Брой 5/2003
Йорданка Глухчева
ИЕМА БАН
В развиващите се държави ракът на маточната шийка е место срещано заболяване с всока смъртност. С най-голяма честота тази нозологична единица се открива в Южна Америка, последвана от Азия, като Близкият Изток е на последно място с най-малко случаи, вероятно поради религиозн причини. По данни на L. KossИ, страната с най-висока заболеваемост е Колумбия, а с най-ниска са Кувейт и Израел.
Според данните на Националния раков регистър за 1996 г., ракът на маточната шийка в България се нарежда на четвърто място в структурата на общата гинекологична заболеваемост при жените с относителен дял от 7.72%, а сред онкогинекологичните заболявания е на второ място (след рака на ендометриума) с дял от 32.89%.
У нас цервикална скринингова програма е въведена през 1970 г., от проф. К. Цанев и Д. Николова. Програмата е изпълнявана в диспансерите по онкологични заболявания (ДОЦ) и Националния онкологичен център (НОЦ). Това означава, че до 1989 г., ежегодно на профилактичен преглед са подлежали около 1.5 млн. жени, като след 1989 г. техният брой намалява и през 1995 г., те са едва 205 081. Съгласно издадените наредби и инструкции, на профилактика са подлежали всички омъжени и неомъжени жени над 30-годишна възраст, при интервал от една година за гинекологичен преглед и две години за преглед с цитонамазка от маточна шийка.
В единственото системно и сравнително проучване за резултатите от гинекологичния скрининг у нас (за периода 1978-1996 г.), П. Костова установява трайна праволинейна тенденция за нарастване на абсолютния брой на заболелите. Темпът на нарастване на заволеваемостта е 3.03% годишно, а абсолютният брой на починалите от рак на маточната шийка жени, се увеличава ежегодно с 4.9%. При проучване на заболеваемостта по възрастови групи се установява, че с изключение на 50-59 годишните, при останалите жени се наблюдава нарастване на заболеваемостта, което е най-силно изразено при жените на възраст 30-39 г. и 40-49 г.&А]. При проучване на нови 300 случая (за периода 1998-1999 г.), Костова[1.4] доказва, че в 79% от изследваните се наблюдават възпалителни процеси. Честотата на случайте с лека и умерена дискариоза е 12.6%, на тези с тежка е 2.0%, а със съмнение за карцином PAP IV-V, са 1.7%.
Друг важен фактор за заболеваемостта от карцином на маточната шийка, е семейният и репродуктивният статут. Установено е, че омъжените жени са с повишен риск за развитие на карцином на маточната шийка, в сравнение с неомъжените. От значение е и възрастта на встъпване в брак, тъй като се знае, че ранните бракове носят по-голям риск, отколкото по-късните.
Установено е, че раждането също оказва влияние върху възникването на промени в цилиндричния и плоския епител на маточната шийка. Раждането на дете преди 18-годишна възраст е съпроводено с по-висок риск за поява на неоплазия, в сравнение с раждането след 20-годишна възраст.
Друг епидемиологичен фактор е сексуалната активност. Активният полов живот крие по-висок риск, в сравнение с нормалната сексуална активност. Това означава, че по-честата смяна на партньора с по-голяма вероятност и честота води до възникване на нарушения в цервикалния епител. В тази връзка, ранният полов живот преди 15-годишна възраст, също е свързан с повисок риск за поява и развитие на цервикален карцином.
Напоследък се забелязва увеличаване на рисковите фактори, които водят до развитие на социалнозначимото заболяване карцином на маточната шийка Изключение правят популациите, изпитващи влияние на религията и други ограничения, налагани от традициите. Според съвременните статистики, не по-малко е значението на икономическия и социалния статут. Данните показват, че по-голям риск за развитие на цервикален карцином съществува при жените от по-слабо развитите общества, характеризиращи се с бедност и недоимък. Като рискови фактори се определят и различните възпалителни процеси, включващи микробни и вирусни инфекции (HSV Herpes Simplex Virus; HPV Human Papiloma Virus и gp.). Известно e например, че инфектирането с HPV типове 6, 11, 16 и 18, терапията с естествени и синтетичн хормонални препарат, вкл. по методите за контрацепция, тютюнопушенето, хранителният режим и др., са основни рискови фактори за появата и развитието на цервикален карцином.
