Брой 7/2001
Мая С. Чолакова
Д-р Елена Николова
Едно от най-достъпните лекарства на алтернативната медицина, включитедно на европейската, е екстрактът от европейския бял имел. Това европейско растение се различава от другите видове бял имел, срещащи се в Азия и Северна Америка.
Растението бял имел е полупаразитен храст, който живее в симбиоза с различни дървесни видове: широколистни дъб, бряст и ябълка и иглолистни бор, елха. Дребните келти са смятали белия имел за свещенно растение и осбен че са окичвали с него вратите на къщите си, за да ги предпазва от болести, те са го използвали и за да лекуват различни хронични и остри заболявания. Приложението на белия имел в терапията на злокачествените заболявания се популяризира в началото на 20-ти век от д-р Рудолф Щайнер (1861-925) немски лекар, основател на антропософията. Отнася се за една теория, която обединява духовни и научни принципи и ги прилага в лекарската практика, насочвайки усилия към терапията на рака.
Според тази теория на д-р Щайнер, върху човешкото тяло въздействат различни „жизнени сили“. Някои от тях предизвикват растеж и делене на клетките, които той нарича „ниско ниво на организация”, а други „сили организират и контролират” формирането на тъканите и органите „високо ниво”. Д-р Щайнер предполага, че балансът на тези сили определи склонността към развитие на неоплазии и при сериозен дисбаланс между тях, в организма започва злокачествено израждане. Той изказва мнение, че като полупаразит белият имел може „да преодолява редица естествени негативни сили” и следователно, извлеци от него е възможно да стимулират „високите сили на организация”, от които изпитват недостиг заболелите от рак.
Днес препаратите на основа на болни извлеци от бял имел се прилагали в специални антропософски клиники в Швейцария и Германия. Тези клиники лекуват пациенти от двайсетте години на миналия век и досега и през тях са преминали над 80 000 болни. В тях, освен лечение с екстракти от бял имел, се прилагат и специални диети (артистична и двигателна терапия), за които също се счита, че стимулират „високите жизнени сили на организация”.
В повечето европейски страни, а също и извън Европа, са регистрирани екстракти от Viscum album L, като лекарствени средства, които могат да бъдат легално предписвани. В научната литература съществуват сьобщения, които показват, че екстрактите от европейский бял имел намаляват размера на туморите, стимулират имунната система и диференцират туморните клетки. В изследванията си учените са използвали различии препарати от бял имел ферментирали и неферментирали, специално приготвени извлеци от растението, както и разнообразни търговски марки.
Лабораторните опити, използващи най-често експериментални клетъчни системи in vitro, са потвърдили биологичната активност на екстрактите от бял имел. Според тези изследвания, екстрактите увеличават стабилността на ДНК и потискат клетъчното делене. При опити с животни е установено, че екстрактите от бял имел, освен че усилват редица имунологични функции, имат и директно антитуморно действие.
При клиничните изследвания на екстрактите е доказано, че съществено се подобрява общото състояние и преживяемостта на пациенти с рак на шийката на матката, яйчниците, гърдата, стомаха, дебелото черво и белия дроб. Препоръчват се и при пациенти с висок риск от развитие на злокачествени заболявания, като например болни с улцеративен колит, дисплазия на маточната шийка, левкопения, болест на Крон, папиломи на жлъчния мехур и/или на дебелото черво, хиперкератози и др.
Най-често лекарствените продукти от бял имел се приготвят чрез ферментация на болни извлеци от цялото растение, след което се филтрират и стандартизират под формата на ампули. Обикновено приложението на препаратите при раково болни е съвместимо с химиотерапия и лъчетерапия, а прилагането им преди хирургическа интервенция също се счита за уместно.
Наблюдавани са и странични явления от леко повишаване на телесната температура, понякога придружено с главоболие и втрисане, до апоплектичен удар, брадикардия и даже смърт. Учените са идентифицирали и някои от биологичноактивните съставки на европейския бял имел. Наличността и концентрацията на тези съставки зависи и от това, дали екстрактите са подлагани на ферментация или не, от вида на дървото-гостоприемник, върху което е расло растението-паразит и не на последно място от сезона на брането му (сезонна биологична активност).
Въпреки изброените различия във фитохимичния състав на растението, в резултат от лабораторните изследвания са идентифицирани главно два вида биологичноактивни компоненти лектини и вискотоксин. Общо в цялостните болни екстракти на белия имел се съдържат 37 химически съединения терпени, флавоноиди, алкалоиди и др. За някои от тях вече е доказано, че също имат биологична активност. Изследователите продължават да работят върху тяхното биологично действие и възможностите за приложението им в терапията на злокачествените тумори.
Лекарствените продукти от европейския бял имел са широко използвани през последните 70-80 години при различни болестни състояния: тумори на устната кухина и храносмилателния тракт, ларинкса и дихателната система (белите дробове), мозъчни тумори, тумори на урогенителния тракт и простата, случаи на остра левкемия при деца и възрастни (като допълнение към химиотерапията), карциноми на яичника и мдечната жлеза, карциноми на черния дроб и жлъчния мехур, тумори на кожата, (меланома и меланосаркома), семинома и тератокарцинома на тестиса, лимфогрануломатоза, както и в случаи на преканцерози.
Напоследък в САЩ започнаха изследвания и върху вирусоцилната и имуностимулиращата активност на препаратите от бял имел при пациенти със СПИН. Научните наблюдения показват, че лекарствени продукта от бял имел блокират in vitro образуването на клетъчни синцитиуми, което възпрепятства „преминаването“ на вируса на СПИН от клетка в клетка. Изследователите считат също, че при тези експериментални условия „свободните“ вируса не могат да се свързват със специфичните си рецептори в неинфектираните клетки и по този начин, лекарственият препарат пречи на инфектирането на нови клетки. Блокира се и един изключително важен за размножаването на вирусите ензим обратната транскриптаза.
От друга страна, клиничният опит доказва и същевременно значително усилване на имунната система при болни от СПИН, при което се увеличава броят и активността на неутрофилните левкоцити, CD4+ клетките (пряко засегнати от вирусната инфекция), клетките естествени убийци (непосредствено участващи в разграждането и унощожаването на туморните клетки). Усилва се и антитяло-зависимата клетъчно медиирана цитотоксичност (механизъм, при който разпознатият от антителата вирус може да бъде унищожен от цитотоксичните клетки на имунната система). Някои от споменатите ефекти са подобии на тези на Interferon-gamma (y-INF).
Описаните положителни ефекти на препаратите, базирани на болни екстракти от растението европейски бял имел, ги правят желани лекарства не само в областта на алтернативната медицина. □
