Брой 6/2000
Доц. Т. Кантарджиев
Съвременната медицина разполага с мощни и ефективни лекарствени препарати за лечение на инфекциите, които се предават по полов път. Независимо от това, едва ли има човек, който няма да се разтревожи от възможна или вече настъпила среща с подобно заболяване. Сексуално трансмисивните инфекции крият риск за репродуктивното здраве и създават предпоставки за стерилитет.
Семейният лекар, като човек, към когото пациентът ще има най-голямо доверие, трябва да проявява особени грижи към хората, застрашени от такива заболявания тийнейджъри и млади хора, венозни наркомани, хомосексуални, проституиращи и др.
Причинители на сексуално трансмисивните инфекции могат да бъдат бактерии, вируси, гъбички, протозои, ектопаразити. Това предполага, че за поставяне на съответната диагноза семейният лекар трябва да се опре на резултатите от микробоилогичните изследвания. Колаборацията между клиничния микробиолог и общопрактикуващия лекар е от първостепенно значение, за да се постигне оптимален терапевтичен ефект при всеки конкретен болен.
В зависимост от причинителя и от индивидуалните защитни свойства на човека предаващите се по полов път инфекции биват локални и системни. Локалните форми най-често се характеризират с наличието на пустула или язва в гениталната област или възпаление (както при уретрит или цервицит), които могат дори да останат незабелязани от пациента. В други случаи при разпространение на инфекцията по съседство в процеса се въвличат и по-дълбоки структури (епидидимит, салпингит). Системно разпространение на инфекцията с ангажиране на множество органи се наблюдава при попадане и размножаване на причинителя в кръвообращението. Такива инфекции, например, са СПИН или сифилис.
Продължението в следващия брой
