Антибиотичната резистентност се смята за отговорна за близо 33 000 смъртни случая в ЕС годишно, а в световен мащаб те са 700 000.
На първо място по тежест на инфекции от резистентни болести в ЕС е Италия.
Това заяви представителят на Световната здравна организация (СЗО) в България д-р Скендер Сила на пресконференция в Националния център по заразни и паразитни болести. Поводът за брифинга е Световната седмица за отговорно прилагане на антибиотици и Европейския ден на антибиотици – 18 ноември.
По думите на Сила в България консумацията на цефалоспорини е сред най-проблематичните казуси.
Необходим е национален план, който да се пребори с проблема.
Д-р Скендер Сила: България трябва да продължи да укрепва надзора на антибиотичната резистентност.
Проблем за антибиотичната резистентност се оказва и фармацевтичното лоби. Това коментира Пенка Георгиева от пациентската организация „Заедно с нас“. Според нея се наблюдава недостатъчен контрол в аптеките. Друга причина били самите пациенти и грешките, че си самопредписват антибиотици.
В последните години се завишава контролът върху нерегламентираната употреба на антибиотици, отбелязаха от Изпълнителната агенция по лекарствата.
Важно е пациентите да се консултират с лекар и магистър-фармацефт в аптека.
Едни от основните нарушения са отпускане на лекарства, които се дават само по лекарско предписание, но без да се представя рецепта. За 2017 има издадени 42 наказателни постановления, а за тази година те са 50. През изминалата година агенцията е направила около триста проверки в аптеки, като санкцията достига 1 000 лева.
Проф. Даскалов от Ветеринарно-медицинския научен институт заяви, че антибиотичната резистентност е сред приоритетите, обявени от ЕК за борбата с микробната резистентност.
От 2010 година обаче вече има акредитирана лаборатория по антимикробна резистентност.
Лабораториите са финалът на един печален процес, където поставяме диагнозата, но не намираме там решението. То се основава на действията на всички участващи, обясни Даскалов.
Антибиотиците са ни направили и по-мързеливи, тъй като не се налага да измисляш комбинации, така че да получиш висок ефект на оздравяване на пациента, допълни той.
Даскалов посочи и че ветеринарите често прибягват до лечение с антибиотици, тъй като то е с висока ефикасност и бързо действие, но последствията от него могат да застрашат здравето на хората. Това намалява драстично качеството на храните.
Според експерта сме закъснели в действията при животновъдството.
България е една от шестте страни в ЕС с най-печални резултати в това направление. 10-15% по-високи доходи са били постигнати в предходни години чрез употребата на нутритивни антибиотици във фуражите, обясни Даскалов. Той даде като пример ситуацията във Великобритания, където продажбата на антибиотици, разрешени за употреба в животновъдството, между 2014 и 2017 година е спаднала с 40%.
Доцент Околийски от българското бюро на СЗО представи дейностите в рамките на Седмицата за отговорна употреба на антибиотици.
Идеята на кампанията е да се постигне сътрудничество между Министерството на здравеопазването, Министерство на земеделието (МЗ), храните и горите (МЗХГ), Българската агенцията по безопасност на храните (БАБХ) – всички институции, които са замесени в изписването на антибиотици.
В рамките на кампанията ще се разпространяват брошури, позиционират се и щандове във ВМА, Александровска болница и други.