България е на едно от последните места по донорство. Това заяви новият директор на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) д-р Михаил Христов. Той подчерта, че за 2018 г. у нас е имало само 15 броя донори. Лидерите по донорство са Испания, Белгия и Хърватия, докато България е едва на 41 място заедно с държавите, които не са толкова добре развити и не са членки на Европейския съюз.
Може да се каже, че сме на опашката в Евросъюза и по донорство, смята по тази причина д-р Христов.
Началникът на Клиниката по нефрология и трансплантация в Александровската болница проф. Емил Паскалев посочи, че както лекарите, така и пациентите са готови броят на донорите да се увеличи. За да се постигне това обаче, системата трябва да се промени, убеден е той.
Според данните, които проф. Паскалев представи, в момента за бъбречна трансплантация чакат близо 1100 души, като 4000 са на диализно лечение. Той обясни, че по този начин повече от 2000 души остават на диализно лечение, което е по-скъпо от трансплантацията. Донори обаче няма.
Проф. Паскалев заяви, че трансплантациите, които се извършват в България, са на много високо ниво. Доказателство за това е фактът, че след бъбречна трансплантация много от пациентите живеят над 30 години.
Сърбия и Хърватия имат почти два пъти повече трансплантирани от нас, изтъкна той.
Той е на мнение, че т.нар. здравен туризъм, при който се пътува до далечни страни като Пакистан за трансплантация, е преустановен. Пациентите вече избират да пътуват до по-близки държави, като Турция. Причината е, че там е финансово по-изгодно, а болниците предлагат по-високо качество. Проф. Паскалев обясни, че това е легализирано.
От своя страна д-р Христов подчерта, че не е намерил документ в Агенцията по трансплантациите, с който да се иска подновяване на договора с болницата във Виена, която извършва белодробни трансплантации на наши пациенти чрез „Евротрансплант“.
След като договорът е изтекъл, от „Евротрансплант“ са попитали членовете си дали има болници, които са съгласни да работят с нас, но болницата във Виена не е потвърдила.
По думи на д-р Христов желание са заявили само две болници, като от „Св. Екатерина“ у нас са установили връзка с едната в Германия и са изпращали екипи на обучение.
Директорът на ИАТ обясни, че в момента е невъзможно пациенти, които се нуждаят от трансплантация на бял дроб, да се лекуват у нас, въпреки че има база и добри хирурзи. Това се дължи на липсата на подготвени български екипи, които да поемат необходимото последващо лечение.
Д-р Христов увери, че Националната програма по извършване на трансплантации вече е готова. Тя разписва финансирането за подготовка и обучения на екипи у нас, които да извършват белодробни трансплантации.
Проф. Паскалев уточни, че белодробната трансплантация е най-трудна, защото има много специфики, които трябва да се вземат предвид при избора на реципиент за органа.
За сметка на това бъбречната трансплантация натрупа много опит, изтъкна той, но допълни, че финансирането не достига. По думите му за трансплантацията у нас няма клинична пътека и на болницата за това не се плаща нищо.
