Брой 3/2019
Проф. д-р Х. Одисеев, д.м.н.
Откакто грипът е приет като самостоятелна болестна единица се оказа, че грипните епидемии се явяват само през зимните месеци. В северното полукълбо – от ноември до април, а в южното – от април до октомври. Начинът на разпрост-ранение и клиниката са добре установени и на тях няма да се спираме. Ще се постараем да потърсим причините на неговата сезонност.
Предварително ще отбележим, че всяка епидемия си има свой вирус-причинител, свое начало, продължителност и обира различен брой жертви. Обикновено се кръщават на името на населеното място, от където започва.
Много са причините за сезонността на грипните епидемии. Те се намират както във вируса, така и у хората.
Първо да ги потърсим във вируса. Геномът на вируса е едноверижна молекула от нуклеопротеиди (РНК), която е нестабилна и много лесно се променя. Достатъчно е да се замени само един нуклеопротеид с друг и да се получи нов тип вирус. Оттук произтича неговата нестабилност на висока температура. Факторът, който не му позволява да се разпространява през топлите месеци. Обратно, той е издръжлив на ниска температура. Съхраняван в контейнери с азот на минус 70оС-80оС, той остава жив с години. При ниски, зимни температури на атмосферата, той остава жив с дни. Установено е, че вирус, попаднал върху парична монета, е останал жив 17 дни. С часове остава жив и върху дръжката на входната врата. Оттук и апела на здравните власти: „Измивайте си винаги ръцете след влизане у дома“. Той остава жив с часове и върху домашни предмети и във въздуха на обитаваното помещение. Оттук и другият апел: “Проветрявайте си обитаваните стаи за кратко време, но често“.
В полза на разпространението му идва и бързото му размножение при попадане в горните дихателни пътища на човека. На всички е известно, че вирусът се излъчва чрез издишвания въздух от носа и устата на болния, особено обилно при кашляне и кихане. През тях става и заразяването на здравия контактен. Попаднал в носа и оттам в ларинкса и фаринкса, той навлиза в клетките на тяхната покривка (мукоза) и бързо се размножава. През зимните месеци студеният въздух влияе негативно на мукозата. Той изсушава не само ръцете и лицето, а изсушава и нея и уврежда обвивките на клетките й. Освен това стеснява кръвоносните капиляри, обслужващи мукозата и нарушава нормалната дейност на нейните клетки. Клетъчната мембрана става по-пропусклива. Жизнената дейност на клетката намалява. Спада и клетъчният й имунитет. Намалява и силата на стражата – сливиците (у лицата, които ги имат още). През зимата горните дихателни пътища са често обект на атака от бактериални и други вирусни инфекциозни агенти, които увреждат мукозата и подготвят добър терен за проникване на грипния вирус.
През зимата обикновено преминаваме на твърда, суха, консервирана храна. Използването на пресни зеленчуци и плодове намалява. Снабдяването на организма с витамини и минерали рязко намалява. Това се отразява негативно върху имунната ни система.
Криейки се от студа, ние се събираме групово в помещения с плътно затворени прозорци, рядко отваряне на вратите и с това стопираме движението на въздуха там. Достатъчно е един да има в себе си грипен вирус, за да го предаде и на останалите и с това да насити въздуха с вируси.
През зимните месеци зачестяват и празниците, които честваме с тържествени трапези, гарирани с увеличено количество алкохолните напитки, които влияят негативно на имунната система.
Топло облечени с дебели дрехи, изпълваме пространствата в превозните средства с плътно затворени прозорци. Притискаме се един до друг. Често се прозяваме с широко отворена уста, кихаме или кашляме един срещу друг, забравяйки да си сложим ръка пред устата.
За съжаление, няма нито медикаменти и нито други пособия за защита входа на дихателните ни пътища. Единствено това са ръчно направените маски, които са истински камуфлаж срещу вируса.
Единственото сигурно средство е ваксинацията с грипна ваксина, която действително създава имунна защита срещу вируса. Но доколко това се оценява и колко се подлагат на ваксинация? Други ще кажат: „Преди година или две се ваксинирах“, без да знаят, че всяка епидемия идва с нов вид вирус, който създава имунитет само срещу себе си. Имунитетът, създаден от прекараната инфекция, или чрез ваксиниран по време на минала епидемия, не влияе на новия вирус. Нека всеки знае, че всяка година се създава нова ваксина, комплекс от типовете вируси, които циркулират през настоящия сезон.
И така, надявайки се да не ни хване „грипа“ , чакаме с нетърпения края на епидемията.