Брой 5/2019
Д-р М. Алексиева, гл. ас.
Катедра Дерматология, венерология и алергология, Факултет по медицина, МУ – Плевен
Еризипелът представлява повърхностен инфекциозен дермо-хиподермит. Той се отнася към групата на кожните и мекотъканни инфекции (skin and soft tissue infections – SSTI). Етиологичният фактор са главно стрептококи от група А, какъвто е Streptococus pyogenes. В единични случаи са възможни причинители като Haemophilus influenzaе, Vibrio и др. Засегнати са предимно възрастни пациенти. Според дълбочината на разпространение на инфекцията SSTI се класифицират на повърхностни – обхващащи епидермис, дерма и повърхностна хиподерма, към които се причислява и еризипелът, и дълбоки инфекции – ангажиращи дълбока дерма, хиподерма, мускулна фасция и мускул (1,2). Клинично еризипелът се манифестира с ограничен еритемо-едем, който е с повишена локална температура. Успоредно се разгръща и системна грипоподобна симптоматика. Еризипелът може да засегне различни части на тялото – лице, капилициум, горни, долни крайници и др. В днешно време се среща по-често еризипел на долните крайници – 50-80% от общата заболеваемост (2).
Възможни са различни степени на тежест на заболяването, които се определят от интоксикацията и изразеността на локалния възпалителен процес. При леката форма интоксикацията е незначителна, локалния възпалителен процес е ограничен, преминаващ за 3-5 дни, а температурата е субфебрилна. Рядко се наблюдава регионарен лимфаденит. При средно-тежката форма гореспоменатите симптоми са по-интензивни и по-продължителни – 4-7 дни, температурата е фебрилна 38-39˚C. Остатъчните симптоми се допълват от оток, инфилтрация на кожата, а също и персистиращ регионарен лимфаденит. Тежката форма се определя от сериозна интоксикация, фебрилитет до 40˚C, продължителността на различните симптоми е увеличена и може да достигне до 5 и повече седмици, както се наблюдава за кожната инфилтрация. Бактериологичната диагнистика на еризипела е трудна, поради спецификата на протичнаето му, поради което се стартира със системно емпирично антибиотично лечение с пеницилини. Според болничния протокол се препоръчва лечение с Penicillin G i.v. 12-20 mln UI дневно за 5-10 дни. След стабилизиране на пациента може да се премине към друг пеницилинов препарат per os (3). При леки форми може да се стартира с перорален Amoxicillin 3-4,5 g дневно за 10-14 дни. Макролидите се обсъждат при пациенти с пеницилинова свръхчувстителност, но не като първа линия при всички пациенти.
Поради спецификата на еризипела локалното антибиотично лечение не се препоръчва като средство на избор. В дерматологичната практика обаче с цел да се облекчат локалните симптоми на инфекцията изключително надеждна е фусидовата киселина – fusidic acid. Това е активно действащото вещество в локалния антибиотик Fucidin crème. Концентрацията на фусидова кислеина в Fucidin crème е 2%.
Защо Fucidin е надежден при еризипел?
Освен това Fucidin crème единствен от представителите на локалните антибиотици прониква до хиподерма и то в ефективни концентрации (4-7).
Fucidin® crème се дозира 2-3 пъти дневно върху засегнатите участъци. Продължителността може да бъде над 10 и повече дни в зависимост от тежестта на еризипела. Тъй като Fucidin е със уникална структура, поради което има нисък риск от резистентност.
С оглед облекчаване на локалните симптоми при еризипел препоръчвам хидро-емолиентно въздействие чрез усъсвършенствания иновативен емолиент Lipobase – 2-3 пъти дневно. По този начин се постига възстановяване на кожната бариера и облекчаване на състоянието.
За максимален терапевтичен ефект е необходимо и овладяване на отока. В тази връзка е необходим универсален съдов протектор, какъвто е Entan – двукомпонентен продукт с цялостен ефект върху съдовете. Той подобрява еластичността на съдовете, ендотелната функция, намалява съдовия хиперпермеабилитет, подобрява реологията и премахва отока периваскуларно. Entan е доказано ефективен при хронична венозна недостатъчност (ХВН) и хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК) (9,10). Базирано на научните доказателства и на личен опит Entan се назначава в дозировка 3 x 1 VGcaps, минимум 3 месеца.
Коадювантното лечение при еризипел значително повишава терапевтичния ефект. Fucidin е надежден локален антибиотик при по-тежки кожни и мекотъканни инфекции. Подобряването на циркулацията допринася за бързо овладяване на отоците в засегнатия участък и максимално усвояване на приложения системен антибиотик.
Библиография
1) Семкова К, Юнгарева, Марина С. Еризипел – тенденции в лечението и профилактиката: Медицински преглед 2011 (47): No 4
2) Юнгарева И., Николов В., Марина С: Класификация на еризипела- литературни данни и собствени проучвания: Дерматология и венерология 2013 (1)
3) French Society of Dermatology. Consensus Conference:management of erysipelas and necrotizing fasciitis. – Ann. Dermatol.Venereol., 128, 2001, 463-482
4) Schöfer H et al. Eur J Dermatol 2010;20(1):6-15.
5) Stuttgen G, Bauer E. Arzneim Forsch 1988; 38(5): 730-735
6) Stratchounski LS et al. J Chemother 2005; 17(1): 54-60
7) Bogdanovich T et al. Antimicrob Agents Chemother 2005; 49(10): 4210-4219
8) Winkelman W, Gratton D. Clin Drmatol 1989; 7(3): 156-162
9) Захариев Т. Клинични наблюдения на пациенти с хронична венозна недостатъчност (ХВН) и хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНK), лекувани с Entan: GP news 2012; 8:23-24
10) Бешев Л. Клинични наблюдения на пациенти с хронична венозна недостатъчност (ХВН) и хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНK), лекувани с Entan®: GP news 2019 (5):