Фармако-терапевтично ръководство ще се бори с нарастващата антибиотичната резистентност, става ясно от публикувания днес проект на сайта на Министерството на здравеопазването.
„Антимикробната лекарствена резистентност (АМР) отразява способността на бактериите или медицински значимите гъбички да продължават съществуването си в присъствието на антибактериално или антимикотично лекарствено средство, дори в доза, по-висока от терапевтичната. Водеща причина за бързото развитие и широкото разпространение на резистентността е нерационалното прилагане на антибиотиците и антимикробните химиотерапевтици без необходимите индикации, неправилен избор на антимикробно средство, несъобразяване с локалната резистентност на микробите в лечебното заведение, приложение в неадекватен терапевтичен режим“, пише в проекта.
Там е уточнено още, че антимикробната лекарствена резистентност компрометира терапията, удължава болничния престой на пациентите, води до трайно инвалидизиране и повишава разходите за лечение.
„С проекта на Фармако-терапевтично ръководство се цели да се се създаде правна регламентация на терапевтичния подход при лечение на вирусни и бактериални инфекции, както и на критериите за оценка на ефективността на прилаганата терапия. Основна цел е гарантиране достъп на пациентите до съответстващо на европейските стандарти лечение с лекраствени продукти и осигуряване на ефективен механизъм за системно и планирано оценяване, наблюдение и непрекъснато подобряване на качеството на медицинските услуги“, допълват от МЗ.
Припомняме, че антибиотичната резистентност се смята за отговорна за близо 33 000 смъртни случая в ЕС годишно, а в световен мащаб те са 700 000. В България употребата на цефалоспорини в лечебните заведения е сред най-проблематичните казуси.
Още три проекта на фармако-терапевтични ръководства публикува за обществено обсъждане днес МЗ – по пневмология и фтизиатрия, по медицинска паразитология и за лечение на имунномедиирани болести.
Проектът на фармако-терапевтично по пневмология и фтизиатрия предлага на единен терапевтичен подход при лечението на бронхиална астма, правила за добра клинична практика при белодробен тромбоемболизъм при лица над 18 годишна възраст, характеристика и епидемиология на заболяването ХОББ, хронични гнойни болести на белия дроб (CSLD) и бронхиектази и хронични болести на белия дроб, при муковисцидоза при лица над 18 годишна възраст, идиопатична белодробна фиброза, пневмонии при лица над 18 годишна възраст и при дихателна недостатъчност.
Проектът на „Фармако-терапевтично ръководство по медицинска паразитология “ предлага алгоритъм за терапевтично поведение за малария и лайшманиози и препоръчителното лечение по клинични пътеки – паразитози. „С проекта се цели да се създаде правна регламентация на терапевтичния подход при лечение на паразитните заболявания, както и на критериите за оценка на ефективността на прилаганата терапия. Основна цел е гарантиране достъп на пациентите до съответстващо на европейските стандарти лечение с лекарствени продукти и осигуряване на ефективен механизъм за системно и планирано оценяване, наблюдение и непрекъснато подобряване на качеството на медицинските услуги“, пише в мотивите към него.
Проектът на фармако-терапевтично ръководство за лечение на имуномедиирани болести обхваща първични имунни дефицити (ПИД) и предлага единни фармако-терапевтични насоки, които са отнасят за нелекарствената терапия, лекарствената терапия, вкл. терапии, базирани на протеини, лекарствена терапия и профилактика, базирана на антимикробни средства и фармако-терапевтични насоки при имуномедиирани репродуктивни неуспехи.
Очакваният резултат от четирите фармако-терапевтични ръководства е въвеждането на единен терапевтичен подход при предписването и прилагането на лекарствените продукти, което да гарантира оптимален ефект при лечението на пациентите.
