Лекарите от първичната медицинска помощ трябва да са най-подготвените, да имат широк кръг от познания в областта на медицината, защото първи посрещат пациентите. Около тази идея се обединиха участниците в XI-та научна среща-обучение на Сдружението на обучителите и изследователите в България по Обща Медицина (СОИБОМ), в която се включиха представители на над 30 държави.
Дискусия предизвика Наредба 1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, която урежда и реда за специализации на Общопрактикуващите лекари. Според голяма част присъстващите документът е добър, но са необходими някои корекции, свързани с трудовите договори, професионалните отговорности и задължителните застраховки. Медици от акредитираните обучителни практики по Обща Медицина възразиха, че биха могли да назначат по трима специализанти, но нямат необходимите условия за това – изискват се оборудвани кабинети, а и административното натоварване нараства.
През последните 4 години в Наредба 1 три пъти е променян редът за специализациите по Обща медицина с идеята да бъдат привлечени млади хора в професията, изтъкна д-р Росен Радев, съветник на министъра на здравеопазването. Според него 66 медици са заявили желание да специализират, което е крайно недостатъчно, въпреки че финансовите условия са приемливи. Важният въпрос е какво ще се случи с лекарите след обучението.
Според председателя на БЛС д-р Иван Маджаров с Наредба 1 държавата за първи път подпомага обучители и специализанти, тъй като при семейния лекар започва работа млад колега, който може да го замества при нужда.
Проф. Иван Дечев, ръководител на Урологична клиника и на сектора по Обща медицина в Медицински университет-Пловдив заяви, че 30 часа лекции и 30 часа упражнения са недостатъчни за качествено образование.
Освен това не кореспондират с нуждите и интересите на студентите. Затова академичната общност иска да бъде увеличен хорариумът, въпреки опасенията на управляващите, че студентите може да се претоварят. Професорът посочи, че е направено предложение да се променят единните държавни изисквания за обучението. Ако това не стане, може да се въведе свободно избираме дисциплина по Обща медицина и студентите да се обучават в акредитираните практики.
Специалността „Обща медицина“ се представя на студентите като последен изход за работа, ако не успеят да се реализират в друга област, заяви Петя Конакчиева от Асоциацията на студентите медици в България. В университетите открито превеждат GP като лекар „джаста-праста“, а това е обидно. Мнението за тази професия трябва да се промени в цялата гилдия и в обществото. Фамилният лекар не е само този, който ти дава направлението, за да отидеш на лекар, може пълноценно да ти помогне заяви тя.
В нейна подкрепа беше изказването на д-р Милен Чолаков, председател на общопрактикуващите лекари в Шумен, който заяви, че заради неглижирането на професията гилдията умира.
В момента средната възраст е 55-60 г., а в тяхната област практикува 86-годишен доктор, който обслужва 4000 пациенти и то в селата, а сега му изискват да защити специалност.
Чужди гости на форума посочиха, че в страни от ЕС практиката за всяка медицинска специалност е 4,5 месеца, а това времето, което дава възможност на студента да възприеме начина на мислене на лекаря и да се научи да говори на един език с него. Те предложиха подобен модел да се въведе и тук.
