Брой 6/2020
Проф. д-р Л. Митева, д.м., Д-р Й. Пожарашка
Катедра по дерматология и венерология, Медицински Университет – София
Acne neonatorum е бенигнена ерупция с транзиторен характер, която възниква при около 20% от здравите новородени. Обичайно започва от 14 до 30 дни след раждането и изчезва до третия месец. Трябва да се разграничава от acne infantum, чието начало е между 3-ти и 6-ти месец след раждането и засяга деца до 2-годишна възраст, предимно момчета.
Патогенезата на acne neonatorum не е напълно изяснена, но се предполага, че отношение има излишъка на андрогенни хормони или повишената чувствителност към тях, които се наблюдават в първите месеци след раждане и имат преходен характер.
До 6-месечна възраст zona reticularis на надбъбречните жлези произвежда повишвно количество
dehydroepiandrosterone (DHEA) и dehydroepiandrosterone sulfate (DHEAS). Продукцията на тестостерон от мъжките гонади също е увеличена до 12-месечна възраст. Друга възможна хипотеза е трансфер на майчини андрогени трансплацентарно да e причината за възникване на acne neonatorum.
В неонаталния период мастните жлези са по-чувствителни към андрогенна стимулация, което води до хиперплазирането им, повишаване на себумната секреция и представлява фактор за развитие на acne neonatorum1.
Клинична картина
Клиничната картина на acne neonatorum се характеризира с появата на лентикуларни еритемни папули и пустули. Лезиите изчезват спонтанно, без образуване на цикатрикси. Предилекционните места за обрива са лице (най-вече областта на бузи и в по-малка степен чело и брадичка), капилициум, шия и горната част на трункуса 2,3.
Диагноза
Диагнозата се основава на характерната за acne neonatorum клинична картина като обичайно не са необходими допълнителни изследвания. При установяване на признаци на вирилизация или тежко протичане на акнето е необходимо да се отхвърлят състояния като вродена адренална хиперплазия, други ендокринопатии или хормон-продуциращ тумор 4.
Важна за поставяне на правилната диагноза е подробната анамнеза. За изключване на акнеиформени ерупции при новороденото е нобходимо майката да бъде разпитана за приложение на локални кортикостероиди, както и различни унгвенти, които поради плътната си текстура могат да доведат до механично запушване на отвърстията на космено-мастните фоликули и последващо възпаление. Употребата на системни медикаменти от майката по време на бременността (литиеви препарати, фенитоин, кортикостероиди) също би могла да провокира появата на акнеиформени лезии при новороденото 4.
Диференциална диагноза
Диференциалната диагноза е широка и включва редица инфекциозни и неинфекциозни дерматози, протичащи с появата на папуло-пустулозен обрив. Подробно ще бъдат разгледани само най-честите или специфични за неонаталния период нозологични единици.
Неонатална цефална пустулоза (Neonatal cephalic pustulosis – NCP)
Възниква в следствие на колонизация на космено-мастния фоликул с Malassezia sympoidalis и Malassezia globosa. Някои автори считат, че неонаталното акне и неонаталната цефална пустулоза представляват едно и също състояние. В подкрепа на това схващане е морфологията на обрива при acne neonatorum. Обичайно са налични еритемни папули и пустули, но липсват комедони, които представляват отличителен обривен елемент за акнето 5,6.
Miliaria rubra
Причинява се от претопляне, водещо до обструкция на изходните канали на екринните потни жлези и ретенция на пот в кожата. Най-често до претопляне водят фебрилни състояния, прекомерно обличане на детето или горещо време. Мiliaria rubra се представя с генерализиран обрив от нефоликуларни папули, пустули и везикули с размер 1-3 мм, на еритемна основа. Засяга интертригинозните области и зоните с подчертана оклузия. При miliaria rubra нивото на обструкция на дуктусите на екринните потни жлези е по-дълбоко (интраепидермално), за разлика от miliaria crystallina, където обструкцията е субкорнеална. С това се обяснява и типичната клинична картина при miliaria rubra. Лечението включва избягване на ексцесивна горещина (дрехи, околна температура)7-9.
Мilia
Състояние, характеризиращо се с поява на дребни перловидни папули с диаметър 1-3 мм по лице, брадичка, чело, което се наблюдава при около 50 % от новородените. По-рядко изменения може да са налични по трункус и крайници. Обичайно обривите изчезват след първия месец. Хистологичното изследване показва миниатюрни епидермални инклузионни кисти, произлизащи от пилосебацейния апарат на велус космите. Множество лезии върху широки кожни повърхности, които персистират във времето, са признак на различни наследствени синдроми (оро-фацио-дигитален синдром, хередитарна триходисплазия) 7-9.
Erythema toxicum neonatorum (ETN)
ETN възниква при 40-70% от доносените деца, рядко при недоносени. Клинично се представя с еритемни макули, дискретни жълтеникави папули и пустули, обкръжени с еритемно хало. Обхваща предимно лице, трункус и крайници като не засяга длани и ходила. Типично липсва при раждане, появява се 1-2 дни след това. Възможни са епизоди на обостряне и ремисии в рамките на месец. В някои случаи се установява наличие на периферна еозинофилия. Патогенезата не е напълно изяснена , но вероятно причината е транзиторна graft-versus-host реакция към майчините лимфоцити. Хистологичното изследване демонстрира интракорнеална пустула, изпълнена с еозинофили. Лечение не е необходимо7-9.
Melanosis pustulosa neonatorum transitoria (MPNT)
MPNT представлява самоограничаваща се, доброкачествена дерматоза на новороденото. Възниква при 0.2-4% от доносените новородени като е по-честа при деца с афро-американски произход. Лезиите възникват in utero като почти винаги са налице при раждането. Обривът обхваща дифузно лице, трункус и крайници, включително длани и ходила и преминава през 3 стадия (1-ви – наличие на пустули с размер 1-5 мм при раждането, 2-ри – засъхване на пустулите с поява на периферна сквама като “бяла якичка”, 3-ти – постлезионални хиперпигментни макули). Терапия не е необходима7-9.
Инфантилна акропустулоза
Инфантилната акропустулоза е хронична рекурентна пустулозна ерупция, която се появява по длани и ходила, но може да засегне скалп, трункус и крайници и затова влиза в съображение като диференциална диагноза на acne neonatorum. Започва в периода на новороденото или ранното детство като се характеризира с обостряния и ремисии с продължителност 1-3 седмици. С времето продължителността на ремисиите се удължава. Има тенденция за самоизлекуване до 2-3-годишна възраст. По време на пристъпите е наличен силен сърбеж. Хистопатологичното исзледване демонстрира стерилна интраепидермална пустула с множество неутрофили и единични еозинофили. Лечението включва кратки курсове с локални кортикостероиди, а в по-тежките случаи -Dapsone ( 1-3 mg/kg/дн.) до изчезване на лезиите за 24-48ч. 7-9.
Eозинофилен пустулозен фоликулит (болест на Ofuji)
Еозинофилният пустулозен фоликулит е рядка, самоограничаваща се везикуло- пустулозна ерупция на детската възраст, която се характеризира с рекурентна поява на везикули и пустули на еритемна основа по скалп и чело. Рядко лезиите дисеминират по лице и трункус. Почти винаги се появява при момчета на възраст 5-10 месеца и има хронично-рецидивиращ ход. Продължителността варира от месеци до години. Описани са единични случаи на заболяването при новородени. Субективно е наличен силен сърбеж. При оцветяване по Wright на гноен ексудат са видими множество еозинофили като липсват данни за бактериална, микотична или вирусна инфекция. Няма връзка с HIV- инфекция, за разлика от болест на Ofuji при възрастни. Лечението е симптоматично 7-9.
Лечение
През 2013 г. са публикувани експертните препоръки на American Acne and Rosacea Society за лечение на акне в детска възраст, които представляват първите формални клинични препоръки, изготвени според принципите на медицината, базирана на доказателства, касаещи специфично терапията на акне в педиатричната популация.
Според тези препоръки, лечение на acne neonatorum обичайно не е необходимо, поради самоограничаващия се и транзиторен характер на акнето в тази възрастова група. Важно е родителите да бъдат информирани подробно за естеството на проблема и успокоени, че състоянието е бързопреходно и не крие риск за общото здраве на детето. Намаляване на себумната продукция след първите месеци от живота, води до самоизлекуване. Предвид вероятното припокриване на диагнозите неонатално акне и бенигнена цефална пустулоза, добри резултати са регистрирани при локалната употреба на имидазолови препарати (ketoconazole 2% cream), целящи намаляване на колонизацията с Malassezia sp. (SOR:C)10.
Някои по-стари източници описват локално лечение с benzoyl peroxide 2.5 % гел при по-обширно кожно засягане, но липсват дефинитивни доказателства, че последното е ефективно 11 .
Обобщение
-
- Acne neonatorum е доброкачествена ерупция, която възниква при около 20% от здравите новородени. Най-често протича с папуло-пустулозен обрив по лицето и горната част на трункуса, който преминава без формиране на цикатрикси.
- Поради бързопреходния и самоограничаващ се характер на акнето в тази възрастова група, рядко е необходимо лечение, а единствено успокоение на родителите.
- При установяване на признаци на вирилизация или тежко протичане на акнето, е необходимо да се отхвърлят състояния като вродена адренална хиперплазия, други ендокринопатии или хормон-продуциращ тумор.
Библиография:
1. Kim W, Mancini AJ. Acne in childhood: an update. Pediatr Ann. 2013 Oct;42(10):418-27.
2. K Wolff, L Goldsmith, S Katz, B Gilchrest, AS Paller, D Leffell. Fitzpatrick’s Dermatology in General Medicine. 7th Edition, 2008.
3. Susan Mallory, Alanna F. Bree, Peggy Chern. Illustrated Manual of Pediatric Dermatology. 2005,Taylor & Francis.
4. Jain AK, Morgaonkar M. Acne in childhood: Clinical presentation, evaluation and treatment. Indian J Paediatr Dermatol 2015;16:1-4.
5. Niamba P, Weill FX, Sarlangue J, Labrèze C, Couprie B, Taïeh A. Is common neonatal cephalic pustulosis (neonatal acne) triggered by Malassezia sympodialis? Arch Dermatol 1998;134:995‑8.
6. Bergman JN, Eichenfield LF. Neonatal acne and cephalic pustulosis: Is Malassezia the whole story? Arch Dermatol 2002;138:255‑7.
7. Reginatto FP, Villa DD, Cestari TF. Benign skin disease with pustules in the newborn. An Bras Dermatol. 2016 Apr;91(2):124-34.
8. Chadha A, Jahnke M. Common Neonatal Rashes. Pediatr Ann. 2019 Jan 1;48(1):e16-e22.
9. Rayala BZ, Morrell DS. Common Skin Conditions in Children: Neonatal Skin Lesions. FP Essent. 2017 Feb;453:11-17.
10. Eichenfield LF, Krakowski AC, Piggott. Evidence-based recommendations for the diagnosis and treatment of pediatric acne. Pediatrics. 2013 May;131 Suppl 3:S163-86.
11. Van Praag MC, Van Rooij RW, Folkers E, Spritzer R, Menke HE, Oranje AP. Diagnosis and treatment of pustular disorders in the neonate. Pediatr Dermatol. 1997;14(2):131-143.
