Отношението на българите към здравната система е традиционно негативно, но все пак има регистрирана позитивна динамика за срок по-малко от една година.
Това показват данните от национално представително социологическо проучване „Нагласи на българите към здравната система“. То е проведено сред 1005 респонденти през август 2020 г. от агенция „Тренд“ по поръчка на инициативата „Задно за повече здраве“, в която участват Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Според изследването 63% от българите смятат, че здравната ни система се развива в негативна посока, а при предишното проучване от преди по-малко от година този процент е бил близо 70 на сто.
„Независимо, че и двете национално представителни допитвания сочат, че оценката на общественото мнение за здравната система в България е традиционно силно негативна, все пак има регистрирана позитивна динамика“, констатира Димитър Ганев от социологическа агенция „Тренд“.
Според него до голяма степен това се дължи на кризата около COVID-19, която показа по-скоро устойчивост на здравната ни система при сблъсъка с епидемията. Мнозинството от българите – 52% са на мнение, че българското здравеопазване се е справило с проблемите около COVID-19. Според 26% от запитаните системата ни не се е справила, а 22% не могат да преценят това.
„Кризата около COVID-19 фактически фокусира вниманието на всички българи към здравната система и как тя реагира на предизвикателството, като заключението е по-скоро позитивно и увеличава доверието в здравната ни система“, коментира Димитър Ганев.
Според проучването близо 40% от хората имат повече доверие в системата след епидемията, а за 32% това е причина за спад в доверието им. За 48% от българите здравеопазването ни не е подготвено за подобен род предизвикателство, а 73% са на мнение, че се нуждае категорично от допълнително финансиране, за да се справи.
Хората виждат основните проблеми на системата най-вече във високото доплащане за медицински услуги (52%) и липсата на медицински кадри (42%). След това се нареждат проблемите с лошото състояние на болниците (39%) и високото доплащане за лекарства (37%).
Според 47% от българите тези негативи се дължат най-вече на лошия контрол в системата, както и на недостатъчното финансиране, което посочват 23% от запитаните през август т.г. Подобни са отговорите през октомври м.г. – 45% са определили лошия контрол от страна на институциите и 29% липсата на необходимите за това средства.
Решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас, българите виждат най-вече в по-високото финансиране на здравеопазването -12%, както и в увеличението на заплатите на медицинския персонал – 11%. Голяма част от анкетираните – 89 на сто заявяват, че според тях, здравеопазването трябва да се разглежда като инвестиция, а не като разход.
Огромното мнозинство от гражданите са на мнение, че трябва да се отделят повече средства за здравеопазването, като това са посочили 86% от хората и през двете вълни на изследването.
Според 95% от запитаните през август т.г. и октомври м.г. здравната ни система трябва да осигури и по-добър и навременен достъп до лекарства. 25% от участниците в проучването т.г. преценяват, че имат добър достъп до съвременни лекарства, но за 54 на сто от хората това не е така.
Подобна е преценката им и за възможността за използване на съвременни терапии. За 20% от анкетираните българите имат достъп до тях, а за 60 на сто те все още не са достъпни за пациентите у нас.
Парите, отделени за здравеопазване трябва да се изразходват най-вече за подобряване на материалната база на болниците (41%), за нови технологии/апартура (39%), за заплащане на повече лекарства от държавата (39%) и за по-високи заплати на лекари и медицински сестри (29%), според анкетираните.
По отношение на проблема откъде да дойдат тези пари, категоричното мнение е, че държавата трябва да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол, смятат 74 на сто, а не от повишаване на осигурителната тежест, което са посочили 10% или от въвеждане на допълнително здравно осигуряване, което определят само 18% от интервюираните.
