Омикрон изглежда е способен да презаразява в много по-висока степен от всички варианти досега. Тоест, за разлика от Делта например, който разчиташе на по-висока заразност, за да си осигури разпространение, Омикрон изглежда се осланя повече на способност да пробива имунитета, за да заразява повторно хора прекарвали инфекцията. Това пише преподавателят в Лондонското училище по тропическа медицина, епидемиологът д-р Петър Марков в профила си във Facebook като се позовава на първо изследване от Южна Африка, публикувано в Medrxiv.org. Той обаче подчертава, че става въпрос за така наречения препринт или изследване, което не е минало независима рецензия.
Д-р Петър Марков прави уговорката, че данните за ситуацията все още не са достатъчни, включително и при цитираното изследване. Това означава, че информацията все още е непълна и съответно разсъжденията му се опират малко повече на фундаментални принципи в епидемиологията и вирусната еволюция и на над 20-годишния му опит с вируси. „Постепенно, с излизането на нови данни, ще можем да видим кои от тези принципни разсъждения и прогнози ще се потвърдят напълно, и кои по-малко“, пише д-р Петър Марков. Той уточнява, че появата на Омикрон е в унисон с негова лекция, посветена на бъдещето на SARS CoV-2 след края на пандемията, която е представил като гост на Ковид-19 конференцията в София преди две седмици.
В нея д-р Марков представя основната си идея, че вирусите, както и всички организми еволюират в посока максимализиране на своята приспособеност.
На ниво популация от гостоприемници, най-добрият начин да се изрази тя е чрез неговото репродуктивно число, което от своя страна е мярка за неговата предаваемост и се дефинира като общият брой заразѐни, които даден индивид заразява. „Колкото по-високо е репродуктивното число на един вирус, толкова по-добре той се предава между гостоприемниците си. Колкото по-успешно се предава един инфекциозен агент, толкова по-добре адаптиран е той в еволюционно отношение“, уточнява той. Специалистът допълва, че според еволюционната теория адаптираността или т.нар. fitness, е винаги относителна спрямо средата, в която съществува даденият организъм. Т.е. организмите, в това число и вирусите, се адаптират към своята конкретна среда и няма fitness по принцип. Това свойство винаги е с оглед конкретната среда, като има голяма разлика между вируса в началните етапи на пандемията, когато масово населението е без имунитет, и еволюционната му стратегия през по-късните периоди, както и след края ѝ, когато голям дял от населението ще има имунитет.
„Еволюционната теория предвижда, че в среда на имунологично наивно население, най-прекият път вирусът да си осигури висока предаваемост, е да закрепи в себе си мутации, които го правят по-заразен. Точно това е и което наблюдавахме и при Алфа, и при Делта вариантите от началото на пандемията. Всеки от тях беше продукт на еволюция, която го беше направила приблизително 50% по-заразен от предшестващите го вирусни варианти. И всеки от тях измести и доминира над дотогава съществувалите варианти поради конкурентното предимство, което имаше пред тях“, обяснява експертът. В условия на високо ниво на имунитет в населението обаче, бил той от естествени инфекции или от ваксинация, простото увеличаване на заразността вече не върши работа за максимизиране на способността на вируса да се предава, просто защото тук вече проблемът е имунна резистентност в индивидите, защита, която трябва някак да се разбие.
