Брой 3/2022
Доц. д-р Р. Маркова, д.м.
МЦ “ Първа Детска Консултативна клиника“ – София; Мeдицински университет – Плевен
Увод:
Чревната кампилобактериозата е инфекциозно заболяване, причинено от Грам-отрицателни бактерии от род Campylobacter. Заболяването най-често протича остро, рядко има протрахиран или хроничен ход. Възможни са екстраинтестинални форми (генерализация на инфекцията), както и усложнения – реактивен артрит, синдром на Гилен-Баре, васкулит и др. Кампилобактериозата може да засегне хора и животни.
Причинителят на кампилобактериозата е микроаерофилен чревен бактерий. Последните години кампилобактериозата заема все по- голям относителен дял от чревните инфекции, като се счита, че между 3 и 15% от всички случаи на остри чревни заболявания се причиняват от този бактерий.
Морфология на Campylobacter
Кампилобактериите са грам-отрицателни, тънки, спирално извити бактерии с размери 0,2-до 5,0 – 8,0 микрона от семейство Spirillaceae. Таксономичните видове са 17, като видовете C.jejuni (с два подвида) и C.coli имат основно значение за човешката патология. Те не образуват спори и капсули, притежават 1 или 2 (понякога до 5) полярни камшичета (флагели), осигурявайки им висока мобилност с бързи вълнообразни или спирални движения. Движенията се виждат чрез микроскопия на тъмно или с фазово-контрастен микроскоп.
Биохимични свойства на кампилобактериите
За отглеждането на кампилобактерии най-често се използват специални хранителни среди. На хранителните среди растежът на кампилобактериите обикновено се наблюдава след 2-4 дни. Кампилобактериите имат О-, Н- и К-антигени. C. Jejuni и С. Coli, които най-често причиняват заболявания при хора, са серологично хетерогенни.
Епидемиология на кампилобактериозата
Чревната кампилобактериоза е най-честата бактериална зооноза в страните от ЕС и Северна Америка и най-честата причина за остра бактериална диария. Campylobacter (особено термофилни) се срещат във всички видове диви и домашни животни и птици, много от които са техен естествен резервоар (големи и малки говеда, пилета, скорци, врабчета, папагали и др.) Инфекцията има предимно хранителен произход с основен резервоар – птиците. Всяко домашно птиче месо може да се контаминира по време на обработка. По-рядко източник е говеждо или свинско месо или непастъоризирано мляко, както и яйца. Кампилобактериозата е една от най-честите причини за диарийни епизоди при пътуващите.
Главни пътища на предаване – храната (сурово мляко, домашни птици, говеждо, свинско), допълнително – водата (реката и морската вода, замърсена с изпражнения на животни) и домакинствата (груби нарушения на санитарните норми в грижата за болни хора и животни, както и при готвене на месни продукти).
Кампилобактериозата се характеризира с ясно изразена лятна сезонност с почти пълна липса на заболеваемост през зимните месеци. Най-често заболяването се среща под формата на спорадични случаи („диария на пътници“), понякога под формата на малки или големи огнища. Кампилобактериозата е широко разпространена в Европа. Съобщава се сред всички възрасти като най-често боледуват децата от 0 до 4 години и от 5 до 14 години. Мъжете са засегнати по-често от жените.
Инфекцията варира от безсимптомна до много тежка. Инкубационният период е 2-5 дни, но може и 3-10 дни.
Клинични прояви:
Заболяването може да има самоограничаващо се протичане или да прогресира. Най-често започва остро: висока температура до и над 39 градуса, диария с примес на свежа кръв (най-често около 3-ти ден от заболяването, но може и в началото). Други важни симптоми са мускулните болки, главоболието и коремната болка. Повръщането е рядък симптом на заболяването. Усложненията включват артрит, синдром на Гилен-Баре, хемолитично-уремичен синдром, капиляротоксикоза и др.
Възможно е трансплацентарно предаване на инфекцията. Може да има протрахирани форми и хронично протичане с променени изхождания, отслабване на тегло, коремни болки, лош апетит и др.
Клинични случаи:
Представят се два клинични случая на деца, момчета – на 8 г. (А.Д.В) и на 16 г. (О.О.К) с амбулаторно установени кампилобактерни чревни инфекции.
И двете деца са с правилно развитие, фамилно необременени за алергии и хронични заболявания, рядко боледуващи. Повод за консултация са остро настъпили болки в корема, температура и диария, която е кървава, с отделяне на ясна кръв в изхожданията, с примеси на слуз. И при двамата пациенти оплакванията настъпват 18-36 часа след консумация на пилешко месо в столична верига заведения. Лабораторните показатели при двете деца показват нормални левкоцити, с лека гранулоцитоза, умерено изразена възпалителна активност от С-реактивния протеин 28 и съответно 42мг/л. Стандартната микробиология на фецес е негативна. Насоченото търсене на Campylobacter jejuni антиген води до правилна етиологична диагноза.
И при двете деца се проведе симптоматично, пробиотично и антибиотично лечение с макролиден препарат (Clarythromycin 20mg/kg) за 10 дни. Постигна се бързо овладяване на симптомите и пълно възстановяване.
Лабораторна диагностика на кампилобактериоза
За диагностицирането на кампилобактериозата се използват микроскопски, бактериологични и серологични методи.
Основният диагностичен метод е бактериологичен. Материал за засяване – изпражнения или съдържанието на ректума, понякога кръвта, както и вода, мляко и други храни промивки с обекти и др. култури правят на специална хранителна среда, създаване на микроаерофилни условия и се инкубират при 37° и 42°С , След получаване на типични колонии, културата се идентифицира чрез комбинация от характеристики.
Серологичният метод на изследване играе много важна роля в мащабни епидемиологични изследвания, но при диагностицирането на кампилобактериозата неговата роля е малка. Реакцията на аглутинация е най-чувствителелен метод, също така RIF и IFM. КПР, латексаглутинация, имуноелектрофореза и RPHA също могат да се използват. ELISA остава златен стандарт за точна диагностика.
Лечение на кампилобактериоза
Симптоматично и патогенетично лечение: парентерална и перорална рехидратация, пробиотици, диетично хранене. Ефективни антибиотици за лечение на кампилобактериозата са гентамицин, макролидите и хинолоните.
Профилактика
Строго спазване на стандартите за преработка, транспортиране и съхранение на храни, лична хигиена и защита на водите от замърсяване с отпадъчни води (особено животновъдни стопанства).
Изводи:
1. Кампилобактерната инфекция не е рядкост в съвременната патология и за нея трябва да се мисли.
2. Наличието на коремни болки с диариен синдром, особено с примеси на кръв и слуз и негативни копрокултури за шигели и салмонели насочва към търсене на чревна кампилобактериоза.
3. Засега антимикробното лечение с макролиди или хинолони е рационално при съмнение или доказана кампилобактериоза.
Библиография:
1. Иванова К., М. Марина, Цв. Илиева – Резюмета на I-вата конференция на БДММ София, 3-5 VI 2005, 46 – 47, Антимикробна чувствителност на щамове Campylobacter към макролиди и хинолони.
2. Илиев Б., Г. Митов, М. Радев – в кн. Епидемиология на инфекциозните и неинфекциозни болести, п/р Б. Илиев, Г. Митов, С. МФ, 1994, 218–220.
3. Комитова Р., В. Недкова, В. Попова, Хр. Хиткова и др. БМЖ, 2: 2008, 4, 39–44, Остри ентероколити при деца под 5 год. възраст – епидемиологични, клинични и диагностични проучвания.
4. Велев В. – Кампилобактериоза – сп. Детски и инфекциозни болести, том VII, кн. ٍ2/2015
5. Ковальова В, И. Диков, К. Плочев, К. Генов, М. Баймакова, Р. Михайлова, Г. Попов, Т. Нанев, Д. Стойнова – Нашият опит с инфекцията, причинена от Campylobacter – сп. Мединфо, бр. 10/2010
6. Gendrel D., Arch. Ped. 5: 1998, suppl. 2, 195–197, Traitement des diarrhees bacteriennes
7. Guarino A., F. Albano, S. Ashkenazi et al. – J. Ped. Gastroent. Nutr. 2: 2008, 81–122, Inf. Dis. Evidence – based guidelines for the management of acute gastroenteritis in children in Europe.
8. Petersen L. R., A. Ammon, O. Hamonda et al. in: Emerging Inf. Dis. 6: 2000, 6, Developing Nat. Epid. Capacity to meet the challenges of emerg. infectious in Germany.
9. Virella G. in: Microbiology and Inf. Diseases, 3–d Ed., Williams/Wilkins, Balt/Lo/Phila/L.Ang/Mu/To/Wrolaw, 1997, 155.