Едва 3% от момичетата до 14 години са ваксинирани у нас срещу HPV
HPV причинява около 5% от всички нови случаи на рак в света. Основните мишени на вируса са ларинкса, белите дробове, гениталните канцерози начело с цервикалния рак, който е един от най-често срещаните видове рак при жената. Около 690 000 случаи на рак, свързан с човешкия папилома вирус, се диагностицират при мъже и жени, а 23 млн. случая на цервикални канцерози се регистрират годишно в света. Всеки ден в България умира по една жена от рак на шийката на матката, докато във Финландия например има нулева смъртност от това заболяване.
Това съобщи директорът на СБАЛАГ „Майчин дом“ проф. Иван Костов по време на кръглата маса-дискусия на тема: „Работи ли програмата за превенция на HPV-свързаните ракови заболявания в България?“, която се проведе днес в БТА.
Проф. Костов заяви, че за 2020 г. ваксинационното покритие при момичета до 14 години у нас е 3%. „Причините за ситуацията у нас са геополитически, икономически проблеми, нестабилната политическа обстановка, бежанската криза, социалните проблеми, острата демографска криза и застаряващото население, пандемията.
Съществува неудовлетворение сред общопрактикуващите лекари
заради съществуващия модел със задължителни и препоръчителни ваксини, както и трайно ниско доверие във ваксините. Предложението ни е да се наложи модел на ваксинация през целия живот с цел разрешаване на локални ваксинални проблеми. Тогава можем да говорим за здравословно остаряване и по-голяма продуктивност на работещото население. В краткосрочен план – предвиждане на средства в здравния бюджет за профилактика, включване на момчетата към програмата за HPV ваксинация, разширяване на кохортата 10-16 години и да се включват момчета и момичета, които са пропуснали ваксинирането“, каза той и допълни, че в дългосрочен план HPV ваксините трябва да се включат в задължителния ваксинационен календар.
„10 години след началото на кампанията за ваксинация срещу HPV отново сме в началото. Основните препятствия за покачване на имунизационното покритие при рутинните ваксинации са проблемите в комуникацията, дезинформацията, фалшивите новини, липсата на политическа единност, структурни бариери – недостъпност, липсата на ангажираност на здравните специалисти, незаинтересоваността“, добави проф. Костов.
9 на 100 000 е смъртността от рак, предизвикан от HPV-вируса у нас, спрямо 5 на 100 000 в Европа. Съответно петгодишната преживяемост е 55%, докато за Европа е 63%. Това съобщи началникът на отделението по оперативна гинекология и онкология в МБАЛ „Вита“ доц. Илия Карагьозов. По думите му
HPV-вирусът засяга както жените, така и мъжете,
защото освен рак на шийката на матката, предизвика и рак на ларинкса, на белите дробове, на ануса и пениса.
„Надяваме се ракът, предизвикан от HPV, да бъде включен в Националния раков план, за да може да осигурим на българите адекватна профилактика, а не да разчитаме на тежко и несигурно лечение“, каза доц. Карагьозов.
„Дългосочната визия в здравеопазването не може да бъде по-кратка от 10 години, а парламентите са с мандат максимум по 4 години. Поради тази причина трябва да има устойчива структура, която да прехвърля идеите и развитието им между парламенти. В момента се опитвам да създам такава структура, защото
в България сме царе на започване от нулата“,
заяви от своя страна депутатът от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев.
По думите му проблемът с HPV ваксините в голямата си степен е комуникационен. „Това, което видяхме в последните две години с COVID, е нещо, характерно и за всичко останало. Не може да имаме национални програми за превенция и профилактика, каквито са разписани в коалиционното споразумение, ако нямаме генерална промяна в начина, по който се възприема здравето. То не е отговорност на лекарите, а е лично разбиране за благоденствието, което се възпитава от най-ранна детска възраст. Което значи, че не можем да търсим отговора в здравната система или МЗ, а трябва да започнем от Министерството на образованието например. Това разбиране за здравето предопределя и отношението ни към ваксинацията срещу COVID. Смъртността от вируса и ниското ваксинационно покритие ни определя като ендемично гето в Европа, затова като стане въпрос за комуникация и кампания, е по-добре късно, отколкото никога“, каза д-р Симидчиев.
„Ако нещо не направим оттук насетне и за HPV, и за COVID, и за полиомиелит, и за морбили, и за наднормено тегло, и за тютюнопушене, и за всички останали фактори, които касаят общественото здраве, ако не започнем да преподаваме Обществено здраве в шести курс, а не във втори, когато лекарите още не знаят какво е медицината, няма как да преодолеем проблемите в здравеопазването“, допълни той.
Д-р Симидчиев беше категоричен, че няма как да вземем непосредствени мерки, ако нямаме стратегическа цел, а такава цел е
100% ваксинационно покритие срещу HPV
„Ако имаме такава цел и тя е взета на надпартийно равнище, може да бъде реализирана, но трябва да имаме обща визия за нещата. Ако можех, бих деполитизирал медицината, но не мога, защото медицина и социални дейности са твърде ангажиращи за избирателите. Това, което съм видял в предишната си битност на лекар и в сегашната на политик е, че колкото повече политика има в здравеопазването, толкова повече са грешните решения, но това е реалността, с която трябва да работим, и въпросът е как да направим така, че политиката да помага, а не да вреди“, допълни той.
„През декември миналата година „Национална мрежа за децата“ внесе в МЗ меморандум относно Национална стратегия за елиминиране на човешкия папилома вирус. Това е резултат от поредица от срещи и дискусии с лекари, онколози и педиатри, родители. В него са предложени конкретни стъпки, които трябва да бъдат следвани от Министерството. Другите важни предизвикателства са профилактиката за HPV и тя да е включена в Националния раков план. Национална имунизационна
програма за имунизация срещу HPV на момчета и момичета от 10 до 14-годишна възраст,
включване в задължителния Имунизационен календар на безплатна HPV ваксина, скрининг за по-зрялото население“, посочи Ванина Кирова от „Национална мрежа за децата“.
„Профилактиката, имунизацията и скрининга намаляват с 95% случаите на рак в държавите, в които се прилагат. Важно е този Меморандум да започне да се изпълнява. Една от задачите ни беше в дискусиите в училищата да се включват лекари специалисти, за да може родителите да се ориентират в морето от информация и дезинформация. Когато ваксините не са задължителни, е много важно родителите да бъдат максимално улеснени“, допълни тя.
