Брой 1/2014
Д-р Р. Колева, педиатър ендокринолог,ДКЦ I – Ст. Загора
В. Георгиева, студент по медицина V-ти курс,ТУ – Ст. Загора
Увод: Затлъстяването сред населението, включително и в детска възраст, расте лавинообразно. Проучване на Варненски колектив доказва двукратно увеличение на състоянието за периода 1991-2001 г. и начало от 4-5 год.възраст. Обезитетът е доказан рисков фактор за отключване на редица социалнозначими заболявания, влошаващи здравословното състояние още от детска възраст.
Материал и методи: Изследването обхваща 60 деца (28 момчета и 32 момичета), посетили амбулаторния кабинет по повод затлъстяване в периода 2009-2013 г. Проучени са давността на обезитета, фамилната обремененост и корелацията им с артериалното налягане и кръвната захар.
Резултати: Средната възраст на консултираните деца е 10.86 г.в. – малко по-рано при момичетата 10.4 г.в , срещу 11.33 г.в. при момчетата. Най-малкото момиченце е на 3.4 г.в., а момченце на 8 г.в. Най-възрастната девойка е почти на 18 г, а юноша на 15.16 г.в. Средният индекс на телесна маса е 30,3 при проучваните момчета и 28,5 при проучваните момичета Родителите споделят, че „проблемът с теглото” е с продължителност около 5 г: при момичетата 5.5 г, при момчетата 4.6 г. При давност на затлъстяването под 2 г (24% консултации се търсят предимно от родителите, а при повече от 2 год. – 74% от пациентите) – инициативата проявяват в еднаква степен семействата и семейните им лекари
Обсъждани са рисковите фактори по майчина и бащина линия (затлъстяване, захарна болест, дислипидемия, артериална хипертония и ранни сърдечно-съдови инциденти) и затлъстяването при детето. 19 момичета и 20 момчета са обременени със затлъстяване по линията и на двамата си родители. Един от родителите притежава повече от 3 от гореизброените рискови фактори при 10 от момичетата и 9 от момчетата, а при трима от бащите на деца със затлъстяване се срещат и петте. Полът на детето няма отношение към профила на наследствената обремененост. Не се установява корелация между фамилната анамнеза, началото на обезитета и неговата давност. Следователно, поведенческите модели в семейството имат по-голямо значение в тегловния прираст, отколкото генетичните фактори.
При 70% от пациентите е обективизирана акантозис нигриканс, която е сериозен предиктивен фактор за развитие на захарна болест. Коефициентът на корелация между нивото на кръвната захар и давността на затлъстяването е 0,22. Интерес представляват стойностите му след разделяне по пол – 0,4 при момчетата и 0,07 при момичетата. При последните променливи няма статистически значима връзка, но при момчетата може да се обсъжда такава, макар и слаба.
Намален глюкозен толеранс на гладно (кръвна захар над 5.5 ммол/л) е диагностициран в равен брой случаи при пациенти с и без акантоза. Това проучване не установява връзка между продължителността на затлъстяването и отключването на ЗД.
Давността на затлъстяването над 2 год. води и до промяна на артериалното налягане – 1/3 от децата са с нормално високо АН или АХ.
Изводи: Началото на затлъстяването в групата е 5.5 г.в. при момичетата и 7.07 г.в. при момчетата. Липсата на връзка между фамилната обремененост и началото на затлъстяването, заедно с тенденцията при по-голямата му давност да се увеличава броя на децата, страдащи от негативните му последствия (артериална хипертония), изтъква важността на превенцията. Детската градина се оформя като институцията, която заедно със семейството създава и променя хранителните навици. Стимулирането на физиологично високата двигателна активност в предучилищна възраст също е сериозен фактор за предпазване от наднормено тегло. Забързани в ежедневието си и отрупани с множество отговорности, семейните лекари оставят на заден план „очевидната диагноза” затлъстяване или шеговито подхвърлят на родителя: „ще го израсте”. Уместно е измерването на кръвна захар и артериално налягане да бъде провеждано винаги когато е възможно. Определянето на гликемията може да подпомогне и ранното откриване на захарния диабет – друго сериозно заболяване в детска възраст. Проучването ни доказа, че дневният режим у дома е по-важен, отколкото генетичната предиспозиция. Действията на цялото общество е необходимо да бъдат в помощ и на детето и на семейството – създаване и поддържане на трайни навици за здравословен начин на живот. Надеждата и усилията, че поне едно дете няма да се превърне в поредния затлъстял възрастен, изискват превенция на все по-ранен етап от развитието на детето.
Авторът изказва благодарности за вдъхновението на участниците в „Студентски практики”, ОП „Развитие на човешките ресурси” – Али Али, Лерзан Салим, Фейме Рамадан, Джейлян Хашим, Елена Атанасова