• Средно 700 дни минават, докато ново лекарство стигне до болните у нас
• Миниинвазивни методи удължават живота при рак на жлъчните пътища и панкреаса
Иновациите в медицината трябва да достигат възможно по-бързо и лесно до българските пациенти, а здравната система трябва да се подготви и подкрепи да разпознава, внедрява и прилага устойчиво иновацитивните методи и лекарства. Пациентите се нуждат от холистичен подход в подкрепата – логистична, физическа, психологическа, за да се гарантира комплексна терапевтична грижа.
Това призоваха участниците в първия панел на 9-ата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“. Форумът, организиран от в. „Капитал“ в партньорство с Health PR, се провежда в момента в зала „Джон Атанасов“ в София Тех парк и се излъчва онлайн тук: https://www.youtube.com/watch?v=RdHL7k1KFjo
Йорданка Костадинова, народен представител от парламентарната здравна комисия, откри конференцията с приветствие от името на председателя на комисията доц. Антон Тонев. Тя очерта главните приоритети на „Продължаваме промяната“ в здравеопазването: значително увеличение на заплащането на медицинските кадри, реална дигитализация на здравеопазването, реални промени, за да се подпомогнат всички иновации с цел оптимизация на ресурсите.
„Иновациите в здравната система са реални, когато се стабилизират и донесат принадена полза. Тези, които изчезват след 1 година, не са иновации. Това, което е създадено и се внедри, трябва да има стабилност в бъдещето. Надявам се всичко споделено днес да се задържи дълго в практиката, а на колегите пожелавам творчески дух и да търсят новото, защото без иновации няма медицина“, каза в приветствието си проф. д-р Петко Салчев, управител на Националната здравноосигурителна каса.
„Това събитие показва колко много постижения има в нашата медицина, с които да се гордеем. Трябва да ги популяризираме и всички заедно да повишаваме качеството на услугите, така че да няма пациенти в неравностойно положение по отношение на достъпа. Ако всеки от нас има непоносимост към недобрите практики, това ще промени негативните тенденции в здравеопазването, които наблюдаваме“, каза Велина Григорова, председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз.
„Този форум е изключително важен, защото дава възможност на медицинските специалисти и организации да споделят добрите практики и иновации – това са начини българските пациенти да живеят по-дълго и по-добре“, каза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
„Трябва да правим всичко възможно иновациите да стигат до пациентите“, каза д-р Иван Маджаров, председател на управителния съвет на Българския лекарски съюз, който се обърна и към наградените в Петия конкурс за иновации и добри практики на „Капитал“ и биофармацевтичната компания АбВи с пожеланието да бъдат все така творчески настроени и смели. Той връчи наградата на победителя в тазгодишния конкурс – доц. Петко Карагьозов, началник на Клиниката по гастроентерология в „Аджибадем Сити клиник Токуда“.
„Благодаря на журито за признанието, това безспорно говори, че сме на прав път. Благодаря на болницата, която ни подкрепя на всички нива, както и на екипа, с който работя“, каза доц. Карагьозов.
Втора награда журито връчи на проф. Анна Кънева, началник на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница, за иновативната интервенция на вродена сърдечна малформация при бебе с екстремно ниска възраст и тегло.
„С лечението на това бебе колективът на НКБ доказа, че в интервенционалното лечение на вродените сърдечни малформации няма невъзможни неща, надявам се и занапред да е така“, каза проф. Кънева.
Третата награда връчи Павел Колев, генерален мениджър на Абви, на екипа на медико-диагностичен център „Медикус Алфа“ въвеждане на иновативни технологии –
„Винаги е било важно за нас да инвестираме в нови технологии, а когато са подплатени и с добри специалисти, това гарантира високото качество“, каза
Наградата за пациентска добра практика е за Фондация за палиативни грижи за деца „Ида“. Бояна Петкова, съпредседател на фондацията, уточни, че при палиативните грижи за деца става дума не само за болни в терминален стадий, но и за деца, които могат да живеят от 5 до 25 г. със заболяването си.
Отличен бе и проектът „Бързи герои 112“ на организацията „Сърце до сърце за България“, чрез който децата се учат да разпознават инсулт. Фокус група са деца 6 до 9 г., миналата учебна година обучихме 1900 деца да разпознават симптомите на инсулта и да реагират правилно и навреме при спешна ситуация, каза Елица Хадживълчева от „Бързи герои 112“.
Първият панел бе посветен на здравните политики с модератор Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
По темата „Революция в откриването и дизайна на биотехнологични лекарства“ говори
д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на “Амджен България”.
Иновациите промениха парадигмата на лечението за някои от най-тежките заболявания, пациентите се връщат в обществото и работните си места. Науката не е достигнала пределите в съдаването на лекарства от следващи поколения. „Във фокуса ни остават онкологичните заболявания, при които преживяемостта се подобри със 73%, както и сърдечно-съдовите заболявания като водеща причина за смърт – при тях смъртността бе намалена с 52%“, каза д-р Чемишанска.
Тя очерта и основните насоки за работата на „Амджен“ в бъдеще. Интегрираният анализ на сложните науки и данни позволява лекарственият дизайн да протича по друг начин и с изключително съкратени срокове спрямо традиционните, обясни д-р Чемишанска. Глобална цел е да се откриват достатъчно рано заболяванията и да се предотвратява развитието им. На фона на революционните иновации и съкратените срокове, в които те достигат до практиката, по достъпа до нови лекарства в България има какво да се работи – само 30% от новите лекарства достигат до българските пациенти, а срокът у нас е около 700 дни спрямо около 500 дни средно в ЕС. Направени са експертни предложения, които трябва да бъдат обсъдени – например някои от скъпите терапии, които предстои да навлязат, но се смята, че ще натежат на бюджета, може да се договарят с индивидуални договори, каза още д-р Чемишанска.
„Вече не говорим просто за нова таблетка или ампула, а за комплексен метод за диагностика, начин на прилагане и проследяване на ефекта. Здравната система трябва да измине сериозен път, за да може да въвежда такива иновации“, коментира Деян Денев.
„Бюджетът на НЗОК за 2023 г. Очакванията на лекарите и пациентите“ бе темата на Свилена Димитрова, изпълнителен директор на Българска болнична асоциация.
„Бюджетът трябва да бъде такъв, че пациентите да бъдат спокойни и удовлетворени и да се създадат гаранция за достъпност и качество на здравеопазването у нас – това трябва да са ни отправните точки“, каза Димитрова. Тя апелира целите на здравната политика да се формулират по-ясно, а представители на лечебните заведения да участват в изработването на политиките.
„Въпросът за бюджет 2023 г. е свързан с това кога ще го има и какъв ще бъде. Важно е здравеопазването да не се подценява на фона на икономическа криза, война, инвестиции в отбрана и т.н. Трябва да се справяме с последици от пандемия, инфлация. Субсидите от страна на фармацевтичните компании към НЗОК се очаква да надвишат 300 млн. лв. за тази година“, каза Деян Денев в коментар по темата.
Презентация на тема „Как програмите за устойчиво развитие помагат на здравните политики?“ представи Деян Лаковски, директор клъстър “Балкани” в AstraZeneca. Чрез конкретни примери той показа как фармацевтичните компании не само разработват и произвеждат нови лекарства, но го правят по екологичен и устойчив за планетата начин. 14 млн. души по вета умират всяка година от заболявания, предизвикани от условия на околната среда, основно замърсяването на въздуха, каза той. Една от основните програми на компанията в различните страни е за засаждане на дръвчета.
В над 30 страни се развива и програмата, насочена към подпомагане на млади хора – у нас тя е наречена „Можещите“.
Темата „Иновативен ли е пътят на българския пациент до иновативна терапия?“ представи Павел Колев, генерален мениджър на биофармацевтичната компания АбВи в България. Той акцентира върху дългия и труден път, който често дели пациента от иновативната терапия до реалния достъп до нея. Дългият процес на достъпа не приключва с одобрението на лекарството за реимбурсация. За 10 г., откакто АбВи е в България, тя развива 6 програми за подкрепа на пациентите. „Всички те обаче са частично решение. Иновацията трябва да достигне по пациента по възможно най-лесния и бързия начин“, каза още Павел Колев. Според него са налице всички условия това да става на практика.
Доц. Петко Карагьозов представи иновативните миниинвазивни методи, въведени в областта на гастроентерологията за първи пъту нас в „Аджибадем сити клиник Токуда“. Те засягат пациентите с рак на жлъчните пътища и панкреаса, при които диагнозата много често се поставя късно – около 80% от пациентите с рак на жлъчните пътища се диагностицират в неоперабилен стадий, подобна е ситуацията и при панкреасните тумори. Това налага да се търсят решения извън стандартната хирургия. Миниинвазивната технология, която е нова и за света, е навигирана под рентгенов контрол термична деструкция на туморите. Чрез нея се постига удължаване на живота при подобрено качество, а за някои случаи се очаква да е възможно и пълно излекуване.
Форумът продължава с втори панел на тема „Иновации в сектора. Необходимите промени“.
