България е единствената държава от ЕС, която отчита тенденции на нарастване на смъртността от рак както при мъжете, така и при жените през последните 10 години. Това става ясно от профила ѝ по отношение на рака в рамките на Европейския регистър на неравенствата при раковите заболявания за всички държави — членки на ЕС, Норвегия и Исландия.
Данните бяха представени малко преди Световния ден за борба с рака – 4 февруари, Комисията и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Става ясно, че България е страната с най-ниска възрастово-стандартизирана заболяемост недостатъчната рак в ЕС, което най-вероятно е резултат от недостатъчнта диагностика и регистриране на нови случаи на рак. Смъртността от ракови заболявания е малко под средната за ЕС, но тенденцията е нагоре.
Освен това България е една от малкото държави в ЕС, които все още не са приели национален план за борба с рака.
По отношение на повечето рискови фактори за рак, като тютюнопушене, употреба на алкохол, наднормено тегло и затлъстяване, страната ни отчита по-неблагоприятни нива в сравнение с повечето други държави от ЕС. Това може да се обясни отчасти с неубедителните резултати от някои политики за профилактика и промоция на здравето, в съчетание с ограничените ресурси за интервенции в областта на общественото здраве.
Много смъртни случаи биха могли да бъдат избегнати чрез по-високи нива на ваксинация срещу човешки папиломен вирус.
Отбелязва се, че България няма национална програма за популационно-базирана профилактика на рака и ранно откриване на рака на гърдата, дебелото черво и маточната шийка; това се отразява на ниския обхват на скрининг в държавата. Страната ни е сред държавите от ЕС с най-ниски нива на скрининг за рак на гърдата, рак на маточната шийка и рак на дебелото черво и ректума, както и с много големи социално-икономически различия в скрининга за рак на маточната шийка и рак на гърдата.
България продължава да бъде сред държавите от ЕС с най-ниска петгодишна преживяемост на пациентите при основните локализации на рак, въпреки подобренията през периода 2000—2014 г. Показатели за качество и безопасност все още не са разработени и не се мониторират.
Въпреки значителното увеличение на разходите за лечение на онкологични заболявания у нас през последните десетилетия те остават сред най-ниските в ЕС. Един от основните фактори за увеличението на разходите за лечение на рак е рязкото покачване на разходите за нови лекарства.
В по-широк план държавите от ЕС са изразходвали близо 170 милиарда евро за грижи за болните от рак през 2018 г.
Друга важна констатация е, че ракът на белия дроб остава най-честата причина за смърт от рак.
Съществуват и големи неравенства по отношение на смъртността от рак между държавите от ЕС и в рамките на самите държави. Това може отчасти да се обясни с различната експозиция на рискови фактори за рак, но също и с различния капацитет на здравните системи да осигуряват навременен и безплатен достъп до ранна диагностика, висококачествени грижи за болните от рак и лечението им.
Профилите показват, че определянето на предизвикателствата и споделянето на най-добри практики между държавите членки могат да помогнат на страните да преодолеят неравенствата при раковите заболявания.
Профилите показват, че с 26 % от смъртните случаи ракът е втората причина за смъртност в ЕС след сърдечносъдовите болести.
Има почти двойна разлика между държавите по смъртност от рак, както и големи различия по пол.
Съществуват и явни социално-икономически неравенства при смъртността от рак. Тези различия се обясняват отчасти с разлики в експозицията на рискови фактори като пушене, затлъстяване, вредна консумация на алкохол и замърсяване на въздуха. Като цяло рисковите фактори обикновено преобладават сред мъжете и групите с ниски доходи и ниско образование.
Различни са и предизвикателствата пред държавите от ЕС, свързани с предоставянето на висококачествени грижи за болните от рак. Някои държави разполагат с оборудване, но имат недостиг на квалифициран медицински персонал, докато други имат голям брой квалифицирани лекари, но им липсват например апарати за лъчетерапия.
Разходите за профилактика през последните години са нараснали. Те обаче са едва 3,4 % от общите разходи за здравеопазване.
Комисията посочва, че за рекордно време е предприела действия по европейския план за борба с рака. На 23 януари ЕК започна Европейската инициатива за образна диагностика на рака, за да подкрепи доставчиците на здравно обслужване, научноизследователските институти и новаторите в оптималното използване на иновативни, основани на данни решения за лечение и грижи за болните от рак.
Новата Препоръка на Съвета относно скрининга за рак, приета през декември 2022 г., е също ключов елемент от финансираната от ЕС схема за скрининг за рак, чиято цел е да предложи скрининг за рак на гърдата, на шийката на матката и на дебелото черво и ректума на 90 % от отговарящите на условията европейци, като обхватът ѝ беше разширен, така че да включва рака на белите дробове, рака на простатата и, при определени обстоятелства, рака на стомаха.
През тази година ще продължи работата по над 30 действия. ЕК ще представи предложение за препоръка на Съвета относно предотвратимите чрез ваксинация ракови заболявания, а също ще актуализира препоръката на Съвета от 2009 г. за среда без тютюнев дим, за да се повиши защитата на гражданите от тютюнопушенето и да се спомогне за постигането на целта за поколение от европейци непушачи до 2024 г.
