Проблеми със софтуера за електронните рецепти за лекарства. Председателят на БЛС Иван Маджаров коментира пред БНТ, че общопрактикуващите лекари са най-готови да изписват електронни рецепти. 40 000 бели рецепти са издадени, но са изпълнени само 800. „Трябваше да има гратисен период, в който да се тестват проблемите, преди да се премахне напълно хартиената рецепта за антибиотици и лекарства за диабетно болни. Това споделиха и лекари, и фармацевти след като електронната рецепта за тези препарати вече е задължителна. Един от най-честите проблеми след нововъведението е липсата на синхронизация между лекарските и аптечните софтуери, които минават през Националната здравно-информационна система“, заяви председателят на БЛС. Ще имаме по-скъпи лекарства, защото ще има монопол, прогнозира Иван Маджаров.
„Разминаването в данните между лекарския софтуер с този на фармацевтите е толкова драстично, че понякога дори не се разбира кой е предписаният антибиотик. За да изпишат електронна рецепта, лекарите трябва да съставят и амбулаторен лист, както и да са с регистрация към лечебно заведение. В понеделник се оказа, че аптеките нямат никакви антибиотици, които лекарите са изписали.“Никой лекар не си е позволявал да връща пациенти, по закон и аптеката няма право да връща пациенти. Ако няма медикаментът, изписан от лекаря, аптеката трябва до 24 часа да го достави или да насочи пациента към най-близката аптека, която би го имала – това го пише в закона. Никой не е освободил от закона колегите – фармацевти. Но 2 дни наблюдаваме масово връщане на пациенти до кабинетите“, обясни д-р Иван Маджаров.
Той даде пример с Германия, където постепенно се въвеждат е-рецепти и пациентът носи със себе си баркод за всеки случай в аптеката, за да не стават грешки.
„Ако един пациент има неблагоприятни последствия и да потърси адвокат, който да заведе дело срещу електронната рецепта, непридружена с амбулаторен лист, то лекарят ще бъде строго наказан. Към момента това е абсолютно незаконно“, поясни председателят на Българския лекарски съюз По думите на Маджаров, белите хартиени рецепти важат навсякъде и ще важат, а българските пациенти ще „засилят туризма си“ за лекарства в чужбина.
„Навсякъде, където е разрешена свободната замяна на лекарства по търговски принцип – това, което е решил да зареди аптекаря, в другите държави се наблюдава дефицит на генерични молекули. У нас ще останат за всяка група антибиотици по един или два производителя, другите ще напуснат, защото ще са притиснати и ще има по-скъпи лекарства, защото ще има монопол“, допълни д-р Иван Маджаров. Някои лични лекари отказват възможността фармацевтите да сменят предписания антибиотик с негов генерик, защото не всеки вторичен продукт има идентични характеристики.
Джипитата настояват специалистите сами да издават рецепти за антибиотици. Не е ясно и как ще действат семейни лекари в отдалечени населени места без аптеки, които до момента сами са снабдявали с лекарства пациентите си през аптечни складове. Оплаквания и от търговците на лекарства Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства изразява силно притеснение от случващото се и предупреждава, че получава сигнали за множество върнати пациенти с е-рецепта за антимикробни продукти от паралелен внос, които не могат да получат в аптеката, въпреки че са налични.
Проблемът се състои в следното – когато се изписва лекарство в електронната рецепта, то е обвързано не само с търговското наименование, концентрацията и размер на опаковката, но и с неговия национален номер, което нормативната база не изисква. Процесът е един и същ и за лекарствен продукт, заплащан от НЗОК, лекарство по „бяла“ рецепта на свободна продажба или продукт, отпускан без лекарско предписание.
При НЗОК продуктите има и код по НЗОК. Фармацевтът в аптеката няма право да отпусне идентично лекарство, но с различен национален номер или различен НЗОК код. Тази, на пръв поглед разумна мярка, на практика не отчита наличието на продукти от паралелен внос и реално ефективно ги спира от продажба на българския пазар и лишава пациентите от тях. Мярката е въведена да противостои на недостига при антибиотиците и диабетните лекарства, но на практика вече генерира връщане на пациенти от аптеките на фона на наличност на същото лекарство, но с друг код. Става дума за стотици хиляди опаковки антибиотици и лекарства за диабет, внесени от Европейския съюз с лиценз за паралелен внос.
Примери как не може да се изпълни електронна рецепта (е-рецепта):
1. Лекар изписва национален номер на първовносителя. Пациентът попада в аптека, която разполага с лекарството, но от паралелен внос. Пациентът не може да получи продукта и излиза от аптеката убеден или че има недостиг (невярно) или (ако е разбрал, че има неговия продукт но на фармацевта му е забранено да го продаде) че държавата, по някаква причина, му пречи да се лекува.
2. Лекар изписва национален номер на продукта от паралелен внос. Пациентът попада в аптека, която го има, но от първовносителя. Резултатът е същият като в т.1.
3. Първовносителят има временен проблем с доставките. Пазарът е обезпечен с количества от паралелен внос, но те са недостъпни за пациента, защото в е-рецептите фигурират националният номер и НЗОК кодът на първовносителя. Трябва спешна корекция в заданието за софтуера за електронната рецепта.
Предложението на търговците е в електронната рецепта всички национални номера на еднакви и подобни продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина да са асоциирани.
Така рецептата на пациента ще бъде изпълнена с наличния в аптеката изписан продукт, независимо от вносителя му.
Друг възможен вариант, който да не възпрепятства достъпа на болните до лечение, е да отпадне националният номер на продукта и рецептата да се изписва само по наименование на лекарствения продукт, форма, концентрация и размер на опаковката.
