Съвременен електрокардиографски маркер за проритмогенност при метаболитен синдром

Брой 5/2025

Д-р С. Китов1, М. Китова2, Доц. д-р Б. Нончев3, д.м., Проф. д-р В. Кръстева4,
Проф. д-р Л. Китова1
1 УМБАЛ „Св. Георги“, Клиника по Кардиология, Медицински Факултет,
Медицински Университет – Пловдив
2 Студент, 4 година Медицински Университет – Пловдив
3 Клиника по Ендокринология и Метаболитни заболявания, УМБАЛ „Каспела“ МУ – Пловдив
4 Институт по биофизика и биомедицинско инженерство – Българска Академия на Науката, секция: Процеси и анализ на биомедицински сигнали – София

Етиопатогенетичните механизми при метаболитен синдром, които засягат сърдечната електрофизиология и водят до миокардно ремоделиране, са множество. Въпреки напредъка на нашите познания и множество съвременните образни методи, електрокардиограмата е била и продължава да се счита за един от основните скринингови методи, които могат да предоставят полезна информация за оценка на аритмогенността при различни типове пациенти. Интервалът Tpeak-to-Tend (Tp-e) е описан като маркер за аритмогенен товар, който е по-чувствителен от стандартния QT- интервал. Целта е изследване на електрокардиографски проаритмогенен маркер Tpeak-end интервала при новодиагностициран метаболитен синдром. Материал и методи: Оформи се група от 71 пациента с новодиагностициран метаболитен синдром на възраст 35-55 години и без придружаваща ИБС. При всички пациенти се проведе 48-часов Холтер ЕКГ запис за оценка на аритмогенния товар и изключване на „тиха исхемия“. Въз основа на това те са разделени на две групи – с висок aритмогенен товар – 33 пациента (46,5 %) (включва надкамерна или камерна тахикардия, предсърдно мъждене/трептене, камерни екстрасистоли над 10 %, чести надкамерни екстрасистоли над 500/24 часа) и с нисък aритмогенен товар – 38 пациента (53,5%) (включва без значими ритъмни нарушения). Изследваните между двете групи
електрокардиографски интервали показват статистически значима разлика за Тр-е интервала. Пролонгирането на Тр-е интервала в групата с висока аритмогенност може да се обясни с глобално индуцирания проаритмогеннен фенотип на миоцитите, вследствие ефекта на IL-6 и TNF-α и пролонгиране на миокардната реполяризация. При избор на оптимална сензитивност и специфичност за Tpe интервала се установява продължителност 54.50 msec като граница, над която аритмогенността се увеличава при пациенти с метаболитен синдром. Заключение: От клинична гледна точка това е от значение за скриниране на пациенти с висок риск от предсърдни тахикардии, от които с особена тежест е предсърдното мъждене предвид завишение тромбоемболичен риск.

Адрес за кореспонденция:
Д-р С. Китов 
Медицински университет, Пловдив,
УМБАЛ „Св. Георги“, Клиника по Кардиология
бул. “Васил Априлов”, 15А
4000, Пловдив

КупиАбонамент