Повече от половината българи (59%) заявяват, че са били пред състояние на бърнаут (професионално прегаряне), но мнозинството (80%) смятат, че са в добро психично здраве. Това сочи мащабното проучване „STADA HEALTH REPORT 2025“, което обхваща 27 000 респонденти (на възраст 18-76 години) от 22 държави в Европа, включително България (1000 респонденти). То е проведено онлайн в периода февруари-март.
Според данните още голяма част от хората у нас борят стреса с нездравословни практики като тютюнопушене, алкохол и преяждане. Едва 19% от българите посещават всички профилактични прегледи, а 34% не се възползват, тъй като смятат, че нямат нужда от тях.
Изследването поставя и дава отговори на въпроси, свързани с психичното, превантивното здраве, начина на живот и здравната ни култура.
„Най-важното е да повишим здравната култура на българина, да го мотивираме да ходи на профилактични прегледи. За да не се стига до лечение. Много е важно тази култура да се пренесе в семейството. Тоест, децата да имат добра здравна култура. Да разбират, че здравето е ценност. С оглед на това да възпитаваме поколение, което в следващите години няма да има такива резултати“, обясни проф. Георги Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
„Това проучване алармира за пореден път, че държавата е крайно време да се включи в тази грижа по адекватен начин, защото тя тотално отсъства. Трябва да работим за съзряване на обществото. Ние нямаме работещи системи“, смята клиничният психолог д-р Велислава Донкина.
Според проф. Иван Груев, кардиолог и бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в ефира на NOVA NEWS, изненади в резултатите няма. „Това показва липса на адекватна самооценка от страна на българските пациенти, липса на здравна култура и липса на достатъчно профилактика като осъзната потребност – както от страна на медицината, така и от страна на самите пациенти“, поясни проф. Груев.
ъде сме спрямо Европа?
„Налице е и все по-намаляващо доверие към системата на здравеопазване. Така че имаме огромни предизвикателства, които трябва да преодолеем през следващите години, за да не се стигне до колапс на системата“, каза той и отбеляза, че резултатите от изследването у нас рязко се различават от тези в други европейски държави.
„Прави впечатление, че над 65% от запитаните българи казват, че са в перфектно здравословно състояние, а всъщност под половината от тях признават, че водят здравословен начин на живот. Това е абсолютно грешно впечатление, защото ние имаме най-ниската средна продължителност на живота в Европейския съюз – особено при мъжете, при които тя не достига дори 74 години. В държави като Испания средната продължителност на живота е около 84 години – с десет години повече“, обясни още проф. Груев.
По думите му, основните причини за това са непознаването на рисковите фактори, липсата на регулярни профилактични прегледи и тревожно високият процент на пушачите. „Над 60% от смъртните случаи у нас се дължат на сърдечносъдови заболявания“, подчерта проф. Груев.
Кардиологът изтъкна, че начинът, по който е структурирано финансирането на здравеопазването, допълнително задълбочава проблема. „Сегашната система на финансиране неизбежно тласка здравеопазването към лечение на болести, вместо към тяхното предотвратяване. А всъщност има достатъчно изследвания, които доказват, че когато профилактиката е добре развита, това води и до по-ниски разходи за здраве, защото болестите просто са по-малко“, смята той.
Той призна, че убеждаването на пациентите да променят навиците си остава трудна задача. „Много от хората не вярват достатъчно на лекарите и не спазват терапията си. На фона на една година, половината пациенти спират лекарствата си за високо кръвно налягане, а повече от половината – тези за висок холестерол. Много малко успяваме да убедим, че промяната в начина на живот е важна и може да доведе до реални резултати“, допълни специалистът.
