България остава страната с най-висока смъртност в Европейския съюз – 15.6 промила на 1000 души при средно 10.8 за ЕС. Това показва Годишният доклад за здравето през 2024 г. На този фон раждаемостта продължава да спада, а хроничните незаразни заболявания остават водеща причина за смърт и инвалидизация. Темата в предаването „Социална мрежа” по Nova News коментира доц. Стоянка Черкезова, която е специалист по статистика и демография и научен секретар на Института за изследване на населението и човека при БАН.
По думите на доц. Черкезова кривата на коефициента на смъртност у нас се покачва стъпаловидно като през 60-те години страната е била сред държавите с най-нисък коефициент на смъртност в Европа. През 80-те и 90-те този показател нараства значително, а след 2000 г. България трайно се установява на първо място по общ коефициент на смъртност.
Според експерта основната причина за този ръст е застаряването. Днес в страната има ограничен дял население в трудоспособна възраст и растящ брой възрастни над 65 години. Вероятността за смърт във високите възрастови групи е естествено по-голяма и това механично увеличава общия коефициент.
Доц. Черкезова направи анализ на предотвратимата смъртност. Според нея около 33 000 смъртни случая годишно могат да бъдат избегнати чрез превенция или лечение при наличното ниво на медицинско развитие.
Водещата причина за смърт остават пет основни групи заболявания, като сърдечно-съдовите и онкологичните са начело. Ако тези причини бъдат сериозно ограничени, продължителността на живота у нас би могла да се увеличи с още 15 години.
Въпреки това тя предупреди: „Не бива да гледаме на здравеопазването само като медицина. Здравеопазването е икономика плюс медицина и трябва да го разглеждаме като такава система”.
Добра новина има: детската смъртност е спаднала до 4.5 промила – най-ниското ниво, регистрирано у нас. Това е ясно доказателство за напредък, твърди експертът. Но сравнено със средното за Европа, България продължава да изостава с около 1.5 пъти, а причината – нивото на бедност. „Колкото по-ниски са доходите, толкова по-често се наблюдава здравно неотговорно поведение. Не трябва да стигматизираме хората – то е продукт на качеството на живот и на възможностите, които човек има”, смята доц. Черкезова.
