Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) към МВР ще класифицира продукти като пептиди, витамини, глутатион, ресвератрол и други субстанции за парентерално (инжекционно) приложение с цел отслабване или разкрасяване като „стоки с висок риск“ и ще следи стриктно контролната дейност по разпространението им.
Това става ясно от официален отговор на министъра на здравеопазването Катя Ивкова на парламентарен въпрос относно нерегламентираното предлагане на инжекционни пептиди през социалните мрежи.
Към момента много от тези субстанции се лансират нелегално като обикновени „хранителни добавки“ в интернет платформите, дрогериите и аптечната мрежа, като основният контрол върху тях традиционно се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Съвместни мерки между МЗ, ИАЛ и МВР
Новата стратегия е резултат от серия от работни срещи между Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).
„Обсъдени бяха установените опасни практики по нерегламентирано предлагане на инжекционни пептидни продукти онлайн, както и необходимите законодателни, контролни и организационни мерки за ограничаване на риска за общественото здраве“, посочва здравният министър Катя Ивкова.
Ратификация на Международната конвенция и информационна кампания
Освен включването на ГДБОП в проследяването на нелегалните търговски канали, държавата предприема още две ключови стъпки:
1. Информационна кампания за гражданите: Предстои публикуването на официални предупреждения за рисковете от употреба на продукти, които имитират лекарства и се купуват от неоторизирани източници и социални мрежи.
2. Ратификация на Конвенцията MEDICRIME: Оценена е необходимостта България да ратифицира Конвенцията за престъпленията с медицински продукти.
Конвенцията е първият международен правно обвързващ документ, който криминализира фалшифицирането, производството и разпространението на лекарствени продукти без разрешение за употреба или в нарушение на стандартите за безопасност.
