Пациентите и техните близки не трябва да бъдат задължавани да осигуряват определен брой кръводарители като задължително предварително условие за хоспитализация, прием или планова операция. Дарителската бележка не може да бъде самостоятелно условие за лечение, когато подобно изискване не произтича от нормативен акт.
Това заяви Министерството на здравеопазването (МЗ) в официален отговор до Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), подписан от зам.-министъра д-р Николай Вълов. Позицията на ведомството идва след сигнал на пациентската организация за порочна практика в лечебни заведения у нас.
Доброволност срещу принуда и прехвърляне на отговорност
В отговора си МЗ категорично разграничава насърчаването на кръводаряването от принудителното изискване за дарители:
- Законов принцип: Кръводаряването в Република България се основава на принципите на доброволност и безвъзмездност.
- Отговорност на системата: Осигуряването на кръв и кръвни съставки за лечебния процес е ангажимент на системата по трансфузионна хематология и не следва да се прехвърля върху болния човек и неговите роднини.
- Разлика в подхода: Доброволното кръводаряване от близки и граждани трябва да бъде активно насърчавано, за да се поддържат държавните резерви, но това е коренно различно от поставянето на ултиматуми пред пациента като условие за получаване на медицинска помощ.
Край на регионалните ограничения за дарителски бележки
МЗ даде ясен отговор и по втория въпрос, повдигнат от АПАЗ – може ли болница да отказва дарителска бележка само защото кръвта е дарена в друг регион на страната. Повод за това бе конкретен случай на отказ да се признае кръводаряване от РЦТХ – Стара Загора, с искане дарителите да са от София или съседни области.
Според Министерството:
1. Действащата нормативна уредба не въвежда общо териториално ограничение, което да изисква кръвта за конкретен пациент да е дарена в точно определен град или област.
2. Самият факт, че кръводаряването е извършено в друг град, не представлява нормативно основание за отказ на официален документ, удостоверяващ акта на даряване.
3. Дарителската бележка е документ за организация и отчитане, на който не трябва да се придават правни последици извън предвидените в закона.
Предстои разследване и ясни указания към болниците
По отношение на конкретния случай, сигнализиран от АПАЗ, Министерството заяви, че ще изиска пълна информация от съответното лечебно заведение за основанията за въведеното изискване. МЗ ще разгледа казуса в рамките на своите правомощия и ако установи незаконна практика, ще предприеме действия за нейното незабавно преустановяване.
Ведомството обмисля и изпращането на допълнително напомняне към всички лечебни заведения и структури по трансфузионна хематология относно приложимите правила, принципа на доброволността и липсата на основание за териториални ограничения.
Позиция на АПАЗ: Важна стъпка към защита на пациентите
За АПАЗ отговорът на Министерството е изключително важна стъпка към прекратяването на практиката, която поставя болните и семействата им в тежка ситуация.
„Не оспорваме необходимостта от повече доброволни кръводарители в България, напротив – това трябва активно да се насърчава. Но недостигът на кръв не може да се решава чрез прехвърляне на отговорността върху пациента. Правото на медицинска помощ не може да зависи от това колко кръводарители може да намери един човек“, категорични са от пациентската организация.
