62% от медицинските специалисти губят време в излишна документация, а разходите за болнични от бърнаут достигат 200 млн. евро годишно.
Острият недостиг на медицински персонал, прекомерното административно натоварване и липсата на достатъчна оценка за труда са основните катализатори на професионалното прегаряне сред работещите в здравния сектор. Това показват резултатите от национално проучване, представено по време на специализирана кръгла маса в София, организирана от Българската стопанска камара (БСК) в рамките на проекта „Заедно за устойчива заетост“, изпълняван съвместно с МТСП и КНСБ.
Председателят на БСК Добри Митрев отправи призив за незабавни и координирани действия между държавните институции, работодателите и съсловните организации за подобряване на условията на труд и опазване на психоемоционалното здраве на медицинските екипи.
Основни констатации от проучването
Изследването очертава обезпокоителна картина по отношение на ежедневната работна среда в лечебните заведения:
- Липса на признание: 63% от анкетираните медици определят дефицита на признание и справедлива оценка за полагания труд като чест източник на напрежение.
- Административна тежест: 62% от участниците споделят, че регулярно са форсирани да отделят време за бюрократични процедури и излишна документация за сметка на пряката грижа за пациентите.
- Претоварване и възстановяване: Над половината съобщават за влошена работна атмосфера. Близо 43% отчитат хронична умора и затруднено възстановяване след смяна, а 42% не успяват да се откъснат мислено от професионалните ангажименти дори в извънработно време.
Икономическата тежест от синдрома на прегаряне у нас вече се оценява на приблизително 200 милиона евро годишно под формата на разходи за болнични листи и загубена производителност.
Критичен спад в броя на медицинските сестри
По време на дискусията бе обърнато специално внимание на структурния дисбаланс в системата. Според данните, изнесени от проф. Григор Димитров от БСК, преди около три десетилетия у нас са работили близо 54 000 медицински сестри при общо 180 болници. Към днешна дата лечебните заведения са се увеличили до над 350, докато броят на медицинските сестри е драстично съкратен наполовина – до едва 27 000.
Приоритетни искания за промяна
Участниците във форума бяха категорични, че бърнаутът е системен проблем, който пряко застрашава качеството и достъпността на медицинската грижа за населението. За преодоляване на кризата бяха формулирани няколко ключови искания:
1. Редуциране на документалната тежест и дигитализация на административните процеси.
2. Оптимизиране на работните графици и по-балансирано разпределение на натоварването.
3. Справедливи възнаграждения и изграждане на устойчива политика за подкрепа и задържане на младите кадри в страната.
