Брой 12/2015
Проф. д-р Златко Кълвачев
УМБАЛ „Софиямед“
Диабет тип 1 се развива в резултат на Т-клетъчно медиирана автоимунна деструкция на инсулин-продуциращите β клетки в островите на Langerhans в панкреаса, в следствие на което се нарушава регулацията на серумното ниво на глюкозата. В около 50% от случаите това заболяване се свързва с генетично предразположение, но при останалите случаи вземат участие и други фактори, сред които и някои ентеровируси, особено Cocksakie В вирусите.
Човешките Cocksakie вируси (род Enterovirus; сем. Picornaviridae) са с големина около 30 nm в диаметър (фиг. 1), вирионът е с икосаедрален тип симетрия, не притежава външна обвивка и съдържа във вътрешността си едноверижна РНК с молекулна маса 2-2.8х106. Източник на заразата е болният човек. Тези вируси се предават по фекално-орален, по-рядко по въздушно-капков механизъм и са много издръжливи в околната среда, запазвайки инфекциозните си свойства за седмици и месеци, а замразени – за години. Издръжливи са на въздействието на етер, спиртове, ниски концентрации на лизол и др. Чувствителни са при обработка с хлорни препарати.
Фиг. 1. Електронна микрография на Cocksakie вируси
Cocksakie вирусите се реплицират и в панкреаса, където могат да причинят развитие на остър или хроничен панкреатит, както и да отключат развитието на диабет тип 1 (ювенилен или инсулин зависим diabetes mellitus). Съществуват редица доказателства, подкрепящи предполагаемата причинно-следствена връзка между ентеровирусната инфекция и развитието на диабет тип 1. Епидемиологични проучвания показват повишена честота на случаи на диабет тип 1 след епидемии, причинени от ентеровируси. Документирани са и сезонни колебания при възникване на диабет тип 1, съвпадащи с характерната лятно-есенна сезонност на ентеровирусните инфекции. Анамнестични данни показват, че внезапно възникнал диабет тип 1 се предшества от вирусна инфекция. Разбира се, вземането на биопсия от панкреаса и доказване на вирусната локализация в тези случаи не се извършва често. Въпреки това, при някои проучвания са изолирани ентеровируси от панкреатична биопсична тъкан на пациенти с начало на диабет и/или при фатални случаи на диабет.
Определени серотипове и щамове ентеровируси се разглеждат като по-диабетогенни. Водещо място сред тях заема серотип Cocksakie В4, но съществена роля играят също някои други ентеровируси от вид В (В1, В2, В3 и В5), както и еховируси (ECHO4, 11, 30 и др.). С помощта на молекулярни методи е доказано и наличие на ентеровирусна РНК в кръвта на повече от половината пациенти с диабет тип 1 в началото на заболяването.
Ентеровирусите се изолират на клетъчни култури от различни клинични материали (носогърлени смивове, фекалии, ликвор и др.). Серологичната им идентификация се установява с помощта на специфични антисеруми и вирус-неутрализиращата реакция (ВНР). За серологична диагностика се използват двойни серумни проби, взети в първите дни след началото на клиничните прояви и 15-20 дни по-късно. При 4-кратно нарастване на антителния титър във втората серумна проба се счита, че диагнозата е уточнена. През последните години за детекция и идентификация на Cocksakie и ECHO- вирусите все по-широко се използват молекулярни техники, като RT-PCR и real-time PCR. Освен бързата и специфична диагностика, те позволяват и определяне на количествените параметри на инфекцията.
Въпреки, че е безспорно участието на ентеровирусите във възникването на някои случаи на диабет тип 1, все още много въпроси, свързани с честотата на тези случаи и особеностите на патогенетичните механизми, остават неясни. Предполага се, че ентеровирусите причиняват развитието на диабет тип 1 по различни механизми. Според някои, агресивната инфекция води до вирус-индуциран лизис β клетките, докато по-слабо агресивната инфекция причинява слаба деструкция на β клетките с последващо отделяне на клетъчни антигени и цитокини, които отключват автореактивен Т-клетъчен имунен отговор. Според други, чрез активация на кръстосано реагиращи Т-клетки към вирусните и собствените антигени се постига подобен резултат – развитие на диабет.
