Брой 8/2013
Доц. д-р Е. Ботева, гл. ас. д-р Д. Караяшева
Катедра по kонсервативно зъболечение, Факултет по дентална медицина, МУ – София
В последното десетилетие и у нас, подобно на развитите страни стремително навлезе химико-фармацевтичната индустрия на пазара на денталната профилактика. Нашироко се рекламират средства за орална хигиена – четки, пасти, интердентални четки, конци, клечки, разтвори и пастили. Често техните брошури са в ДКЦ-та, зъболекарски практики, болници и факултети. Елементарни анкети и допитвания, и анамнестичните данни на пациентите показват, че по-голямата част от тях не само, че не са наясно кои са подходящи за тях, но и не знаят как да ги използват.
Денталната практика показва, че повечето пациенти и дори някои лекари не знаят как е правилно да си мият зъбите.
Добре е от всеки с медицинско образование – лекар, зъболекар и фармацевт да знае, че зъбните четки се делят на меки, полутвърди и твърди, и на механични и електрически. Вторите не е добре да се ползват повече от един път в седмицата. Твърдите четки са подходящи при малка част от пациентите, по препоръка на техният зъболекар, както и за почистване на снемаеми ортодонтски апарати, на частични и цели протези. Всяка четка след закупуване и преди употреба се попарва с вряла вода, в която престоява около 20 минути. Тази проста манипулация се провежда всеки месец. Животът на една четка се определя от твърдостта й и начина на използване, той е от три до максимум шест месеца.
Количеството зъбна паста не гарантира ефективността на измиването. Достатъчно е пастата да покрива половината от работната част на четката. Времето на измиване е две минути, а четканите зъбни повърхности на горната и долна челюст, във фронта и дисталните зъби, и по оклузалните повърхности са 16. Посоката е от шийките, към режещия ръб и оклузалните повърхности или „от червено към бяло”. Основни грешки са: краткото миене, „щаденето на венците”, големите количества паста и многократните изплаквания. Максималната флуорна концентрация се постига след експекторацията на пастата и енергичното еднократно изплакване с една глътка вода. При кариес активни лица и тийнейджъри пастите под формата на гел са по-подходящи. Избелващите пасти са опасни за пациенти с множествени бели пломби по фронталните зъби. Това е и единствената зона, в която те са индицирани за приложение, след измиване с гелове на дисталните зъби. Лечебните пасти с неприятни вкусови качества са особено опасни. Инстинктивно пациентите мият по-кратко време зъбите си и по-рядко. Лечебният ефект е по-добър ако при тези пациенти се прилагат пасти тип „тотал”, в комбинация с лекарствени води за уста. Използването на една и съща марка и вид паста за срок по-голям от три месеца, не е препоръчително. Повечето пасти имат еднакви или сходни съставки, но в различни съотношения. Микроорганизмите се адаптират бързо при дълготрайно използване на един и същ продукт.
Интерденталните четки са средство, което при здрав пародонт и кариес резистентни лица е излишно. Използването им зависи от състоянието на прикрепената гингива и от оклузията и съзъбието. Добре е предписването им да е от специалист – дентален медик.
Навосъчените конци представляват средство за интердентална хигиена от времето преди огъваемите пластмасови клечки с влакънца. Конците са манипулативно по-неудобни. Използването от някои пациенти на обикновени конци винаги е опасно. То води до разкъсани интердентални папили.
Разтвори за жабурене: те са лечебни медикаменти и дезодориращи води. Постоянното им използване е вредно. Прилагането им зависи от зъбния и пародонтален статус, възрастта на пациента, пола и комбинирането им с антибиотична или друга перорална или локална пародонтална терапия. Оптимално е да се препоръчват от грамотен зъболекар. Това винаги ще спести на пациента време и средства.
Обикновените клечки за зъби са в три разновидности: дървени, пластмасови и пластмасови с влакънца. Последните са най-меки, ефективни и най-малко опасни. Само те не се вклиняват опасно, огъваеми са, почистват ефективно и няма риск да травматизират и да се фрактурират между зъбите или във венечните джобове.
Динамиката на оралната хигиена е фактор, често подценяван дори от колеги медици и фармацевти спрямо собственото им здраве. Архаичната класическа максима „сутрин за красота, вечер за здраве” е в пълна сила. Добре е това да става сутрин 20 минути след закуска, а вечер непосредствено преди лягане. Обедното измиване, практикувано от някои хора е излишно, защото естествените буферни качества на слюнката се изчерпват и потискат. То има индикации само при пациенти с временно оставени отворени ендодонтски лекувани зъби и при изпилени зъби за протетични цели (мостове и обвивни корони).
По-голямата част от тези прости правила се знаят и пропагандират от ранна възраст в развитите страни, където не разкриват нови факултети по дентална медицина, а затварят техните, защото от 20-25 години имат огромна кариесна редукция и значителен процент от млади хора свободни от кариес. Неправилното използване на методите и средствата за орална хигиена лесно може да влоши състоянието на зъбодържащия апарат и на твърдите зъбни тъкани. Последствията на такива грешки могат да бъдат трайни промени в състава на слюнката, водещи до некариесни дефекти в шийките на зъбите, зъбна флуороза, кариес на корена, оголване на зъбните корени, локални и генерализирани пародонтопатии и проблеми на оралната лигавица.
Остава надеждата, че напълно противоположната тенденция в България, ще бъде преодоляна. За жалост никой от нас не може да предвиди дали въобще това ще се случи и още по-малко в какви срокове.
