Брой 6/2010
Д-р Димитрина Серафимова – гл. асистент,
Катедра по дерматология и венерология, Медицински университет, София
Кожата със своите 1,5-2 квадратни метра площ представлява най-големият човешки орган. От изключително значение е фактът, че тя в своята цялост е в непрекъснат контакт с околната среда. Поради това е изложена на разнообразни и променливи въздействия на множество фактори от физично (механични, термични, лъчеви), химично (професионални и битови), биологично (микроорганизми, растения и паразити) естество.
От друга страна заболявания на храносмилателната, отделителната, сърдечносъдовата система, на жлезите с вътрешна секреция, метаболитни и хематопролиферативни, както и някои неоплазии, модифицират биохимичните процеси в кожата и са в състояние да повлияят редица нейни функции. В този смисъл кожата се възприема като „огледало” на състоянието на вътрешните органи и индикатор на редица вътрешни заболявания.
Хилядолетната еволюция е довела до изграждане на ефективни механизми, обезпечаващи защитната функция на кожата, която е най-важна от множеството други нейни функции. Понастоящем обаче индустриализацията и бурното развитие на технологиите въвеждат в бита и околната среда субстанции, непознати досега и то в количества, немислими до преди няколко десетилетия.
„Бумът” на естетичната медицина и „разкрасителните” процедури насочиха вниманието на обществото към богата палитра от почистващи, подхранващи, тонизиращи, защитни, декориращи и какви ли още не средства, чието използване често е извън всякакъв контрол. Затова не бива да се изненадваме, че, вместо добри резултати, положението на кожата не рядко се влошава. Това не бива да ни изненадва, тъй като съвременният човек ежедневно полага върху кожата си под различна форма няколко стотици химични субстанции.
В последните години с напредъка на медицинската наука се натрупаха редица нови знания за начина на функциониране и регулиране на защитните механизми на кожата, както и повлияването им от някои заболявания и фактори на околната среда. Тези знания ни дават допълнителни възможности да контролираме здравето си, а оттам – и да поддържаме добро качество на живот.
Фармацевтичната индустрия и компаниите, произвеждащи дерматологични препарати за ежедневна употреба дотолкова увеличиха разнообразието от козметични и лекарствени средства, че вече е трудно дори за специалист да обхване всички нови марки на пазара и локалните им форми.
Схващането, че редовното измиване с вода и сапун решава въпроса за хигиената на кожата отдавна е изживяло времето си. Понастоящем се знае, че това е причина за преизсушаване на кожата, а при атопична предиспозиция влошава състоянието и може да отключи рецидив.
Когато обсъждаме въпроса за хигиената на кожата (думата хигиена произлиза от гръцката дума hygiainos – здравословен), трябва да се съобразим с няколко принципни положения:
1. Хигиената на кожата следва да се разглежда като неразривна част от цялостната хигиена на индивида. Хигиената на хранене, на бита, на общуването, вредните навици дават отражение върху състоянието на нашата кожа. Тя се „храни” с това, с което се храним ние и е естествено да страда при недостатъчен внос на важни компоненти, включително витамини и микроелементи. Агресивни недоимъчни диети често се отразяват първо на кожата.
2. Кожата има различни особености при мъжете и жените. До неотдавна мъжете бяха пренебрегвани, като усилията се насочваха към разработване на хигиенни средства предимно за жени. Нещо повече – не се гледаше с добро око или в най-добрия случай – наблюдаваше се леко подигравателно отношение към мъже, които полагат грижа за кожата си. За щастие такова разбиране претърпя еволюция в положителна посока.
3. Кожата има различни особености в различните възрасти – бебешката кожа е незряла, чувствителна, с несъвършена регулация на мастната и потна секреция, с повишени резорбтивни възможности, особено ако е възпалена. Кожата на възрастния индивид загубва своята еластичност, атрофират повърхностните й слоеве, както и нейните придатъци, намалява мастната секреция и е смутено изграждането на защитната водно-липидна обвивка. Това от своя страна води до повишена загуба на вода, залющване, сърбеж, неравномерна пигментация, лесна ранимост, бавна епителизация, възможност за инфекции.
4. Кожата има различни особености в отделни участъци на тялото – по дланите и стъпалата тя е по-груба, със задебелен рогов слой, което намалява възможностите за резорбция. Това са и местата с най-голяма концентрация на потни жлези. Лицето, деколтето, раменният пояс, гърбът, окосмената част на главата изобилстват с мастни жлези и се обозначават като себорейни зони. Грижата за тях, особено в младежките години, трябва да бъде много внимателна и различна от тази за останалата част от тялото, тъй като това са зоните за развитие на acne vulgaris.
5. Кожата има различни изисквания в различните сезони – рязка смяна на атмосферни влияния – температура, вятър, влага или преизсушаване, интензивно и продължително слънчево облъчване имат потенциал да я увреждат по-лесно, особено ако не е достатъчно защитена. Със затопляне на времето все по-обширни участъци от тялото остават открити и подложени на директно влияние на факторите на околната среда. Това означава, че, планувайки продължително оставане на открито, защитата на кожата трябва да се подновява по-често.
6. Болестно променената кожа има различни нужди от здравата – локалното лечение с активни форми е лимитирано като честота на приложение и площ на апликация. Това не е достатъчно за поддържане на оптимални условия за възстановяване. Допълването на терапевтичните схеми с адекватна хигиенна грижа допринася за ускоряване на процеса и е неразделна част от лечението в дерматологията.
В заключение можем да подчертаем, че кожата е изключително динамична система, способна да отговори бързо на външни и вътрешни въздействия както в благоприятна, така и в неблагоприятна посока. Познаването на механизмите на нейното функциониране улеснява поведение, което е насочено към запазване на здравето на организма.
