Тенденцията при сърдечно-съдовите заболявания продължава да е негативна

Тенденцията при сърдечно-съдовите заболявания продължава да е негативна
468×60 – top

Нашето интервю

Полк. проф. д-р Ивайло Даскалов, д.м.
Ръководител на клиника Кардиология в МБАЛ – София, ВМА

Визитка

Полк. проф. д-р Ивайло Рилков Даскалов, д.м. е завършил медицина във ВМИ – София през 1994 г. с отличен успех. Има признати две клинични специалности – Вътрешни болести и Кардиология. След успешна защита на дисертационен труд на тема „Ехокардиографска оценка на глобалната систолна функция и левокамерното налягане на пълнене с тъканен Доплер ехокардиография” (2011 г.) му е присъдена образователна и научна степен “Доктор” по научна специалност “Кардиология”. Професионалната си кариера като офицер-военен лекар започва през 1995 г. Работил е последователно като лекар-интерн и началник на медицински пункт във военно поделение (7 години). След спечелен конкурс за асистент по кардиология през 2003 г. е на работа в МБАЛ-София, ВМА. Научната кариера на Проф. Даскалов преминава последователно през заемането на академичните длъжности старши и главен асистент. От месец септември 2013 г. е назначен за ръководител на клиника Спешна терапия, а от 01.02.2017 г. е ръководител на клиника Кардиология в МБАЛ-София, ВМА. През 2014 г. му е присъдена АД “доцент”, а през 2018 г. АД “професор” по научна специалност “Кардиология”. Проф. Даскалов има научна продукция, включваща над 100 научни труда, 4 книги и 2 монографии с общ импакт фактор 25,111. Тези научни трудове са цитирани 619 пъти, от които 594 пъти в чужбина. Проф. Даскалов е член на редакционните колегии на редица български и международни научни списания, като „Военна медицина”, „Българска кардиология”, „Сърдечно-съдови заболявания”, „Мединфо”, „Austin Hypertension” и „Journal of Cardiology and Therapy”. Член е на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ), работната група по ехокардиография към ДКБ, Съсловното сдружение по електрофизиология и кардиостимулация към ДКБ, Европейското кардиологично дружество, Американската асоциация по ехокардиография, заместник-председател е на Лекарския съюз при МБАЛ-София, ВМА, член е на Академичния съвет и Етичната комисия при МБАЛ-София, ВМА.

–––––

Професор Даскалов, някои кардиолози искат да вярват, че вследствие на ефективни популяризаторски кампании и профилактична дейност за овладяване на високото кръвно налягане, у нас се забелязва спад при сърдечно-съдовите заболявания. Оправдан ли е този оптимизъм?

Това e по скоро едно пожелателно схващане, което би трябвало да следваме в годините, отколкото факт. Високата честота на сърдечно-съдовите заболявания се запазва. Тя е следствие от една страна от лош и неправилен начин на живот, а от друга – от неспазване на назначените профилактични мерки при сърдечно-съдовите заболявания и при рисковите контингенти.
Така че тенденциите продължават да са негативни и трябва още много да се работи, за да се излезе от тази зона.
Водещи социално значими заболявания са артериалната хипертония, след нея коронарната болест на сърцето и резултатите от това – сърдечна недостатъчност. Фокусът на внимание трябва да бъде насочен към правилното лечение на тези заболявания – със съвременните медикаменти, които са препоръчани, близкия контрол от общопрактикуващите лекари и съответните консултации със специалистите кардиолози.

При вас в какво състояние идват болните, имате ли „изтървани“ пациенти от звената по веригата преди болничното лечение?

При нас идват всякаква категория пациенти. Но като че ли по-често са тези с по-тежки стадии на споменатите заболявания, при които се наблюдава лош контрол на болестта. И се налага да се направи ревизия на провежданата терапия, да се осигури контрол на заболяването, да се очертае нова тенденция в проследяването, да се назначат точните контроли и да се осигури правилен режим при всеки конкретен пациент.

Специалистите кардиолози ли ги насочват към вас или общопрактикуващите лекари?

При нас се наблюдава поток от пациенти, изпратени както от общопрактикуващите лекари, така и от специалисти кардиолози.
Ние ги приемаме по два начина – по линията на спешността и по линията на плановото постъпване в клиниката по кардиология. Независимо от това по коя линия пациентът ще постъпи, той може да бъде насочен и от общопрактикуващ лекар и от специалист кардиолог. В зависимост от състоянието, което е наложило неговото влизане в болницата, той ще постъпи през спешния център в Клиниката по кардиология, или за планов приема през Диагностично-консултативния център при ВМА.

Има ли завишен поток през Спешния център и злоупотребява ли се с тази възможност за най-бърз прием във вашата болница?

Не бих казал че има такава тенденция. По-скоро това е един мит. Действително спешния център е един портал за постъпване в Клиниката по кардиология, през който достъпът на спешни пациенти е без отказ. Но това не е лесният начин да се влезе във ВМА. Аз самият бях ръководител на спешната клиника в рамките на Спешния център и твърдя, че в никакъв случай не може да се каже, че там пациентопотока не се филтрира професионално. Показанията за постъпване са съвсем точно дефинирани, има точни индикации за прием в Клиниката по кардиология, или пък в Клиниката по интензивна терапия.

Казвате че често се налага да се направи ревизия на терапията, провеждана преди пациентите да постъпят при вас. Какво още биха могли да направят джипитата при тази свръхнатовареност и бумащина, с която се занимават?

Далеч съм от това да съветвам някой какво да прави, тъй като самият аз съм минал по всички звена в етапите на своето израстване и съм наясно колко е трудно във всеки един елемент от системата на здравеопазването.
Но е важно, когато един общопрактикуващ лекар чувства, че не може да се справи с дадено състояние на пациента, да го насочи към следващото звено специалист от извънболничната помощ за консултация. Когато не може да се свърши адекватно работата в това звено, следва специализираната болнична помощ, където сме ние.
Системата е изградена така, че във всяко едно звено може да се поеме съответната отговорност за лечение на пациента. Просто трябва да се спазва йерархичността и съответно подчинението на всеки един от елементите. Не трябва да се бави пациента в излишно умуване и спрягане на алгоритми там където не е необходимо това да се случва. Всеки има своите задължения, своите познания и компетентност да си свърши работата.
Общопрактикуващите лекари, колегите в извънболничната помощ имат, разбира се възможността да извършват профилактика, лечение, наблюдение, контрол в доста широка сфера от нашите болести в областта на кардиологията. Но там, където нещата се пропукват, усеща се че има недостатъчност, без излишно бавене трябва да търсят консултация и съответно изпращане за специализирана помощ към съответната компетентна кардиологична клиника. Това е моят най-доброжелателен съвет.

Какво ново в кардиологията?

Напредъкът в нашата сфера е много голям. С всяка година той става все по-видим. Във всеки един от големите клонове на нашата наука се появяват все по-нови и нови неща, така че възможностите за реакция са очевидни. Както в интервенционалната кардиология, така и в електрофизиологията, в кардиостимулацията и в клиничната кардиология визирам медикаментозното лечение с новоизлезли медикаментозни средства. Така че не бива да губим в никакъв случай доверие в това, че можем да подобряваме все по-ефективно здравето на нашите пациенти.

Какво по-конкретно може да се каже? Нещо което не е известно на колегите?

Повечето от общопрактикуващите лекари са в крак с новостите. Аз съм с впечатлението, че те са доста активни в посещаването на симпозиуми, конгреси, конференции, на които ние ги запознаваме с новостите в областта на кардиологията.
Напоследък, това което коренно промени нещата в електрофизиологията е, че там където преди години работехме само с антиритмични медикаменти и с кардиоверзио по отношение на предсърдното мъждене и с тези методики възстановявахме нормалния сърдечен ритъм, сега широко навлезе така наречената изолация на белодробните вени. Това е аблационна методика, която широко се използва при пациентите за трайно възстановяване на нормалния сърдечния ритъм. Или обобщено казано абационните методики при електрофизиологичното изследване се използват все по масово за пациентите с пароксизмални тахикардии, предсърдно трептене, камерна преекситация и други, по-сложни елекрофизиологични нарушения. Имат доказан траен терапевтичен ефект и минимални периоперативни усложнения.
При кардиостимулацията от години вече се работи върху крадиоресинхронизиращата терапия с или без дефибрилатор, при пациенти със сърдечна недостатъчност с редуцирана фракция на изтласкване под 35%, разширен камерен комплекс в ЕКГ с характеристиките на ляв бедрен блок (основно), където въпреки оптималната медикаментозна терапия пациентите остават симптоматични. Напредъка в тази област е голям и постигнатите резултати са много добри.
В клиничната кардиология новост в медикаментозната терапия е навлизането на група на така наречените нови орални антикоагуланти, която измести категорично витамин К антагонистите. Това е един нов момент, с който колегите общопрактикуващи лекари все по-често ще се сблъскват в тяхната практика. Досега пациентите с неклапно предсърдно мъждене бяха профилактирани по отношение на тромбоемболичния мозъчен инсулт с витамин К антагонисти и бяха принудени да изследват показател по отношение на съсирването на кръвта регулярно, за да могат да адаптират дозата на витамин К антагониста. Сега с новите орални антикоагуланти това не се налага. Необходимо е единствено да бъдат адаптирани техните дози съобразно с възрастта на пациента, неговата бъбречна функция и някои други показатели.
Има и някои други интересни медикаменти, навлезли през последните години в кардиологията – така наречената група АRNI – това е комбинация от ангиотензин рецепторен блокер с неприлизинов инхибитор. Тази група медикаменти засега се препоръчва само при пациентите със сърдечна недостатъчност и редуцирана фракция на изтласкване. Съща така интересен медикамент е и Ранолазин – при пациентите със стабилна стенокардия, при които са изчерпани опциите за оптимална медикаментозна терапия както и за интервенционални решения. Има и някои други медикаменти, които навлизат по-плахо и предстоят да бъдат уточнени в по-големи клинични проучвания.
В интервенционалната кардиология нещата са с най-категорично развитие в момента и с най-явен ефект по отношение на острия миокарден инфаркт, където ползите се виждат на момента. Общопрактикуващите лекари по-скоро нямат близък контакт с тази група от пациенти, по-скоро те са ангажирани в лечението след острата фаза, в хроничната фаза.

Финансово как се справя клиниката, като се има предвид, че при вас идват пациенти в тежко състояние? Стигат ли парите по клиничните пътеки?

Клиниката, която аз ръководя, стои на едно от водещите места в рейтинга на ВМА по отношение на финансовата си дейност. Съотношението приходи разходи е общо взето 10 към 1 за клиниката. Затова може да се каже, че клиниката е позиционирана на едно чудесно място в този момент.

Как вие се справяте, а други не могат?

Ами благодарение на оптимално менажиране. Така мога да го кажа най-просто, без да влизам в подробности. Възможно е. Като се свият разходите и се оптимизират приходите се получава.

След като нямате финансови проблеми, какво друго ви вълнува в клиниката?

Това което най-много ни вълнува са предстоящите промени в клиниката по кардиология. Досега аз преструктурирах клиниката и на този етап тя се състои от 4 отделения – планово кардиологично отделение, интензивно кардиологично отделение, отделение по функционална диагностика на сърдечно-съдовите заболявания и отделение за интервенционална диагностика на сърдечно-съдовите заболявания.
Предстои структурна реформа в отделението по интервенционална кардиология и кардиостимулация Това е процес, който ще продължи в следващите от 1 до 3 години и фактически ще отнеме голяма част от енергията ни. Това отделение е гръбнака на клиниката. В него ще се инвестира, освен финансово, и интелектуално, с млади хора, които ще се развиват и ще заложат бъдещия потенциал за приемственост в това отделение. Това е много важно, за да може подобна структура в бъдеще да се разгърне и да се самоподдържа.

Вие в такъв случай нямате проблеми с младите кадри и тяхното бъдещо израстване тук, на едно място?

Откакто поех клиниката от 2017 година смятам, че разполагаме с много голям кадрови потенциал и няма да имам проблеми оттук нататък.

Какво задържа младите при вас – финансово ли са по-добре?

Младите хора, с които аз работя в момента, ги задържат условията, които им предоставям за специализация, пълният достъп до апаратурата и възможностите за обучение. Заплащането не е по-голямо от това, което могат да получат и на друго място. Но фактът че те имат пълен достъп до апаратурата и възможности да се обучават за това, за което са дошли без абсолютно никакво ограничение, смятам, че е нещо невероятно. Не знам на друго място дали могат да получат пълен достъп до апаратурата. А ние тук имаме много добра апаратура, на много високо ниво. Не мога да се сетя за нещо, което ни липсва.

Разговора води: Валя Колева

468×60 – bottom

Подобни

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

728×90 – bottom