Брой 2/2003
Д-р Й. Савов
Хероинът е полусинтенично вещество, което се получава при преработка на морфин с оцетен анхидрид до диацетилморфин.
Хероинът е наркотик средство, което успокоява силни болки, а във високи дози предизвиква безчувственост и ступор. При употреба на наркотика (основен начин е инжекционният), се променят чувствата, поведението и начина на мислене. С течение на времето се развива толерантност и зависимост от хероина абстиненция, която е психическа и физическа.
В синдрома на психическа абстиненция (непреодолимо желание за приемане на нова доза) се включват различни по интензитет поведенчески и кознитивни явления. Продължителният прием на дрозата води до прояви на депресия, параноя и трайно мозъчно увреждане, на базата на токсична енцефалопатия. Нарушава се и способността за координация на движенията.
Клетъчно-молекулните механизми на явлението абстиненция се обуславят от свързване на хероина с т. нар. опиеви рецептори (делта-, каппа-, мюи сигма) в мозъчните клетки. Друг патофизиологичен механизъм на въздействие на хероина върху ЦНС е „изместване“ на естествените невромедиатори серотонин, адреналин и т.н., от участието им в нормалните биохимични реакции, които се осъществяват в нервните клетки. В резултат се потискат функциите на основни мозъчни центрове, какъвто е например центърът на дишането в продълговатия мозък.
Постепенно при хероиноманите се развива и физическа зависимост (абстиненция):
♦ В началото при употреба на хероин, хероиноманът изпитва чувство на отпускане, топлина, благополучие и „освобождаване“ от тревожността;
♦ Усилва се потребността от прием на сладки храни (бонбони, шоколад), свързана със състоянието на „мозъчен кислороден глад“;
♦ С течение на времето, усещането за силна еуфория след венозна апликация („помпа“) на хероин все по-бързо се притъпява и изчезва, което принуждава зависимият да увеличи дозата, „за да продължи да изпитва познатите му усещания“. По този начин дневната доза хероин се увеличава и може да достигне до два и повече грама дневно, които хероиноманът разпределя в няколко (два до пет) приема.
♦ След преминаване действието на хероина (от 6 до 8 часа), започват физическите страдания.
Състоянието се изявява с изпотяване, настръхване на кожата (гъша кожа), кихане, хрема, сълзотечение, непоносими ставни и коремни болки, повръщане, мускулни крампи и спазми до гърчове. Правят впечатление разширените зеници, докато при непосредствена употреба на хероин те са точковидни и не реагират на светлина.
Проявите и тежестта на физическата и психическата абстиненция зависят от давността на прием на дрогата и от дневната доза хероин. С увеличаване на дозата, абстиненцията („глад за хероин“), се появява все по-често и протича по-тежко и продължително.
Непрекъснато усилващите се прояви на физическа и психическа абстиненция увеличават прекалено желанието за прием на хероин и хероиноманите търсят нови възможности за доставяне на дрогата без оглед на пътищата, методите и средствата за това. В тази връзка зачестябат и асоциалните им прояви: хероин-зависимите изнасят пари, битови предмети и ценности от домовете си, като ги залагат и продават често на безценица „за необходимата доза“. Стига се и до създаването на т. нар. „наркоманско/хероиново общество“ и „хероинова култура“, при което вече не съществуват социална адаптация и контакти, а хероинът е фетишизиран като „единствен начин на живот“.
Лечението на токсикоманитехероиномани се осъществява в специализирани болници, където се провежда заместителна терапия с опиеви деривати, поддържаща с метадон, церебро и хепатопротективно лечение, както и специфично лечение на усложненията (абсцеси, бронхопневмонии, сепсис, хепатит).
От основно значение е и психичната рехабилитация на пациентите (за постигане на тяхната ресоциализация) с активно участие на психолози и психотерапевти, вкл. и в условия на т. нар. „терапевтични комуни“. Обръща се специално внимание на родителите, относно превантивната им роля и активно участие в ранната диагностика на наркоманиите.
