Брой 8/2007
Е. Рачев
УМБАЛ „Св. Анна” София
Кожата е най-големият орган в човешкото тяло.
Повърхността й у възрастния човек е около 1,5-2 кв. м, има сложно устройство и важно функции. Тя представлява първата бариера срещу патогени, дехидратация, механична увреда и токсично вещества. Изградена е от дерма и епидермис, като епидермисът е тънката външна покривка и се състой от кератиноцити и меланоцити. Дермата е по-дълбоко и е изградена от съединителна тъкан фибробласти, които синтезират колаген тип I и 111 и еластин, кръвоносни съдове, нервни рецептори и глюкозаминогликани. Качествата на кожата се променят с напредване на възрастта, действието на ултравиолетовите лъчи, остаряването на кожата и хормоналния дефицит.
Естрогените имат голямо влияние върху структурните и физикални характеристики на кожата. Естрогеновият дефицит през менопаузата води до атрофия, намалено колагеново и водно съдържание, загуба на еластичност и лошо зарастване на раните. В дермалните фибробласти и епидермални кератиноцити са открити естрогено6и рецептори.
Ефект на естрозените вързсу структурните компоненти на кожата
Колагенът в дермата е стабилна молекула, синтезирана от проколаген по ензимен път и се разгражда от колагенази. Колагеновите фибри тип 1 и ill образуват дермална мрежа и на тях се дължи здравината на кожата. Главният фактор в патогенезата на кожната атрофия е редукцията на колагена. В първите 5 години след
менопаузата се губят 30% от колагена в кожата. Повечето клинични изследвания демонстрират, че постменопаузалната естрогеновата терапия намалява разграждането и увеличава колагеновото съдържание на кожата. Терапията с естрогени се явява профилактична при жени с високи нива на колагена и е терапевтична при тези, с ниски базални нива.
Еластични влакна образуват фина субепидермална мрежа и на тях се дължи еластичността на кожата. Ускорената им дегенерация се наблюдава при жени с ранна менопауза. Хистологични изследвания демонстрират, че естрогените увеличават техния брой и дебелина.
Водното съдържание на кожата намалява с напредване на възрастта симптомът на сухата кожа. При клинично дерматологично проучване върху голяма група от 3875 постменопаузални жени, приемащи хормонално-заместителна терапия (ХЗТ), се доказва увеличение на водното съдържание на кожата в сравнение с контролира група.
Естрогените увеличават нивата на мукополизахаридите, хиалуроновата киселина и естествените овлажняващи фактори. Така те подобряват водния капацитет на епидермиса и бариерната му функция и намаляват честотата на дерматозите.
Macnmama секреция намалява с възрастта и терапията с естрогени има супресивен ефект, а добавката на прогестини я увеличава. Callens и сътр. изследват 49 постменопаузални жени, приемащи естрадиол и прогестерон, и установяват в сравнение с контролна група 38 % увеличение на мастната продукция.
Ефвкт на естроаените върху физикалните характеристику на кожата
Дебеялната на кожата прогресивно намалява след менопаузата средно с 1,13% годишно. Това се дължи на общото намаляване на колагена, водното съдържание и глюкозаминогликаните. Chen и сътр. установяват, че жени с ХЗТ имат 10% no-дебела кожа от контролната група. Локалните естрадиолови кремове водят до 23% увеличение на кожната дебелина.
Еластичността и разтегливостта на кожата могат да се измерят чрез компютърен метод. R Franchmond изследва 140 постменопаузални жени 6 срок от 5 години и отчита, че при липса на ХЗТ разтегливостта на кожата на лицето се увеличава с 1,1 % на година, а еластичността й намалява с 1,5 %. При жени, които приемат ХЗТ, се наблюдават незначителни промени 6 тези показатели. Samino и сътр. установяват 5,2 % увеличение на еластичността при постменопаузални жени, приемащи хормонално заместване, в сравнение с
контролна група, при която има 0,55 % загуба на еластичността. Следователно, асоциираното с възрастта отпускане на кожата може да се предотврати чрез адекватна ХЗТ.
Бръчките се дължат на нормалната възрастово-обусловена загуба на съединителна тъкан, експозицията на слънчева светлина и тютюнопушенето. Чрез оптична профилометрия и компютърен анализ на образа се установява, че локалната ХЗТ на лицето в рамките на 2 месеца намалява броя на фините и дълбочината на изразените бръчки.
Кожният кръвоток и микроциркулация се подобряват от ХЗТ при постменопаузални жени за срок от 6-12 месеца с 20-30 % 8 сравнение с контролна група без терапия. Резултатите са получени след използване на лазерен доплер.
Зарастване на рани най-новите изследвания на молекулярно ниво доказват стимулиращия ефект на естрогените в зарастването на раните, фибробластите имат естрогенови рецептори, чието стимулиране води до засилен синтез на колаген и трансформиращ растежен фактор р -TGF-p.
Бъдещи насоки с помощта на генетиката и новите технологии тепърва ще се откриват, характеризират и изследват гените, отговорни за естрогеновото действие върху кожата. Молекулярни проучвания ще изяснят точния механизъм на тяхното действие.
Менопаузата и съпътстващият естрогенов дефицит имат огромно влияние върху кожата. На ефектите на ХЗТ върху кожата при възрастни жени се обръща обаче малко клинично внимание. Многократно е доказвано, че естрогеновата терапия при постменопаузални жени води до увеличение на колагеновото съдържание, дебелината на дермата и еластичността на кожата. Клиничните данни показват увеличение на водното съдържание и по-добро зарастване на раните.
Следователно, медицинските специалисти трябва да познават и все повече да използват потенциалните ефекти на ХЗТ върху кожата и нейното ползотворно влияние.Новото изсдедване кодагенометрия
Количественото и качественото определяне на състоянието на съединителната тъкан, т.е. на колагените, може да се осъщест6и посредством ехографско изследване (Osteoson-Collagenoson). Чрез високочестотен ултразвук (> 22 MHz) се измерва разстоянието между епидермиса на кожата и прехода дерма/подкожие. Методът е десен, безполезен и самото изсдедване трае минути. Въвеждането на този иновативен метод катализира множество проучвания за взаимоотношенията кожа-полови хормони менопуза.
Мултицентрово двугодишно проспективно проучване за количествена оценка на ефектите от ХЗТ върху съединителната тъкан чрез измербане на колагена посредством Osteoson-Collagenoson показва, че изходната средна кожна дебелина 6 контролната група менопаузални жени, неприемащи ХЗТ е 0,912 мм, като в края на втората година тя намалява до 0,876 мм. Пациентките на лечение с ХЗТ имат по-ниска изходна кожна дебелина от контролите 0,841 мм, коя то се увеличава за същия период до 0,936 мм. Следователно, въпреки значително по-ниската изходна стойност при групата на пациентките, кожната дебелина при тях се увеличава чувствително в рамките на двугодишната ХЗТ и дори надвишава изходната стойност при нелекуваните. Това показва позитивния ефект на ХЗТ върху колагеновата синтеза и свойствата на съединителната тъкан.
Проучването показва, че стимулирането на колагеновото новообразуване и намаляването на наличния колагенов дефицит при ХЗТ пациентки може да се обективизира чрез високочестотно ултразвуково изследване. Естрогените не само увеличават колагена, но и подобряват структурата на дермата, което също може да се визуализира посредством Osteoson-Collagenoson.
Колагенът прави кожата стегната и еластична, но освен това колагенните влакна имат отношение към минерализацията на костите, правилното функциониране на ставите, техните връзки и мускулите. Спадането на нивото на колагена в кожата не само боди до разрушаване на структурата на кожата, но и предшест6а с няколко години загубата на това вещество в костите, ставите, синовиалните обвивки и съдовете. Загубата води до атония на свързващата тъкан и поя6а на редица признаци на намалено образуване на колаген: болки в гърба, ставите и мускулите; минерален дефицит, остеопороза; намалена еластичност и тонус и повишена чупливост на кръвоносните съдове; повишен риск от сърдечно или мозъчносъдово заболяване; кожни поражения отпусната кожа, бръчки, целулит и др.
Колагенът е основна структурна субстанция на извънклетъчния матрикс и благодарение на множеството си функции определи съединително-тъканните свойства. Посредством наследствени и функционално обусловени молекулярни промени, той взема участие и във всички патологични процеси, засягащи съединителната тъкан. Половите хормони повлияват качествата на последния чрез техния анаболен ефект. При хормонален дефицит намалява колагенът в дермата, кожата се изсушава, увеличават се костните фрактури, намалява плътността на сухожилията и свързващия апарат и се увеличава рискът от увреждане на съдовете. С оглед на това е уместно да се обективизират ползите от ХЗТ чрез измерване на колагена в кожата.
Методът „колагенометрия“ от една година е достъпен и у нас. Наши непубликувани данни върху 200 постменопаузални жени показват различна степен на намаляване на колагена, както и значимото му повишаване след приложение на ХЗТ.
Новият метод за специализираното ултразвуково изсдедване на колагеновите свойства позволява оптимизиране на индивидуализирания подход при прилагане на хормонозаместителната терапия и преценка на ефекта й при всяка отделна пациентка.
