Брой 1/2013
Проф. д-р Ангел Димитров д. м. н.
Национален консултант по акушерство и гинекология
Визитка
проф. д-р Ангел Димитров завършва средно образование в VІІІ СПУ – София през 1962 г. и висше във ВМИ – София през 1968 г.
От 1968 до 1972 г. е ординатор в АГО на Районна болница Ботевград. От 1972 до 1990 г. Е последователно стажант-асистент, асистент, старши асистент и главен асистент. От 1991 г. до сега е началник Родилна клиника в “Майчин дом”. От 2000 г. е рководител на катедра по акушерство и гинекология.
Придобива специалности Акушерство и гинекология през 1973 г. И Анестезиология и реанимация през 1976 г.
Има следдимломна квалификация по Здравен мениджмънт, Колпоскопия, Ултразвук, Високорисково раждане, Тестова система за изпитване и обучение (Канада).
Специализирал е в канада през 1987 г. и Франция – 1998 г.
През 1981 г. придобива научна степен Доктор с дисертация на тема: “Циркулиращ кръвен обем и компонентите му по време на бременността и при късни токсикози”. От 2003 г. е доктор на медицинските науки – С дисертация на тема: “Съвременни проблеми на абдоминалното родоразрешение”.
През 1991 г. Става доцент, от 2005 г. Е професор.
Проф. Димитров е автор на многобройни научни публикации в България и чужбина, тестове за изпит за специалност, за ОПЛ,за студенти V курс и стажант лекари, съавтор в учебници и монографии.
Проф. Димитров втори мандат е Заместник-председател на Научното дружество на акушер-гинеколозите. 2000 – 2003 г.е член на научната комисия по Медицина и Стоматология при ВАК. Он 1996 г. е Член на Специализирания научен съвет по Майчинство и детство. Избран за член на Факултетния съвет на МФ-МУ – София от 2004 до 2008 г. и за член на Академичния съвет на МУ от 2008 г.
Многократно е председател на заседания на Национални конгреси и конференции от областта на Акушерството и гинекологията
Преподавател в медицински колеж, на студенти медицина, специализанти по СДО и СДК, общопрактикуващи лекари и звената за спешна медицинска помощ. член е на държавната изпитна комисия по специалността Акушерство и гинекология от 2000 г.
Проф. Димитров, как се отразява на раждаемостта продължаващата икономическа криза у нас?
Икономическите фактори са само една част от факторите, оказващи влияние върху раждаемостта. Намалената раждаемост у нас се дължи главно на емиграцията на млади хора. Известна част от тях раждат първото дете в България, а второто след като се установят в чужбина и относително се стабилизират там. Раждането на второ дете е традиционно у нас, но времето за неговото раждане зависи от редица фактори – кариера, покупка на жилище, възможност за помощ от близки и, не на последно място, от финансовите възможности на семейството. В последните години ражданията в страна се движат около 65000 и не се наблюдава някаква значима тенденция за спад или увеличение.
Каква е средната възраст на родилките в България? Свързано ли е увеличеният брой на родени недоносени бебета с увеличаване възрастта за първо раждане?
Средната възраст при първо раждане се е увеличила. Преди години наши изследвания показваха средна възраст 24-26 години, а напоследък е 26-28 години. Редица жени желаят първо да завършат своето образование, да намерят стабилна работа и да направят кариера и чак след това да раждат деца. С напредване възрастта на жената се появяват редица заболявания, които са съпътстващи бременността и могат да я усложнят. Това налага преждевременно прекъсване на бременността в по-ранни срокове. Въпреки усилията на международната медицинска общност няма съществен напредък в профилактиката и намаляване честотата на преждевременните раждания, както у нас, така и в развитите страни. За увеличаване честотата на преждевременните раждания допринасят и новите технологии на асистирана репродукция, където поради стимулирана овогенеза се раждат повече близнаци. Опитът показва, че многоплодната бременност е рискова и раждането настъпва по-ранно в зависимост от броя на плодовете.
Какви са рисковете на късната бременност? Необходими ли са специални изследвания на бъдещите майки и каква е нашата и световната практика?
При късна бременност се наблюдава увеличена честота на придружаващите заболявания – хипертония, бъбречни и чернодробни заболявания, метаболитни заболявания и др. Те оказват неблагоприятно влияние върху протичане на бременността и развитието на плода. Същевременно с напредване на възрастта се увеличават рисковете от генетични нарушения в плода. Това налага извършването на скрининг за хромозомни нарушения и ултразвукови изследвания за проследяване развитието на плода и своевременно установяване на малформации. В страната съществуват няколко центрове с персонал на световно ниво за извършване на тези изследвания, като най-голямо количество изследвания се извършват в Националната генетична лаборатория „Майчин дом”. Генетичните лаборатории са оборудвани със съвременна апаратура, даваща възможност за приложение на последните достижения в областта на пренаталната диагностика на плода. Широко е прието да се прави ранен скрининг в 12 г.с., който се смята за достатъчно надежден. При пропускане на този срок, или при желание на бременната, се прави повторен скрининг в 16-19 г.с. В приблизително 22 г.с. се прави фетална морфология с ултразвуково изследване. В случаи на съмнение за малформации се прибягва до 3Д ултразвуково изследване. Ако някое от тези изследвания за конкретен случай не е включено в пакета „Майчино здравеопазване”, според стандарта по акушерство и гинекология, лекуващият лекар е задължен да информира бременната за необходимостта от това изследване и да я насочи към съответния център.
Кои са най-често срещаните усложнения при раждането? Има ли начин за намаляване на рисковете?
Усложненията на раждането се обуславят от редица фактори. Прекомерното увеличаване на теглото на бременната има за последица увеличаване теглото на плода и това затруднява раждането му. В повечето случаи то протича с редица усложнения. Същевременно плод с наднорменото тегло е склонен за развитие на хипертония или диабет в бъдещия си живот. Затруднения при раждането идват и от преждевременно пукане на околоплодния мехур, честа причина за което е нелекувано възпаление на влагалището. При проследяване на бременността е необходимо, както в началото, така и и към края й, да се изследва влагалищната флора и при наличие на патогенни микроорганизми да се лекува според етиологичния причинител. Възпаленото влагалище е причина за възходяща инфекция към плода по време на бременността, обширни разкъсвания по време на нормално раждане и за усложнен пуерперален период.
Кои са основните причини за смъртността при бебетата и родилките у нас?
Майчината смъртност в България е средна за Европа и се движи в последните години средно между 6 и 9 на 100000 живородени. Основните причини за майчина смъртност са голяма кръвозагуба по време на раждане, в резултат на атония на матката, тежка плацентарна патология (плацента акрета и перкрета), инфекции и травми във връзка с раждането. Смъртността и заболеваемостта на майката при Цезарово сечение се дължи главно на придружаващи или предизвикани от бременността тежки заболявания – хипертония, прееклампсия, сърдечни заболявания или малформации, белодробни болести и др. Профилактиката е свързана със своевременното лечение на тези заболявания и насочване за наблюдение и раждане към добре оборудвани със съвременната апаратура центрове и с наличие на високо квалифициран медицински персонал.
Детската смъртност се дължи предимно на недоносеността и наличие на несъвместими с живота малформации. Поради това, когато се очаква преждевременно раждане, бременната трябва да се насочва към акушерски заведения с възможности за комплексен подход от акушери, неонатолози, реаниматори, интернисти и други специалисти. В страната съществуват неонатологични отделения за интензивни грижи на новородените с високо квалифициран медицински персонал и съвременно апаратно оборудване. Те дават възможност за отглеждане и на новородени с екстремно ниско тегло и малък срок на бременността. Но все още медицината не е всесилна и смъртността и заболеваемостта при недоносени под 26 г.с. е твърде висока. Голяма част от тези деца остават с различни по степен физически и психически увреждания и с тежест за семейството и обществото. Налага се много задълбочено да се дискутира с родителите състоянието и прогнозата на новороденото в този нисък срок на бременността. В решаването на проблемите с недоносените трябва да се търси съдействието и на родителите.
За или против тенденцията за раждане в домашни условия?
Тази тема стана отново актуална във връзка с няколко неудачно завършили случаи. В страните, където е разрешено и организирано раждането по домовете честотата им е 1-2% от ражданията, като статистиката не показва увеличаване през последните години. В тези страни съществуват строго регламентирани условия, на които трябва да отговаря бременната, за да роди в къщи. Тя трябва да няма придружаващки или предизвикани от бременността заболявания, да присъстват две акушерки, да имат портативна апаратура за наблюдение састоянието на бременната и плода по време на раждането и при случай на нужда спешен транспорт до лечебното заведение. Въпреки внимателната селекция на бременните за планирано домашно раждане, в 12 до 22% от случаите се налага спешен транспорт до лечебно завенение поради различни усложнения. При сегашното състояние на организация и снобденост със съвременна апаратура на акушерската помощ, инфраструктората в страната и квалификация на акушерките, раждането в домашни условия крие неприемливо висок роск. Засега не може да се предвиди с достатъчна сигурност кога раждането ще протече благоприятно. Тежките усложнения на раждането не могат да се предвидят в половината от случаите.
Могат ли общопрактикуващите лекари да имат по-значима роля? Нужно ли те да придобиват допълнителна квалификация, за да могат те да извършват и гинекологичен преглед, да вземат цитонамазка?
Общопрактикуващите лекари при подготовката си за вземане на специалност преминават теоретичен и практически курс по акушерство и гинекология, така че те имат необходимите знания и умения за извършване на обикновен гинекологичен прегле, вземане на цитонамазка и микробиологично изследване на влагалищната флора. При получаване на цитонамазка от ІІІ група по Папаниколау е необходимо жената да се изпрати на спациалист акушер гинеколог за доуточняване на диагнозата и необходимостта от допълнително лечение. В прерогативите на общопрактикуващия лекар е да диагностицира началта бременност и да наблюдава развитието на ниско рискова бременност. При установяване на отклонения в развитието на плода или състоянието на бременната тя трябва да се насочи към специалист по акушерство и гинекологиа.
Как бихте степенували по значимост проблемите в сверата на акушерството и гинекологията, които възпрепиятстват нормалната работа на специалистите и постигането на качествени медицински услуги.?
В стандарта по акушерство и гинекология са разписани правилата за добра и съвременна акушеро-гинекологична помощ. Там са посочени задълженията на лекаря специалист в доболничната и болнична помащ. Все още има проблеми с доброто отношение към пациентките и някои организационни слабости. Недоверието към лекаря, отчасти създадено от медиите, предизвиква известен хаос в плозването на медицинската помощ. Пациентките се лутат от лекар на лекар, от едно лечебно заведение към друго и това натоварва излишно здравната система. Ако се спазва медицинския стандарт, пациентите според своите нужди, ще бъдат насочвани към най-подходящото за тях диагностично изследване и лечебно заведение.
Какви нови техники и оборудване навлизат у нас? На равнището ли сме на световната практика?
Медицинската техника се подобрява непрекъснато. Необходимо е непрекъснато обновяване на апаратурата, но както се знае, тя е много скъпа и не е по възможностите на всяко лечебно завение. Въпреки това в страната съществуват центрове на световно ниво, където могат да се правят всички съвременни диагностично лечебни процедури. В България има достатъчно болнични заведения, държавни и частни, за оказване на качествена медицинска помощ в областта на акушерството и гинекологията. Изградиха се обособени структори, в които се оказва профилирана медицинска помощ на съвременно ниво. Понастоящем тече процес на подобряване на битовите условия, подновяване на апратурата и повишение на качеството на медицинската помощ чрез допълнителна специализация.
Въпросите зазаде:
Валя Колева
