Брой 2/2011
Д-р Светла Иванова
акушер-гинеколог, МЦ “Спектромед” – София
Напоследък много се говори за рака на маточната шийка (РМШ). Това е второто по честота раково заболяване сред младите жени между 20 и 45-годишна възраст. В България за съжаление нещата наистина са много тревожни – от това заболяване всеки ден умира една млада жена, тъй като в приблизително 50% от случаите у нас то се открива твърде късно, за да бъдат приложени някои от познатите лечебни методи – консервативно медикаментозно лечение, лъчетерапия или оперативно отстраняване на женските полови органи. Проблемът е в осведомеността на пациентите по отношение честотата на профилактичните прегледи на жените в различни възрастови групи. Все още голяма част от пациентките смятат, че посещението при гинеколог е „срамно” и когато партньорът е един или „няма проблеми”, то изобщо не е необходимо, или пък понеже няма полови контакти, няма риск от забременяване, т. е. няма нужда от прегледи. Добре е да се знае, че на акушер-гинеколог се ходи не само когато има „проблем”, а редовно, за да няма проблеми!
И така, какво знаем за болестта? Науката е открила, че в над 80% причина за РМШ е човешки папилома вирус (HPV). Известни са над 100 разновидности (щамове) на HPV, повечето абсолютно безобидни, причиняващи появата на различни видове кожни лезии, които могат да бъдат само козметичен дефект. Два щама (6, 11) са отговорни за появата на островърхи брадавици по вътрешните полови органи и се наричат рискови щамове. 15 други щамове са наречени високорискови – те могат да доведат до лигавични промени и развитие на неопластични заболявания в областта на маточната шийка, като най-опасни са 16 и 18. Те са отговорни за приблизително 70% от случаите на РМШ.
HPV е нисковирулентен и със сравнително нисък онкогенен риск. Предава се по полов път от човек на човек, всяка жена, която вече има полов живот, е в групата на потенциално застрашените от болестта. Дори употребата на кондоми не е гаранция, тъй като някои от щамовете на вируса минават през порите на латекса. Известно е, че приблизително 80% от населението се заразява с вируса по време на сексуално активния си живот, но това не означава, че всички те се разболяват. Трябва да се знае, че човек много пъти може да се среща, да се заразява и имунната му система да се справя с вируса – т. е. той е здрав вирусоносител и не е задължително непременно да се разболее от рак на маточната шийка. Болестта се развива, когато има вирусоносителство и „подходящи условия” в организма, придружени с невъзможност на имунната система в същото време да се справи с причинителя. Най-често към 25-26-годишна възраст имунната система работи достатъчно добре и бързо, затова заболяването се среща по-рядко. След 30-тата година „справянето” на организма с вируса се забавя физиологично. Тогава най-често жените забременяват и раждат децата си, а е известно, че те са и по-податливи на инфекции през този период от живота си. Добре би било младите жени в сексуално активна възраст да ходят на гинекологичен преглед на всеки 6 месеца. Целта е, ако е възможно, РМШ да се диагностицира с масовото цитологично изследване (PAP – тест) или поне да се получи информация, че има настъпили някакви начални промени в деленето, формата и вида на клетките в portio vaginalis cervicis uteri и canalis cervicalis. В по-напреднала възраст това изследване може да се прави и един път годишно, ако резултатът позволява. Ако при прегледа или цитонамазката има необходимост от допълнителни методи на изследване за уточняване на по-нататъшното поведение, добре би било да се направи колпоскопия и допълнителни тестове за изследване на носителство за високорискови щамове или евентуално онкопротеините Е6/Е7 с NASBA – РНК тест, който позволява да се определи дали в засегнатите от HPV клетки от лигавицата на маточната шийка се намира някой от 5-те най-високорискови щамове – 16, 18, 31, 33 и 45 – маркери за ранна диагностика на предракови и ракови изменения на маточната шийка.
За борба с болестта в световен мащаб се използват освен скринингови програми за профилактика и методите за предотвратяване на болестта с имунизации. Употребяват се два вида ваксини – квадривалентната на MSD – Silgard® за РМШ и кондиломи по вътрешните полови органи и двувалентната на GSK – Cervarix®. Подходящи за имунизация са момичета от 9 до 15-годишна възраст с вече редовен менструален цикъл, преди да са започнали полов живот, и всички други над тази възраст, вече стартирали с половите си контакти, но след направен тест за носителство на високорискови щамове или с генотипизация, ако тестът позволява. Това се преценява след консултация и преглед от акушер-гинеколог. В Америка се прилага по имунизационен календар и на момичета в пубертета.
За ваксинацията е хубаво да се знае, че няма противопоказания, освен пациентката да е здрава, афебрилна. По време на бременност тя може да бъде отложена до родоразрешаването с една година, а по време на кърменето – да завърши имунизационният цикъл. Правят се 3 последователни апликации в ръката в рамките на 6 месеца. Има специално клинично проучване за пациентки с придружаващи автоимунни заболявания, без да са установени усложнения или обостряне на основното заболяване.
За ваксините е добре да се знае, че са изградени от протеинови вирусоподобни частици и не съдържат генетичен материал на истинския вирус, поради което не могат да изложат пациентите на риск от заразяване. Единственият страничен ефект от инжектирането е локална реакция на мястото на убождане, проявена като зачервяване, подуване и лека болка.
Хубаво е да обясним в заключение, че РМШ не е наследствен. Дори ако партньорът е един или постоянен, няма гаранция, че няма да ви зарази, или че възрастта на жената и развитието на болестта имат някаква връзка и да чакаме симптомите, за да търсим лекарска помощ. Знае се, че когато има симптоми, вече е достатъчно късно, за да имаме сигурна гаранция за успешно лечение.
Сигурното лечение е в редовната профилактика!
