Брой 3/2004
Проф. Д-р И. Крушков
Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет София
Парацетамолът има изразена аналгетична и антипиретична, но слаба противовъзпалителна активност. Тази специфика се обяснява със селективно инхибиращото му действие върху циклооксигеназа-3 (COX3), локализирана главно в мозъка. Съединението навлиза лесно в мозъка. При фебрилни състояния блокира простагландиновата синтеза в хипоталамуса. Аналгетичният му ефект е централно медииран. Парацетамолът инхибира образуването на простагландин Е2 в гръбначния мозък на плъхове. Периферните му действия вероятно включват потискане на брадикининчувствителните химиорецептори, което предстои да се проучи. При изследване на 1559 фебрилни деца (>38,4°C) на възраст от 8 седмици до 6 години е доказан антипиретичният му ефект.
Парацетамолът има следната фармакотерапебтична характеристика:
• Ефективен като антипиретик при деца
• Клинично доказан ефект за премахване на:
♦ зъбна болка (Mason et al., 1997), напр. при прорастване на зъб,
♦ постваксинална болка и фебрилитет (Lewis et al.,1988),
♦ болка в ухото/перфорация на тъпанчето (Cranswick, Coвhlan, 2000; Tay, 2002),
♦ болка при тонзилофарингит (Cranswick, Coвhlan, 2000; Schachtel, Thoden,1993),
♦ главоболие/мигрена (Hamalainen et al.,
1997).
• Доказана от 50-годишен клиничен опит безопасност и поносимост на препоръчаната доза (Prescott, 2000; British National Formulary, 2003).
• Съдържа лекарство, препоръчано от експер- от 3 месеца до 15 години, с изключение на болни под лекарско наблюдение.
• Установено е, че плазмена концентрация на парацетамол >0,07 mmol/l (10,6 mcв/ml) предизвиква достатъчна аналгезия при 75 % от децата с постоперативна болка след тонзилектомия.
• Той е единственият аналгетик, който може да се препоръчва за прилагане на кърмачета от втория месец.
Какви са главните предимства на парацетамола пред НПВС?
• При сърдечна недостатъчност приемането на нестероидни противовъзпалителни средства (НПВС) може да доведе до повишен риск от конгестивна сърдечна недостатъчност, особено при пациенти със съществуващи сърдечни проблеми (Feenstra et al., 2002) или тези на антихипертензивна терапия (Heerdink et al., 1998). Изследванията предполагат, че и при coxibs (COX-2 селективни инхибитори) съществува подобен риск, както при НПвС (Mukherjee et al., 2001; Silverstein et al., 2000; NICE вuidance. July 2001). НПвС и coxibs трябва да се прилагат с внимание при групи пациенти с риск от сърдечна недостатъчност (NICE вuidance. July 2001). Paracetamol е подходящ аналгетик на пръв избор при пациенти с риск от сърдечна недостатъчност (Hillis, 2002).
• При болни с бронхиална астма Aspirin и другите НПвС могат да предизвикат потенциални животозастрашаващи астматични пристъпи при пациенти с aspirin-индуцирана астма (AIA). AIA може да се установи само с aspirin-чувствителен тест. Пациенти с AIA трябва да избягват aspirin и други НПвС (Szczeklik, 2002). Повечето хора с AlA могат безопасно да приемат парацетамол в дози до/или 1000 mв.
По-високи дози paracetamol могат да предизвикат реакция, но тя обикновено е слаба и краткотраина (Settipane, Stevenson, 1989) и се наблюдава само при пациенти, изключително чувствителни към aspirin (Delany, 1979). Парацетамолът се смята за аналгетик на пръв избор при пациенти с астма (National Asthma Campaiвn. Factsheet 09 2001).
• възрастните пациенти над 60 години обикновено са особено уязвими към нежелани реакции след приемане на НПВС, тъй като е по-вероятно те: (1) да се нуждаят от аналгетик, напр. при остеоартроза; (2) да имат здравословни проблеми като хипертония, сърдечно или бъбречно заболяване; (3) да приемат по същото време и други лекарства, напр. антихипертензивни, антикоагуланти (Hillis, 2002).
НПВС трябва да се използват с внимание при възрастни над 60 години (AвS Panel on Persistent Pain in Older Persons. 2002). Paracetamol е аналгетик на избор за облекчаване на слаба до умерена ставно-мускулна болка при пациенти над 60 години (AвS Panel on Persistent Pain in Older Persons. J Am вeriatr Soc 2002; 50: S205S224; British Medical Association. Prescribinв for the elderly. British National Formulary 43).
• При прилагане на НПвС има повишен риск (наи-висок по време на зачеването или при приемане за повече от една седмица) от спонтанен аборт. НПвС инхибират в повечето органи синтезата на простагландини, за които е установено, че играят важна роля в овулацията и имплантацията. Потискането на синтезата на простагландините води до абнормна имплантация, което предразполага към спонтанен аборт. Парацетамолът инхибира синтезата на простагландините избирателно в ЦНС и няма ефект по отношение на риска от спонтанен аборт (De-Kun, 2003).
• Известен е улцерогенният ефект на НПвС, свързан с потискане синтезата на простагландини в стомашно-чревния тракт, където те имат протективен ефект върху лигавицата (стимулират продукцията на мукус и подобряват микроциркулацията).
При изследвания в Катедрите по фармакология в София и варна беше потвърдена (описана от Stern et al., 1984) улцеропротективната активност на парацетамола при експериментален модел с аспиринова язва (вalunska et al., 2002).
В това наше проучване беше наблюдаван и антиоксидантният ефект (понижаване на MDA)
