Брой 3/2006
Д-р Г. Николов, дм
След дългата и студена зима повечето от нас с радост очакват затоплянето на временно и появата на първата зеленина. Но за много хора пролетта е сезонът на най-тежките им страдания: сърбеж, зачервяване и сълзене на очите, водниста хрема и многократно кихане. Понякога се получават запушване на носа, зачервено гърло, кашлица и различни по тежест пристъпи на затруднено дишане. Тези симптоми са твърде дразнещи и когато са по-силно изразени и продължителни, правят хората непълноценни и нетрудоспособно.
Първите алергични оплаквания се наблюдават още 6 началото на март, когато започва цъфтежът на първите дървета, опрашващи се с вятъра (леска, елша и бряст). Но най-силно алергизиращите дървета у нас, тези от сем. Брезови (бреза, габър), цъфтят през април и са с най-голямо значение за развитието на алергичните симптоми през април.
С настъпването на май започва цъфтежът на тревите от сем. житни (ежова главица, власадка, райграс, ръж, тимотейка и др.). Техните леки поленови зърна (цветният им прашец) са 6 огромно количество във въздуха и се разпространяват понякога на километри. При контакт с лигавицата на очите и дихателните пътища на чувствителните към тях индивиди от полена се отделят алергенни протеини, които проникват през лигавиците и предизвикват симптомите на алергия. Периодът на активния цъфтеж на тревите зависи от метеорологичните фактори, но обикновено трае около месец, през който огромен брой чувствителни към тях хора се нуждаят от активна антиалергична терапия.
Успоредно с житните треви започва и цъфтежът на плевелите. За разлика от тревните видове техният поленов сезвн продължава няколко месеца най често до септември, и когато оплакванията продължат или се появят през късните летни месеци, може да се подозира чувствителност именно към плевелите. За нашата страна най-значимите алергенни видове от тях са пелин, щир, жиловлек и кучешката лобода.
Много от алергичните индивиди показват чувствителност към повече от един вид полени, затова доста често пациентите съобщават за попродължителни периоди на оплаквания, като 6 някои случаи симптомите започват в началото на пролетта и продължават до ранна есен.
Не трябва да се забравя и фактът, че през пролетта освен полените във въздуха се открива и голямо количество плесенни спори на Алтернария, Кладоспориум, Пеницилиум и Аспергилус и др., които са вторият по важност външен (outdoor) алерген. Чувствителните към тях пациенти проявяват същите алергични симптоми, както и болните с Поленова алергия и само детайлната алергологична диагностика е 6 състояние да установи точния причинител на алергичните оплаквания. Не са малко и случайте, в които наред с поленовата свръхчувствителност се наблюдава едновременно и алергия към плесенните алергени.
Обикновено през първата година на появата алергичните симптоми се пропуска и състоянието се третира като несвързано с алергията простудно заболяване, но все пак изразените симптоми, които приличат на алергия по време на поленовия сезон, трябва да са алармиращи и пациентът да се проследи през следващите един или два сезона и да му бъдат направени консултация с алерголог и алергологични тестове. Точната и прецизна диагностика на пролетните алергии става с помощта на алергологични методи за откриване на точния вид растение или плесен, към който пациентът е чувствителен. Най-разпространени и най-често използвани са кожно-алергичните проби, при които в ръката на пациента се вкарва малко количество от специално изготвени за целта алергенни екстрактu от вuдoвeтe, към които се търси свръхчувствителност.
При наличие на алергия на 20-ата минута от въвеждането на екстракта се развива алергична реакция, проявяваща се с появата на белезникава пъпчица (папула) и зачервяване, придружено със сърбеж. По местоположението и размера на тази реакция бързо и надеждно може да се определи точно към кои видове е алергията. Съществува правило кожните тестове за поленова алергия да не се извършват по време на активния поленов сезон. Ето защо тестовете за откриване на такъв тип алергия се извършват през периода октомври-февруари. В Лабораторията по алергия към НЦЗПБ са внедрени и два in vitro метода за доказване на пролетна алергия. Единият се основава на дегранулацията на базофилите в кръвна проба на пациента след стимулация със съответния алерген, а другият определя нивото на алерген специфичните ИГЕ антитела в серумна проба. И двата метода са високотехнолозични и стандартизирани и имат основните предимства, че се извършват през цялата година и че при тях пациентьт не участва в процеса на тестуването. Резултатите от тези тестове добре корелират с данните от кожно-алергологичния тест и осигуряват по-пълна и прецизна диагностика на пролетната алергия, която е необходима преди всичко при съставяне на плана за лечението й.
Лечението на пролетната алергия, както и на всяка алергия въобще е съчетание на три основни терапевтични стратегии:
Ограничаване на контакта с алергена. При поленовата и плесенната алергия това практически е невъзможно, но все пак има няколко препоръки, които целят намаляване на въздействието на алергените върху чувствителния индивид:
♦ Да се ограничи максимално престоят на алергичните хора на открито по време на поленовия сезон и особено през слънчевите и ветровитите дни. Препоръчват се разходки след дъжд, когато нивата на полените и плесенните спори във въздуха са ниски.
♦ Прозорците на жилищата и автомобилите би следвало да са постоянно затворени, за да се предотврати проникването на полени. Проветряването на жилището да не се осъществява в часовете, когато нивата на поленовите алергени във въздуха са високи (рано сутрин при дървесните полени; следобед и привечер при тревните полени). Препоръчва се и използването на климатични системи с филтри, задържащи поленовите зърна.
♦ Дрехите, с които се излиза навън, да не са в стаята, където е алергичният пациент. Препоръчва се изпраните дрехи да не се сушат навън, а в сушилня или в затворено помещение.
Преди лягане всяка вечер да се взема душ, което би помогнало да се отмият полепналите по кожата и косата алергени.
Много малък брой пациенти могат да изкарат поленовия сезон без активна антиалергична медикаментозна терапия, затова преди настъпването на поленовия сезон е удачно използбането на мембраностабилизиращи медикаменти (Bicromat, Cuzicrom). При изразени симптоми по време на сезона се използват антихистамини (Xyzal, Aerius, Zyrtec, Claritine) и/или назални кортикостероиди (Flixonase, Neo Rinactive). При по-тежките случаи се налага използването и на инхалаторни (32 агонисти и кортикостероиди, за да се облекчат пристъпите на затруднено дишане и да се лекува
алергичното възпаление. Основният недостатък на всички антиалергични медикаменти са тяхното симптоматично действие и необходимостта от повторно лечение през следващия сезон.
Алерген специфичната ваксинация (хипосенсибилизацията) е третата основна терапевтична стратегия за лечението на пролетните алергии. Тя има вече вековна история и ефикасността й за лечение на поленовата и плесенната алерзия е категорично установена. Същността на специфичната хипосенсибилизация е подкожното инжектиране по определена схема на алергенни екстракти в повишаващи се концентрации до достигане на т.нар. терапевтична концентрация, с която се провежда лечението в продължение на 3 до 5 години. Основна цел на курса специфична хипосенсибилизация е възможната промяна на реактивността на имунната система, така че алергичният индивид да започне да понася въздействието на алергените от околната среда, без да развива тежки симптоми. У нас при над 85 % от пациентите, провеждали курс на специфична хипосенсибилизация, се наблюдава подобрение или клинично излекуване, траещо десетилетия. Алерген специфичната хипосенсибилизация е единственият метод на лечение, който е 6 състояние да спре прогресирането на алергичната хрема до поленова бронхиална астма.
Познавайки същността и начините на лечение на пролетните алергии, съвременната медицина е в състояние да осигури облекчаване, а в много случаи и излекуване от свръхчувствителността към полени и плесени, така че алергичните индивиди да се чувстват работоспособни и пълноценни през този прекрасен сезон на годината.
