Брой 4/2013
Д-р А. Ананиева
Специалист по педиатрия и обща медицина, Плевен
Импетигото е силно контагиозна повърхностна бактериална инфекция на кожата. Позната е в две основни клинични форми – небулозно и булозно импетиго. Булозното импетиго е рядко срещана форма и в 100% се причинява от Staphilococus aureus. Небулозната форма може да бъде причинена освен от Staphilococus aureus и от β-хемолитичен стрептокок или други видове стрептококи. Възможно е инфекцията да бъде причинена и едновременно от стафилококи и стрептококи. Импетигото е бактериална кожна инфекция характерна повече за детската възраст. Може да възникне при здрави деца. Причината импетигото да се свързва с детската възраст е по-честото змърсяване и по-слабата имунна защита при тях. Рискът от инфектиране се повишава и при кожни травми.
Възможно е да се развие импетиго и без травми, но при променена околна среда – участъци с повишено изпотяване и нарушаване на водно-липидната бариера на кожата. Най-често засяга откритите части на тялото, които се намират в директен досег с околната среда. Заболяването се разпространява бързо и за няколко дни обхваща по-големи площи. Страдащият от импетиго е силно заразен за околните. Заболяването се разпространява чрез общи предмети – кърпи, играчки и др.
Импетигото започва субкорнеално. Първите прояви са еритем и везикули или були. Обикновено кожните промени са асиметрични. Небулозното импетиго започва с малки еритематозни макули, които бързо се развиват във везикули с еритемен вал около себе си. При пукване на везикулите се образуват крусти. Пациентите се оплакват от сърбеж, рядко парене и болка. Възможно е да има оток на лимфните възли в зоната на инфекция. Усложнения като дълбока болезнена лезия – ecthyma и тежки усложнения като остър гломерулонефрит може да се получат при импетиго, причинено от специфичен тип Streptococus pyogenes. За лечението на небулозното импетиго се насочвам към локални антибиотици. Има известни затруднения за избора на антибиотик, поради нарастващия брой алергични реакции, висока степен на резистентност. Например, според екстрафармакопеята от 1998 година трябва да се преустанови употребата на chlorampfenicol, поради късна хипоплазия на костен мозък (Martindale Extra Pharmacopoeia, 1998 edition). От друга страна антибиотици като Neomycin и Gentamycin са приети като алергени и включени към стандартните Patch тестове. За педиатричната практика е от особено значение да се съобразим с тези ограничения. Ето защо в клиничната си практика аз използвам Fucidin.
Проучванията показват, че до момента към Fucidin практически няма резистентност (под 2%). Освен това той прониква в дълбоките слоеве на кожата, но няма системна резорбция, което го прави безопасен. Fucidin не показва кръстосана резистентност и кръстосана свръхчувствителност. Не се инактивира от гной и секрети. В практиката избирам Fucidin creme или Fucidin oint. в зависимост от вида на лезията и нейната локализация. При импетиго по-често използвам Fucidin creme, тъй като той е за предпочитане при секретиращи лезии, в кожни гънки и на открити участъци като например лице, ръце и др. Когато лезиите са сухи и има крусти е по-подходящ Fucidin oint. Намирам голямо предимство в това, че когато използвам Fucidin не е необходимо премахване на крустите, тъй като той прониква и през тях. Разбира се към всички тези предимства трябва да се отбележи, че Fucidin e с най-висока активност спрямо Staph. aureus, Streptococus spp и др. кожни патогени. Обичайното дозиране е 2-3 пъти дневно до отзвучаване на симптомите, обикновено 7-10 дни . В редки случаи като например инфектирано акне терапията с Fucidin е по-продължителна.
В клиничната практика използването на локални антибиотици се налага често. Fucidin e един от най-безопасните и надеждни локални антибиотици, особено за детската възраст.
