Брой 4/2019
Д-р Н. Боянова, дерматолог
Дерматологична клиника „Д-р Боянова”
Кожата е най-големият орган в човешкото тяло. Повърхността й е приблизително 1,6–2м2. Изпълнява голям брой функции – защитна, имунологична, терморегулационна и др. Поради спецификата на кожата в терапията на дерматологичните заболявания се подчинява на строги правила. Модерната дерматология успешно комбинира системна и локална терапия. Локалната терапия заема основно място в лечението на дерматологични заболявания. Изборът на подходящото лечение зависи от възрастта на пациента, кой е засегнатия участък, какви са патологичните промени на кожата, кръвоснабденост, състояние на водно-липидния слой, какъв би бил подходящия вехикулум за конкретния случай и т.н. Вехикулумът е носителят или т.нар среда, в която се съдържат активните вещества.
Дълго време ролята на вехикулума се е подценявала, тъй като той се приемал като индиферентна съставка. В съвременната дерматология се смята, че няма индиферентен вехикулум. Обръща се особено внимание на неговата текстура, концентрацията на отделните структурни субстанции и не на последно място на метаморфозата му след приложение върху кожата. Идеалният вехикулум трябва да отговаря на следните критерии – лесно да се нанася и отстранява от кожата, да бъде нетоксичен, хипоалергичен, химически стабилен, хомогенен, бактериостатичен, козметично подходящ, да освобождава активно действащите вещества контролирано или с фокусирана абсорбция1.
Съществуват различни класификации на локалните дерматологични вехикулуми. Според фармацевтичната номенклатурa, използвана във фармакопеите, носителите биват крем, маз, гел и паста (cream, ointment, gel, pasta). Според структурата на матрикса, вехикулумът може да бъде емулсия, липозома, суспензия и др, а според вида си – мляко, пяна и т.н. Едни от най-честите активно действащи субстанции в дерматологията са локалните кортикостероиди. Те са основни средства за лечение на възпалителни дерматози като атопичен дерматит, екзема, псориазис и др. Ефектите на локалните кортикостероиди се дължат на четири основни механизма на действие – противовъзпалителен, имуносупресивен, антипролиферативен и вазоконстриктивен.
Антиинфламаторният механизъм на действие на локалните кортикостроиди се дължи на инхибиране освобождаването на фосфолипаза А2 – ензим, който е необходим за продукцията на простагландини и левкотриени, както и други дервати на арахидоновата киселина. Освен ефекта върху метаболизма на арахидоновата киселина, локалните кортикостероиди потискат фактори, активиращи проинфламаторни гени и инхибират фагоцитозата, което разширява противовъзпалителните им ефекти2.
Имуносупресивният ефект на локалните кортикостероиди се медиира от потискането на продукцията, а и действието им върху хуморални фактори, играещи съществена роля в имунния отговор – инхибират миграцията на леквкоцити в района на възпалението и влияят на функцията на гранулоцитите, ендотелните клетки, мастоцитите и фибробластите.
Антипролиферативният ефект ефект се дължи на влиянието им върху синтезата на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) и митозата.
Вазоконстриктивният ефект на локалните кортикостероиди е не напълно установен. Смята се, че тези лекарствени продукти влияят на дермалните съдове като потискат естествените вазодилататори като хистамин, брадикинини и простагландини2. Наред с отличните терапевтични резултати е необходимо да се отбележат и риска от страничните ефектни на локалните кортикостероиди – на ниво епидермис – атрофия, космени фоликули – стероидно акне, дерма – атрофия и стрии, на ново кръвоносни съдове – еритем и телеангиектазии. Съществува и риск от хипопигментация на фона на локална противовъзпалителна терапия с кортикостероиди. Страничните ефекти на локалните кортикостероиди са право пропорционални на мощността на съответния кортикостероид. Ето защо е важно да се намери оптималното съотношение между мощността на локалния кортокостероид и риска от странични реакции. За реализирането на тази терапевтична цел ключова роля играе вехикулумът. табл. 1 Най-висок потенциал има унгвентът (т.нар. маз), тъй като е с най-висока пенетрантност, предпазва кожата от трансепидермалната водна загуба и липсва риск от инфекция поради липса на вода. Унгвентът не отговаря на изискването „козметично подходящ”. По този критерий на предимства имат крем-формите.
Търсейки максимална ефективност и козметично благоприятна текстура е създадена усъсвършенстваната лекарствена форма за локална употреба – липокрем. Кортикостероид във вехикулум липокрем е Locoid Lipocream. Locoid съдържа hydrocortisone butyrate 0,1%.
Locoid инактивира глюкокортикоидния рецептор и потиска цитокиновата продукция като чрез този механизъм подсигурява антиинфламаторен и имуносупресивен ефект.
Locoid® (hydrocortisone 17-butyrate 0.1%) е умерен по мощност кортикостероид. Той демонстрира висока ефективност, ниска токсичност, като същевремнно не се наблюдава адренална атрофия. Locoid®е с ниска атрофогенност. Абсорбцията му нараства под оклузия.
Locoid Lipocream демонстрира висока клинична ефективност сравнима с мощните кортикостероиди благодарение на уникалния си вехикулум3.
За разлика от останалите кортикостероиди Locoid Lipocream не предизвикава загуба на трансепидермална вода поради високото съдържание на липиди.
Високата клинична ефективност спрямо мощните кортикостероиди се доказва чрез проучвания. В проучване при 48 папциента с тежка атопична екзема, хроничен контактен дерматит или невродермит, разпределени в две групи от по 24 пациента – едната група се лекува с betamethasone 17-valerate 0,1%, прилаган два пъти дневно в продъкжение на 4 седмици, а другатата група се лекува с hydrocortisone 17-butyrate 0.1% Lipocream 0.1% при същата дозировка и продължителнoст до постигане на изчистване на лезиите. Сравнява се спрямо базовото състояние динамиката на изчистване на втората и на четвъртата седмица. Проследяват се тежест на екземния процес, еритем, залющване/ сърбеж и задебеляване на кожата. Резултатите от проучването демонстрират, че Locoid Lipocream 0,1% е толкова ефективен, колкото betamethasone valerate 0,1%3.
Заключение
Благодарение на специфичния си вехикулум Locoid Lipocream може да се използва в практиката с разширени индикации, тъй като той обединява предимствата на унгвент и крем и това го прави подходящ както при ексудативни процеси, така и при хронични процеси със задебелена суха и лющеща се кожа. По своята терапевтична ефективност Locoid Lipocream e еквивалентен на мощните стероиди и същевременно е с по-висок профил на безопасност. В тази връзка Locoid Lipocream може да се прилага широко и в педиатричната дерматология.
Библиография
1) Cristian Surber, Eric Smith. The mystical effects of dermatological vehicles: Dermatology 2005; 210:157-168
2) Williams HC: Atopic Dermatitis. N Engl J Med 2005; 352(22): 2314-2324
3) Cur Ther 1983
