Брой 6/2010
Д-р А. Николова,
гл. асистент в Катедра по дрматология и венерология, МБАЛ „Александровска”, София
Козметичните продукти са най-често влизащите в контакт с човешката кожа. Това налага те да бъдат достатъчно безопасни, за да се предотврати възникването на алергични реакции върху кожата след контакт с даден продукт или група козметични продукти. Още по-актуален става проблемът поради риска от възникване на кръстосана алергия.
Козметичните продукти могат да включват кремове, емулсии, лосиони, гелове и масла, предназначени за кожата, маски за разкрасяване, оцветени основи (течности, пасти, пудри), пудри за гримиране, пудри за след баня, хигиенни пудри, тоалетни сапуни, дезодорирани сапуни, парфюми, тоалетни води и одеколони, продукти за вана и душ (соли, пени, масла, гелове), депилатоари, дезодоранти и средства срещу изпотяване, оцветители за коса, продукти за къдрене, изправяне и фиксиране на коса, втвърдители за коса, почистващи продукти за коса (лосиони, пудри, шампоани), кондициониращи продукти за коса (лосиони, кремове, масла), фризьорски продукти (лосиони, лакове, брилянтин), продукти за бръснене (кремове, пяна за бръснене, лосиони), грим и продукти за почистване на грим, продукти, предназначени за прилагане на устните, продукти за зъбите и устната кухина, продукти за грижа и лакиране на нокти, продукти за външна интимна хигиена, продукти за слънчеви бани, продукти за тен без слънчево въздействие, продукти за избелване на кожата и продукти срещу бръчки.
Козметичните продукти следва да бъдат безопасни при нормални или разумно предвидими условия на употреба. Аргументите за „полза-риск” не могат да оправдаят риска за човешкото здраве.
Производството на козметични препарати в България е съобразено с европейските изисквания и стандарти:
„Козметичен продукт, въведен на пазара на Европейския съюз, не бива да предизвиква увреждане на човешкото здраве при нормални и разумно препоръчани условия за употреба, имайки предвид, по-конкретно външния вид, неговото етикетиране, всякакви препоръки за употреба и депониране, както и всякакви други индикации или информация, предоставена от производителя или неговия дистрибутор, или всеки друг човек, отговорен за въвеждането им на пазара на Европейския съюз.”
Европейският сектор на козметичните продукти е една от промишлените дейности, засегнати от фалшифициране, което може да увеличи рисковете за човешкото здраве. Държавите членки следва да обръщат специално внимание на прилагането на хоризонтално законодателство на Общността и на мерки по отношение на фалшифицирането на продукти в областта на козметичните продукти
С цел гарантиране на безопасността на пуснатите на пазара козметични продукти следва те да бъдат произведени в съответствие с добрата производствена практика.
Необходима е прозрачност по отношение на съставките, използвани в тях. Такава прозрачност следва да бъде постигната с обозначаване на съставните елементи, използвани в козметичния продукт, върху неговата опаковка. Когато поради практически съображения не е възможно съставките да бъдат посочени върху опаковката, тази информация следва да бъде включена в листовката за употреба, за да може потребителят да получи достъп до тази информация.
Следователно козметичните продукти трябва да бъдат безопасни за потребителите и, ако е необходимо, за професионално използващите козметични средства лица (например фризьори, козметички и други).
Двете основни реакции, които трябва да се избягват по отношение на кожата, са кожното дразнене и кожната сесибилизация.
Козметичните продукти се използват често върху повърхности, изложени на факторите на околната среда (откритите части на тялото). Затова би трябвало да се вземат мерки, за да не се допускат реакции, свързани с въздействието на УВ лъчите като фотоиритация и фотосенсибилизация.
Продуктите, използвани върху скалпа и лицето, могат да попаднат в очите. Следователно очната поносимост е обект на особено внимание като компонент на оценката за безопасност на един продукт.
Трябва да се има предвид и системната тиксичност, която е резултат от перкутанната абсорбция или от случайно (деца) или разумно предвидено поемане през устата ( продукти за устна хигиена, червила).
Осигуряването на безопасност на един козметичен продукт изисква глобален подход от подбора на суровините за неговото производство до последващия маркетинг.
Трябва да се има предвид следното:
– внимателен подбор на суровините , сигурност, че съставките ще бъдат безопасни при дадена – концентрация в даден готов продукт;
– проучване на локалният толерснс (поносимост) на готовия продукт;
– подбор на подходяща опаковка за поддъжане качествата на продукта;
– прилагане на правилата за добра производственна практика;
– качествен микробиологичен контрол и контрол за химични примеси;
– подходящо етикетиране – представяне на продукта, инструкции за употреба и депониране, предупреждения (ако е необходимо);
– подходящи препоръки в случай на странични ефекти.
С цел информиране на потребителите козметичните продукти следва да носят точни и лесно разбираеми указания относно техния срок на трайност. Като се има предвид, че потребителите следва да бъдат информирани за датата, до която козметичният продукт ще продължава да изпълнява своята първоначална функция и е все още безопасен, е важно минималният срок на трайност да бъде известен, тоест датата, до която е най-добре продуктът да бъде използван. В случаите, когато минималният срок на трайност надвишава 30 месеца, потребителят следва да бъде уведомен относно периода от време след отваряне на опаковката, през който продуктът може да бъде използван без никаква вреда за потребителя. Това изискване не следва да се прилага в случаите, когато понятието за трайност след отваряне на опаковката не е уместно, тоест за продукти за еднократна употреба, продукти, за които не съществува риск от разваляне или продукти, които не се отварят.
Редица вещества са идентифицирани от НКБП като възможни причинители на алергични реакции и е необходимо да се ограничи тяхната употреба и/или да им се наложат определени условия. За да се гарантира, че потребителите са адекватно информирани, наличието на тези вещества следва да бъде посочено в списъка на съставките и вниманието на потребителите да бъде привлечено към наличието на тези съставки. Тази информация следва да подобри диагностицирането на контактните алергии при потребителите и следва да им позволи да избягват употребата на козметични продукти, към които те имат непоносимост. За веществата, за които има вероятност да предизвикат алергия при значителна част от населението, следва да се вземат предвид други ограничителни мерки като забрана или ограничение относно концентрацията.
Въпреки че не е възможно да се постигне нулев риск или абсолютна безопасност във всеки вид човешка дейност, включително и козметологията, необходимо е да се направят благоразумни усилия за намаляване на риска от козметичните средства до минимум.
Процесът на оценката за безопасност е индивидуален за всеки конкретен продукт според новостите в неговия състав и адекватността на наличната информация. Общоприето правило е, че основната база за оценка на безопасността е информацията от токсикологичната характеристика на съставките.
