Избор на подходящ пробиотичен щам

Препоръките за употребата на пробиотици са издадени през 2011 г. и ревизирани през 20151. В допълнение към насоките, които определят кой щам е подходящ за конкретно клинично състояние, препоръките могат да включват и класификацията на щамовете в категории според степента на доказване на тяхната ефективност1.
• Категория А: Има солидни и ясни доказателства за ефективността на щамовете.
• Категория В: Щамовете са показали сравнително по-слаби доказателства за ефективност сравнение с тези от категория А, но въпреки това доказателството е достатъчно солидно и силно.
• Категория С: Това означава, че въпреки наличието на положителни доказателства, въз основа на които можем да заключим за ефективността, те не са достатъчни, за да се направят никакви твърди заключения.

Таблица 1 – Препоръки за употребата на пробиотици (обобщено от Floch, 2015)

*CDAD – свързана с Clostridium difficile диария

Най-проучвания пробиотичен щам Lactobacillus rhamnosus GG
Lactobacillus rhamnosus GG, ATCC 53103 за първи път е изолиран през 1983 от червата на здрав човек. Открит е от американските професори Гробах (Grobach) и Голдин (Goldin), на които е наименуван щамът.
От всички 1000 проучвания извършени с пробиотичната култура на Lactobacillus rhamnosus GG, 300 от които са направени за различни клинични индикации, правят пробиотика най-проучвания на света2

Lactobacillus rhamnosus GG се отличава с отличната си гастроинтестинална преживяемост, преходно колонизиране, способност за прикрепване към чревната лигавица и нормализиране на пропускливостта, както и клинично доказани му ефекти върху здравето. Повечето от проучванията са свързани с употребата на щама Lactobacillus rhamnosus GG при лечение и превенция на остра диария причинена от вирусна инфекция, както и диария предизвикана от прием на антибиотици.
Световната организация по гастроентерология (WGO) публикува глобални насоки за пробиотици и пребиотици през 2017 г. Насоките показват високо ниво на доказателства за ефективността на пробиотичния щам Lactobacillus rhamnosus GG в следните клинични показания:

• лечение на остра диария;
• превенция на диария при прием на антибиотици, в случай на бактериални инфекции, по време на елиминиране на H. pylori;
• намаляването на честотата на инфекциите на горните дихателни пътища при децата;
• предотвратяване на колики при кърмачета3

Високата технология на производство е решаваща за оцеляването на пробиотичните култури. Микренокапсулираната капсула в пробиотика Waya®има допълнителна обвивка около пробиотичната култура, която е липофилна и се разтваря при по-високо / по-малко киселинно рН, за да се осигури, подходящо висока концентрация на микрокапсулиран пробиотик да преминава през горния стомашно-чревен тракт в дебелото черво. Оцеляването на пробиотичната култура в микроенкапсулирана форма показва 90% преживяемост, докато при немикрокапсулирания пробиотик, количеството на оцелялата пробиотична култура е само от 10 до 25%. Това дава 5 пъти по-висока концентрация на пробиотичната култура на мястото на действие4.

1. Floch et al. Recommendations for Probiotic Use – 2015 Update. J Clin gastroenterol 2015;49:S69-S73;
2. www.lgg.com
3. Guarner F et al. World Gastroenterology Organisation Global Guidelines: probiotic and prebiotics. February 2017. https://www.worldgastroenterology.org/guidelines/global-guidelines/probiotics-and-prebiotics/probiotics-and-prebiotics-english
4. Piano et al. Is microencapsulation the future of probiotic preparations? Gut Microbes 2:2; 120–123, 2011