Брой 2/2020
Проф. д-р Хр. Одисеев, д.м.н.
Тъй като понастоящем борбата срещу болестта Спин се води ефикасно в условията на новите анти-ретровирусни терапии, световните здравни авторитети предполагат пълното овладяване на епидемията до 2030 г. Понастоящем от интернационален колектив, включващ 20 изследователи от 13 световни водещи институти, провежда обширно изследване по програмата «Патогенеза на HIV» на епидемиите в Ботсвана и Южна Африка — страни, най-засегнати от вируса. Изследването се координира от Rebecca Payne и Philip Goulder от университета Oxford, Англия. Досегашните резултати показват, че HIV мутира в непрекъснат и невъздържан ритъм. Тези мутации му дават възможност да се адаптира и към имунната система на своите гостоприемници (заразените пациенти) и да стане безобиден спътник на човека. Може би ще бъде повторение на еволюцията на маймунския вирус (SIV), протекла от вирулентност до мирно съжителство.
Разглеждайки по-подробно получените резултати, чувството на безпокойство отстъпва място на чувството на успокоение. Историята вече не е тази, когато вирусът погубваше ненаситно все повече и повече хора. Сега тя се вписва в един добре познат процес, наречен коеволюция, в която двамата противници (вирусът и човекът) се стремят към приключване на борбата с намиране на едно уравновесяване, позволяващо им да преживяват заедно. Една логична сделка, която удовлетворява човека.
Как е възможно това?
Да си представим двама противници, ангажирани в смъртносна битка, в случая HIV и Човека. Всеки от тях има своя стратегия: първият трябва да зарази колкото се може повече организми, за да се размножава, докато вторият търси средства за отпор на атаките, за да преживява.
В началото борбата е неравностойна. Вирусът се размножава бързо, притежава способността да мутира и да се приспособява много по-гъвкаво в процеса на двубоя. HIV нападна човека внезапно. А в организъма на човека няма нито един ген, който да кодира защитни средства против него. И той се оказва съвсем безпомощен.
Създаването на една биологична защита е сложен процес и не се изгражда бързо. Необходим е дълъг период от време. В плюс, наличните медикаментни средства (изкуствените нуклеотиди) не действаха срещу вируса, поради неговата непрекъсната изменчивост (мутации). Единствената възможност за човека остава да избягва прякото противопоставяне срещу вируса, криейки се зад провеждането на профилактични мероприятия, които се оказват слабо ефикасни. Вирусът навлиза в организма по време на сексуален акт през вагината или ануса, входни врати без естествени защитни приспособления. А можеш ли да принудиш човечеството да не прави секс? Абсурд! Затова в началото смъртността сред заразените бе почти сто процентна.
Но с течение на годините нещата започнаха да се променят. За това спомогна и самият вирус. Убивайки бързо жертвата, той губи възможността за разпространението си и ще изпадне в състояние на самоубийство. Затова е принуден да намали своята жестокост: да установи едно оптимално равновесие между вирулентността и контагиозността. Оттук се явява първият шанс за човека.
Според изчисленията на изследователите, това равновесие е постигнато когато товарът на вируса (броят на вирионите) достигне до 30 000 единици (копия) в милилитър кръв в организма на заразения. Отстрана на вируса, това е оптималният брой вирусни единици, необходими за заразяване при половия акт, а отстрана на заразения – достатъчни, за да остане жив и да продължи половите сношения и с това да го разпространява непрекъснато. Проведеното проучване показва, че в Южна Африка този оптимален товар е постигнат. Това обяснява защо тази страна притежава тъжния световен рекорд по брой серопозитивни: шест милиона лица живеят съвместно с вируса.
Проведените наблюдения на изследователите им помогна да добият пълна представа за същността на процесите, когато сравниха тези данни с положението в Ботсвана. В тази страна епидемията започва преди 10 години по-рано в сравнение с Южна Африка и с ранно приложение на анти-ретровирусна терапия. В 1991 г. южноафриканското население е серопозитивно в 1%, а в Ботсвана – в 7%. В 2013 г. в Южна Африка достига 19%, а в Ботсвана – 22%, с 14% по-малко.
Сюрприз: изследователите констатираха, че вирусния товар в кръвта при заразените в Ботсвана е 2 пъти по-нисък от този на пациентите в Южна Африка (15,350 срещу 29,350 вирусни единици в 1 мл кръв). Тези данни показват, че вирусът в Ботсвана се размножава 2 пъти по-бавно и като последствие времето на латентния период между заразяването и проявата на признаците се удължава. Може ли да се каже, че с течение на времето HIV e намалял своята вирулентност в резултат на ранното провеждане на лечението, но е запазил способността си за заразяване. Да, може! Това вече е потвърдено и в Япония. В резултат на стриктното приложение на анти-ретровирусната терапия и в съчетание с имунни фактори, (с които ще се запознаем по-долу) наличието на вирулентните вируси сред серопозитивните е 0.1%.
В хода на световната епидемия се появиха единични заразени индивиди, които носят вируса в себе си, но не заболяват. Възникна становището, че причината за това има генетичен характер, по-точно казано – човешкият организъм е започнал да изгражда гени, които кодират елементи, насочени срещу вируса. Това потикна учените да насочат проучванията си върху имунната система Human Leucocyte Antigen – HLA ( на български се произнася ХЕЛА).
HLA съдържа около 200 гена, намиращи се в шеста хромозома. В зависимост от структурата и функцията им, гените са групирани в 4 фракции, наречени класи: A, B, C, D. От общия брой гени, 40 са отговорни за вирусните инфекции. Те се намират в класовете А и B, с химически състав гликопротеини. HLA гените се характеризират с висок полиморфизъм, кодират различни видове антигени и техните подвидове – алелите. Разликата между отделните антигени и техните алели се дължи на промяната в аминокиселините, дори и само в една на отделен антиген.
С течение на времето организмът си изгражда HELA гени, които кодират антигени и техните алели против HIV. Тези антигени се прихващат от цитотоксичните Т лимфоцити, чрез антиген разпознаващ рецептор и ги поставят главно по повърхността си. Тези лимфоцити са наречени убийци, защото убиват заразените с HIV телесни клетки Т CD4 – основния прицел на вируса. След разрушаване на заразената клетка, алелите се свързват с вирусите и им предават имунен отговор. С други думи, блокират активността им. Този процес e наречeн адаптация на вируса към имунната система на организма. При адаптацията вирусите претърпяват съществени промени: загуба на способност да се размножават, което води до намаление на количеството им в организма, а намалението понижава вирулентността; загуба на способност да мутират, с това ги прави податливи на анти ретровирусната терапия. Единствено остава способността им да се предават на възприемчивите индивиди, без да предизвикват заболяване, като с това увеличават само процента на серопозитивните.
В изследването колективът проучва количеството на вирусите в Ботсвана и в Южна Африка, адаптирани към HLA. Анализирани са еднакви по брой групи от двете страни. В Ботсвана, където епидемията се появи 10 години по-рано и сероположителните възрастни са много повече, процентът на адаптираните вируси към HELA е значително по-висок в сравнение с Южна Африка.
Цитираните данни доказват благоприятния ефект на HELA върху анти-ретровирусната терапия за редуциране на размножението и намаление на вирулентността на HIV в хода на епидемията.
Получените досега резултати от споменатия колектив върху eстествената еволюция на вируса, стимулирана от съчетанието на анти– ретровирусната терапия с генетичния фактор HELA, събужда надеждата за превръщане на HIV в добродушен спътник на човека.
Литература
• Одисеев Хр. Ролята на имунната система в борбата срещу HIV. GPNews, 2017, 207, @017, 10, 54-56.
• Одисеев Хр. : Спинът се лекува, но остава неличим.GPNews, 2019, v…5, 44-45
• Barre-Sinoussi F. Pour gerir un jour du sida, il faudrait elimine les reservoirs viraux des cell бата срещу виles. La Recherche, Desembre 2017, No 530, 5-9.
• Descours B et al. CD32 is a marker of a CDT-cell Hive reservoir harbor replication competent proviruses. Nature, 2017, 543, 564-7646, 564-567.,
• Wang Z. et al…………………………… Cell, 2016, 15, 481.
