Специфични задачи и роля на ОПЛ в областта на сексуалното здраве

Брой 6/2001

Д-р Р. Бостанджиев

Ако приемем като кдючова ролята на общопрактикуващия лекар в обдастта на сексуадното здраве, следва да конкретизираме специфичните задачи, пред които той е изправен в непосредствения си контакт с пациента:

• Създаване атмосфера на доберие и сигурност, в която пациентът да се чувства предразположен да гово­ри и по теми, засягащи неговата сексуалност и интимните му отно­шения.
• Прояви на чувствитедност, деликатност и съпричастност, които да предразположат пациента да сподели напъдно сексуалния си проблем, когато вече е поел инициативата за това.
• Осигуряване на безусловно пози­тивно възприемане, емоционална подкрепа и разбиране спрямо пациен­та, споделил своя сексуален проблем.
• Събиране на комплексна информа­ция за здравословното състояние на пациента, неговите преживявания и опит, интимните му отношения и семейната ситуация, което да позволи цялостното изясняване на сексуалния му проблем и изработването на прагматична диагностична фор­мулировка за естеството, причини­те и прогнозата на затруднението.
• Осъществяване на необходими и достъпни терапевтични въздействия чрез средствата на психотерапията и медикаментозната терапия -с цел да се преодолее проблемната ситуация.
• Своевременно насочване на па­циента към друг специалист, когато това се налага с оглед извършване на допълнителни диагностични или терапевтични интервенции, или ко­гато естеството и сложността на проблема предполагат ангажиране и на друг профилиран специалист.
• Осъществяване на връзка със специалисту включени в преодоляването на сексуални проблеми за оказване на съвместна екипна помощ.

При наличие на специфичен сексуа­лен проблем, общопрактикуващият лекар би могъл да поеме и три до­пълнителни задачи в областта на сексуалното здраве:

• Да отчита значението на сексуалните отношения за възникването на различии други заболявания, по по­вод на които пациентът се обръща към него.
• Да познава и отчита влиянието на диагностичните и терапевтичните процедури и особено на приложената медикаментозна терапия върху сексуалността на пациента и качеството на интимните му отноше­ния.
• Да бъде в състояние да предлага терапевтични подходи, ориентирани към възстановяване и/или компенсиране на нарушените сексуални отно­шения при лечението на лица с тежки хронични заболявания и инвалидност.

Общопрактикуващият лекар може да реализира основната част от тези задачи в рамките на т.н. сексологични консултации. За тях по-подробно ще стане дума вследващите материали, които ще бъдат публикувани на страниците на списанието.

Ключовата роля на общопрактикуващия декар в осъществяването на съвременната сексологична помощ се определя предимно от следните две обстоятелства:

– в широко разпространение на сексуалните проблеми сред населението;
– я стратегическа позиция на общопрактикуващия лекар в съвременното ни здравеопазване.

Епидемиологичните проучвания, проведени през последните години показват, че между 30% и 50% от населени­ето изпитва затруднения в сексуалния си живот, за които е склонно да търси професионална лекарска помощ. Най-чести сред сексуалните оплаквания при мъжете са нарушената ерекция и отсъствието на достатъчен кон­трол върху еякулацията. Жените се оплакват предимно от потиснато сексуално желание, невъзможно или труд­но достигане до оргазъм и вагинизъм.

Независимо, че споменатите проблеми се срещат при почти всеки втори човек в сексуалноактивна възраст, склонността на хората да търсят квалифицирана професионална помощ за тяхното преодоляване е изключително ниска. Дори в страни като САЩ, с развита и функционираща от десетилетия система на сексологична помощ, възползващите се от нея са едва 10% от нуждаещите се. У нас като главни препятствия пред оказването на специализирана сексологична помощ могат да се посочат неподготвеността на българските медици в областта на сексологията (поради отсъствието на обучителни модули в нашето медицинско образование), неинформираността на пациентите за възможностите на съвременната сексологич­на терапия и не на последно място проблеми свързани с доверието между лекаря и пациента и гаранциите за запазване на дискретността.

При толкова широкото разпространение на сексуални­те проблеми е очевидно, че пациентите трудно могат да бъдат обслужени единствено от тясно профилирани ме­дицински специалисти. Световният опит показва, че по­добна „свръхспециализация“ не е необходима. В много страни, където обучението по сексология е залегнало в академичните програми и общопрактикуващите лекари получават необходимата подготовка, тяхната намеса се оказва напълно достатъчна за да помогне изцяло на око­ло 70% от хората със сексуални проблеми. В останалата част от случайте общопрактикуващият лекар е безценен помощник, който осъществява част от първоначалните задачи в сексологичното изследване и лечение, след което насочва пациента към профилиран специалист за продължаване на специализираните интервенции.

Очакванията, отправяни към общопрактикуващия ле­кар у нас, предполагат той да бъде доверен лекар, с когото пациентът най-напред да споделя здравните си проб­леми. В България хората са склонни да отдават сексуал­ните си затруднения по-скоро на телесни болести, отколкото на душевни терзания и поради това именно общопрактикуващият лекар е специалистът, от когото те най-често ще очакват помощ при затруднения в интимния живот.

За да се справи компетентно с тази ро­ля, лекарят на обща практика трябва да притежава достатъчно надеждни професионални познания за човешката сексуалност, прагматични и ефективни подходи за спечелване доверието на пациента, събиране на необхо­димата информация и изработване на валидни професи­онални заключения за състоянието му. Освен това, довереният лекар трябва да умее да окаже и необходимата терапевтична помощ в рамките на специфичните си възможности, както и да насочи пациента към съответния специалист, в случайте когато терапевтичната задача изисква това.

Друг съществен принос на общопрактикуващия лекар в областта на сексуалното здраве е възможността той да отчита всички реални и потенциални влияния (на болестта, медикаментозната и оперативната терапия и т.н.) върху сексуалността и сексуалните отношения на паци­ента.. Доколкото сексуалността е едно от основните из­мерения на човешкото съществуване, тя неизбежно трябва да се има предвид не само при боледуване, но и в процеса на оздравяване и подържане на здравето. Това изисква повишена чувствителност от страна на общопрактикуващия лекар към сексуалните проблеми на паци­ента и умение да провежда компетентни разговори по тези „деликатни” теми.

Поредицата от материали в областта на сексуалното здраве, които ще бъдат публикувани в списание, имат за цел да помогнат именно на вас, колеги на обща практика, за да се справяте-успешно с новата ви роля на консултанти по въпросите на сексуалността и сексуалните проблеми. Вие ще получите конкретни, ясни и прагматични насоки как да действате в терапевтичната ви практика при най-честите случаи, свързани със сексуална проблематика.

Работата ви в тази област би могла да се улесни и от новоизлязлата книга „Практическа сексология” (Р. Бостанджиев), която издателство „Знание” пусна на пазара специално за вас. Освен това, бихте могли да намерите и допълнителни материали в сферата на сексологията, както и възможности за супервизия и разширяване на квалификацията ви в тази насока, в сайта на д-р Румен Бостанджиев „Секс и здраве” На него очакваме и вашите интересни предложения и ценни идеи за бъдещо сътрудничество.