Брой 3/2014
Поглед от Стара Загора
Д-р Р. Колева,
детски ендокринолог, ДКЦ I – Ст. Загора
В. Георгиева, студент V-ти курс
ТУ – Ст. Загора „Студентски практики”,
ОП „Развитие на човешките ресурси”
Д-р П. Стефанова
РЗОК – Ст. Загора
Увод: Захарният диабет (ЗД) е дефиниран като заболяване през 18 век, въпреки че първите описания отпреди 1500 г. пр. н.е. Революционното откритие на инсулина от Бантинг и Бест през 1921 г. променят съдбата на много хора. Последните 200 г. са свързани със сериозни проучвания, довели до връчване на 10 Нобелови награди, имащи принос за разбирането, предотвратяването и лечението на диабета. Захарната болест е 2то ендокринно заболяване след затлъстяването и 2то по честота хронично състояние в детска възраст. В последните години заболеваемостта неизменно се увеличава, като все по-нараства делът на децата в предучилищната възраст. Въпреки значимите открития, касаещи особено генетичните варианти на ЗД, продължават търсенията за причините на състоянието. Обсъждат се две етиологични групи, отключващи ЗД: генетични фактори, които се променят бавно и фактори на околната среда. Настоящето проучване има за цел да обсъди някои връзки между старта на заболяването и екзогенни фактори.
Материал и методи: изследването обхваща 136 деца (65 момчета и 71 момичета) от област Ст. Загора в периода 1990 – 2011 г. Данните са от регистъра в детския ендокринологичен кабинет, регионалния офис на Министерство на здравеопазването и Националната Здравноосигурителна каса.
Резултати: средната възраст на заболелите е 9.83 г.в. (интервал 0.56 – 17.72 г., при момчета 9.4 г.в., при момичета 8.9 г.в.). (фиг.1) За разлика от други автоимунни заболявания в детска възраст (напр. при щитовидната жлеза), където преобладава женския пол, при ЗД няма полова диференциация. Разпределението по възрастови групи е: 0-4 г.11 м.в – 18%, от 5-9 г.11 м.в. – 29,4%, 10-17 г.11 м.в. – 52%. Съотношението между възрастовите групи е съответно 1:1.6:2.8. При българското проучване от 1998 г. съотношението е съответно 1:1.34:2.09. Налице е повишаване на заболеваемостта във възрастта 5-10 г. Данните за „подмладяване” на захарната болест съвпадат с тези от световната литература. Фиг.1
Разпределение по местоживеене: областен град – 54.4%, град – 26%, село – 19.1%. Продължава танденцията за по-често боледуване на децата от големите градове. Възможните причини са намалената двигателна активност, промяна в хранителните навици, ранното отглеждане в колектив, честите боледувания и замърсяването на околната среда.
Най-голям процент от децата със ЗД са родени през пролетта 33%, последвани от зимата – 25%, а през лятото и есента съответно 22.8% и 19.1%. фиг.2 Най-рискови за отключване на ЗД са момичетата, родени през пролетта. В предучилищната група няма статистическа зависимост от сезона на раждане, следователно по-значими са генетичните фактори. Връзка сезон-раждане е доказана в малко проучвания, липсва и при нашето. В едно от последните, посветени на този проблем е намерена строга корелация относно високата честота на отключили ЗД деца, които са родени през април и ниска при тези, родени през декември .
Стартът на заболяването е практически еднакъв във всички сезони: пролет – 22%, лято – 24.3%, есен – 27.3%, зима – 26.4%. Фиг.3 Настоящото проучване не доказва предходните данни за пик на ЗД през студените месеци, но в групата 10-18 годишни има известно преобладаване на есенно-зимния сезон. Този факт може да се обясни с по-високата честота на вирусни инфекции на фона на контраинсуларните хормони, характерни за пубертетната възраст.
Изводи: повишаването честотата на ЗД в предучилищна възраст може да се обясни с ранната вирусна експозиция към фетуса или вирусни антигени, които определят автоимунен процес срещу β-клетката. По-високата честота на родените през април, също подкрепя изказаните мисли – през целия си интраутеринен живот (есенно-зимен период) тези деца са били възможна мишена на инфекции и/или недостиг на вит. Д2 с неговия имуномодулиращ ефект. Широко обсъждани са типът и начинът на хранене до 6 м.в. – продължителност на кърмене, навременно захранване, прием на въглехидрати и протеини. Настоящото проучване не доказа „зимен” пик при старта на заболяването. Подобни резултати са описани в страни, където има значителни различия в температурите. Явно температурните вариации на региона, касаещи разпространеността на вирусните инфекции, не са значим отключващ фактор.
Високата честота на заболели, живеещи в големи градове, подкрепя влиянието на околната среда върху развитието на ЗД – разширяване на транспортните схеми, експлозивно развитие на индустрията, fast food храните, всевъзможни токсични продукти, екологичното замърсяване. Човечеството е „създавало” генофонда си милиони години. Къде са границите за подобряване и улесняване на живота ни, заслужава ли нашата свръхактивност към натрупване на повече удобства и блага да променя сътвореното от природата към страдание и болка? Цената на нашите грешки не трябва да бъде здравето на нашите деца!
