Брой 11/2025
Доц. д-р В. Карамфилова1, д.м. Д-р И. Недева2, д.м.
1 Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ „Александровска“,
Медицински Университет – София2 Катедра по Епидемиология и
хигиена, МФ, Медицински Университет – София
Кардиореналният метаболитен синдром, въведен от Американската сърдечна асоциация през 2023 г, представлява сложен и взаимосвързан спектър от заболявания, задвижвани от общи патофизиологични механизми. Тази рамка обаче изключва черния дроб – орган, който е от основно значение за метаболитната регулация. Надграждайки тази концепция, кардиоренален-чернодробен-метаболитен синдром (КРЧМС) включва ключовата роля на черния дроб, особено чрез метаболитно-асоциираната стеатозна чернодробна болест (МАСЧБ). Въпреки нарастващото разпространение на КРЧМС, унифицираните стратегии за лечение остават недостатъчно проучени. Настоящият обзор разглежда как новите антидиабетни средства, включително инхибиторите на натриево-глюкозния котранспортер-2 (SGLT2i), агонистите на глюкагоноподобния пептид-1 рецептор (GLP-1RA) и двойният стомашен инхибиторен полипептид (GIP)/GLP-1RA, могат да предложат интегриран подход за повлияване на КРЧМС отвъд границите на традиционните специалности.
Ключови думи: кардиоренален-чернодробен-метаболитен синдром, SGLT2i, GLP-1RA, сърдечна недостатъчност, хронично бъбречно заболяване, метаболитно-асоциирана стеатозна чернодробна болест
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р В. Карамфилова
Клиника по Ендокринология и болести на
обмяната, УМБАЛ „Александровска“,
Медицински университет – София
бул. „Св. Георги Софийски“, 1
1431, София
Пълната статия е заключена за четене!
Статиите от новите издания на списание GP NEWS са заключени за четене. В сайта се публикуват само резюмета на статиите. По-долу е публикувана датата, на която ще бъде отключена цялата статия.
Ако желаете да прочетете цялото съдържание в статията преди датата на отключване, може да закупите онлайн книжният вариант на съответния брой, в който е публикувана статията.
Дата на отключване: 1 Ноември 2027 г.
