Брой 8/2020
Проф. д-р Д. Байкова, д.м.
Специалист по хранене и диететика, МЦ “Марковс“ – София
Проблем
Канабис, коноп, Cannabis sativa L е едногодишно тревисто растение, произхождащо от Източна Азия, но впоследствие разпространено повсеместно – по целия свят. От столетия растението е познато и използвано от хората за лечебни, хранителни и промишлени цели – настойки при болести, семена за храна, масло и фураж, стебла за текстил и др. Съставът на конопеното растение е богата палитра на стотици биологично-активни вещества. Сред тях е многобройната група на канабиноидите, а от същите – най-дискутабилна е концентрацията на психоактивната фракция делта-9-тетрахидроканабинол, ТНС: от 0,2% до 21% (в някои селектирани сортове – и повече). Количественото съдържание и химическата разновидност на канабиноидите варира в зависимост от сорта канабис, условията, при които е отглеждан (климат, състав и влага на почвата и пр.). Така в някои сортове най-висок е относителният дял на тетрахидроканабинол, ТНС, в други обаче – на канабидиол – CBD; канабинол – CBN, тетрахидроканабиварин (THCV), канабициклол (CBL), канабихромен (CBC) и други, които не притежават психоактивни свойства.
От сортовете Cannabis sativa L с високо – до и над 20 % съдържание ТНС се добиват марихуана и хашиш: От цъфтящите връхчета на растението – марихуана; от листата – хашиш. През 1992 г. в Израел е идентифициран ендогенен за организма на човека канабиноид – молекулата N arachidonylethanolamine (AEA), наречен “анандамид” – от думата блаженство или – “химикал на блаженството”, “на щастието”, “на любовта”, “божествен елемент”. Анандамид действа със сходни на останалите канабиноиди ефекти. Произвеждат се и синтетични канабиноиди – JWH-018; JWH-073; CP-47,497; JWH-200, HU210 и пр., някои от които притежават многократно по-силни психоактивни свойства в сравнение с тези на ТНС. Канабиноидите са ароматни терпени. Включените в структурата на молекулата на ТНС хидрофобни групи определят водо-неразтворимостта на това вещество и добрата му разтворимост в органични разтворители, включително – в етанол. Именно поради хидрофобността, свободните форми ТНС в плазмата са в нищожно количество. Тетрахидроканабинолът достига до централната нервна система, където проявява своите психоактивни ефекти, в свързвана форма с плазмени протеини. Както фито-канабиноидът делта-9-тетрахидроканабинол, ТНС, така също – ендо-канабиноидът N-арахидонил етанол амин, AEA (анандоид), се свързват с канабиноидните рецептори – т.нар. СВ1- рецептори – белтъчни молекули в клетъчните мембрани. Последва отключване (иницииране) на редица химически реакции. СВ1- рецепторите са разположени в мозъчните области, отговорни за двигателните функции на мускулите, поради което канабиноидите улесняват движенията; СВ1-рецептори има и в хипотампуса, където се съхранява краткотрайната памет; а също – в лимбичната система, управляваща емоционалните реакции и болката. През 1992 г. беше открита втора група канабиноидни рецептори, т.нар. СВ2 – рецептори, локализирани в мембраните на клетките на далака, белите кръвни телца и други тъкани. Изследователите изградиха хипотеза за възможност канабиноидите да бъдат използвани за създаване на нови, ефективни не-психоактивни лекарствени препарати за подсилване на имунитета, без участие на мозъчните функции и централната нервна система.
Метаболизиране на канабиноидите
Разграждането на канабиноидите в организма се извършва в черния дроб под действие на ензими, а излъчването на разградните продукти е предимно през бъбреците с урината, но също – през червата (посредством – жлъчния сок) – с фекалната маса и по малко – чрез потта, слюнчна секреция и т.н. Първичният метаболит на ТНС: 11-нор-9-карбокси-тетрахидроканабинол, THC-COOH е основната молекула, на която се базират повечето „наркотични“ тестове за употреба на марихуана, прилагани от органите на реда, учреждения, фирми, учебни заведения, родители и др. Най-често за детекция на ТНС-СООН се използват тестове за урина, но понякога се допълват с други тестове, или се предпочитат показания на кръв, слюнка, коса, пот – за идентифициране на други остатъчни молекули и в по-малки концентрации. Тестовете на кръв и слюнка се използват за доказване на употреба през последните 10-12 часа. Тестовете на коса – за употреба до 90 дни. THC е мастноразтворима молекула, поради което се натрупва в мастната тъкан. Затова при по-пълните хора откриването на THC и метаболитите му е значително по-дълготрайно от това при слаби хора. При рядко употребяващите марихуана, цялото количество TНС се метаболизира, а ТНС-СООН се излъчва до 4 дни, при често употребяващите – до 10 дни, а при системен прием – THC-COOH може да бъде намерен до 3 месеца след последния прием (данни на National Drug Court Institute, САЩ). Усилена физическа активност, повишен прием на вода, обилно изпотяване, увеличена диуреза спомагат за по-бързо излъчване на разградните продукти на ТНС от тялото. Възможна е и детекция на ТНС и негови метаболити в биологичен материал на т.нар. “пасивни пушачи” на марихуана. THC има ниска токсичност – LD50 при плъхове е 42 mg/kg (при инхалиране). Летален изход от свръхдоза THC не е регистриран.
Медико-биологични ефекти на канабиноидите с психоактивно действие – ТНС
Медико-биологичните ефекти на канабиноидите с най-значим представител – тетрахидроканабинол, ТНС варират на индивидуално ниво в широки граници. Проявяват се след употреба – пушене, инхалиране на изпарения, орално поглъщане на отвари, използване на тинктури, кожни мехлеми и т.п. – продукти от канабис или хашиш с високо съдържание на ТНС и се изразяват в:
• Психотропно действие – Подобряват настроението; Предразполагат към философско мислене; Усилват либидото; Провокират чувство на страх и др. Въздействията са с продължителност от 4 до 6 часа;
• Функционални ефекти: тахикардия (увеличаване на сърдечната честота с 20 до 50 удара/минута за период от 1/2 до 3 часа; хипотония; хиперемия на очните конюнктиви (дилатация на капиляри); потиснато слюноотделяне; повишен апетит – с продължителност до едно денонощие, (Национален институт по наркотиците, САЩ);
• Научни резултати от медицински изследвания показват, че както ендогенният анандоид, така и фито-кананбиноидът Δ-9-тетрахидроканабинол, могат да индуцират морфологични и функционални промени на митохондриалните структури на клетките директно, даже при липса на канабиноидни рецептори. Направено е заключение, че канабионидите могат да причиняват клетъчна смърт – аптоза на ракови клетки.
• Нарушават равновесието – Влиянието им върху функционалната активност на структурите на малкия мозък и базалните ганглии – зоните, регулиращи координацията и позата на тялото;
• Повлияват негативно ориентацията за време – Въздействат върху притока на кръв към малкия мозък, който контролира усещането за време;
• Променят формирането на спомени – Влияят върху краткосрочната памет;
• Увеличават риска от депресия – Потискат действието на серотонина;
• Могат да отключат психогенни разстройства, в т.ч. –шизофрения, особено – при предразположени лица;
• Повишават изявите на социална тревожност – Свързва се с причинено намаляване на орбифронталния кортекс, обработващ емоциите и отговарящ за вземането на решения. За компенсация се развиват по-силни крос-мозъчни връзки;
• Предразполагат към хроничен бронхит, но не увеличават риска от рак на белите дробове;
• Повишават риска от усложнения при бременност – Увеличават риска от ретардация на плода – забавяне на растежа и развитието.
Индустриален коноп
Над 100 сорта растения от семейство Cannabis sativa L са с ниско (нищожно) съдържание канабиноиди – под 0,2% и основна фракция – канабидиол, CBD, не притежаваща психоактивни свойства. Тези сортове се класифицират като “индустриални” и са предназначени за селскостопански, хранителни и промишлени цели. Отличават се със специфични външни белези и химически състав. Обичайно се използват семената и влакната на растенията. Интересът към отглеждане на промишлени сортове коноп се дължи на следните благоприятни технологични характеристики:
• Бърз период на растеж – от 2 до 3 месеца, което означава, че промишлен коноп може да бъде засаден, отгледан и използван от 1 до 3 пъти на сезон;
• Дълга коренчова система, достигаща до водоносни слоеве на почвата;
• Суровина за добив на редица суровини за промишлеността – целулоза, хранителни и фуражни протеини и масла, бои, лакове, фибри и др. Поради дългите и силни ликови влакна, конопът от древността до днешно време се използва за: производство на текстил (съответно – дрехи, покривни тъкани), въжета, канапи, хартия, фибростъкло; защита от UV- лъчи, борба с алергии, мухъл и др.
Конопено масло
От конопените семена се извлича конопено масло с 30 – 35%-ово съдържание на мазнини съдържащи: олеинова киселина – 7 -17%; линолова – 50-60%; линоленова 12-24%; палмитинова и стеаринова – 5-10%. Конопеното масло е суровина за производство на безир, лакове, бои, сапуни, а след рафиниране, може да бъде използвано за хранителни цели.
Конопеното масло има редица благоприятни ефекти върху човешкия организъм, които понастоящем са предмет на задълбочени анализи и научни проучвания. Науката разполага с медицински доказателства, които свидетелстват, че основната фракция на канабиноидите в конопеното масло – канабидиолът, CBD притежава основните характеристики на ТНС, но не проявява психо-активно действие.
Медико-биологични ефекти на конопеното масло
• Наблюдаван е болкоуспокояващ ефект при ревматоиден артрит, болест на Крон, улцерозен колит и др. Има научни доказателства, че канабидиол (CBD) притежава изразени противовъзпалителни свойства, (Американска академия на науките, NASEМ). Това е една от честите причини пациенти да търсят медицински канабис;
• Детоксикира вътрешната среда на организма и спомага за извличане на различни екзогенни агенти и разградни продукти на обмяната от тялото. Улеснява излъчването от клетките на никотин и катран и спомага за отказване от тютюнопушене;
• Подобрява секрецията на кожните мастните жлези – регулира производството на себум и подкрепя лечението на акне;
• Успешно помага за редуциране симптомите на епилепсия – припадъци и гърчове. Изследователски колективи в САЩ разработват лекарствени продукти (Epidiolex) на база канабидиол, CBD;
• Повишава качеството на живот на лица с психични разстройства;
• Спомага за овладяване на тревожно поведение – посттравматично, паническо, социално и балансира функциите на нервната система;
• Облекчава болестта на Алцхаймер – Подобрява способността на пациентите да разпознават лица на хора, които са познавали;
• Помага в борбата с рака. Причинява аптоза на раковите клетки;
• Стимулира функционалния капацитет на панкреаса; Успешно участва в превенцията на диабет тип I и тип II, а при пациенти с диабет подпомага контрола на кръвната захар.
Регулация
На база на актуалните научни данни, на настоящия етап СЗО отправя само препоръки към експертните комитети за актуализиране списъците на контролираните вещества и възможности канабидиол CBD да отпадне от тях. Няма и единен европейски подход към използването на канабис за медицински и/или развлекателни цели. Някои страни-членки на ЕС разрешават употребата на растението канабис за медицински нужди. Други държави обмислят промени в националното си законодателство, без да са го легализирали.
У нас, според действащия Закон върху наркотичните вещества и прекурсорите от 1999, многократно допълван/променян (в.т.ч. – през 2018 г.), канабис е включен в списък I, а именно “Pacтeния и вeщecтвa c виcoĸa cтeпeн нa pиcĸ зa oбщecтвeнoтo здpaвe, пopaди вpeдния eфeĸт oт злoyпoтpeбата”. Счита се, че пpeмecтвaнeтo нa растението в “по-либералните” cпиcъци ІІ и III би мoглo дa oтвopи възможности зa изпoлзвaнe нa ĸaнaбиca в xyмaннaтa или във вeтepинapнaтa мeдицинa. Понастоящем това е невъзможно. Промишлен ĸaнaбиc, пpeднaзнaчeн зa влaĸна, ceмeнa зa фypaж, xpaнa и пoceв, би могло да бъде произвеждан след получен лицeнз – разрешение зa извъpшвaнe нa тaзи дeйнocт при стриктно съблюдаване клаузите на Наредба №1 от 2018 г., обн. ДВ, бр. 25/20.03.2018
Ясно е, че тeмaтa зa cтaтyca нa ĸaнaбиc ĸaтo лeĸapcтвo и ĸaтo нapĸoтичнo вeщecтвo е чувствителна, дискутабилна, многопосочна.
Заключение
Изложената информация има за цел да разясни, макар частично, защо през последните декади, дискусиите “за и против канабиноидите” сред социума, здравните специалисти и законодателните институции не стихват. Съвременната медицина разполага с неопровержими медицински доказателства за благоприятните функционални ефекти на някои фракции канабиноиди, както и за сериозните здравни рискове от повишени концентрации на други фракции (ТНС). Медицинското правило за “доза/риск“ е водещо при разработване на експертните становища, международната регулация и националните нормативни документи, здравни политики, интервенционни програми за промоция на здравето, превенция и терапия на съвременните болести.
Основавайки се на емпиричния опит, наблюденията и актуалните научни доказателства, изследователите възлагат на канабинолите големи надежди, а именно: да бъдат открити, разработени и внедрени лекарствени препарати и методики за лечение на редица болести и състояния, представляващи бич за съвременния човешки род. Прекомерното увличане в тази посока, обаче, е недопустимо и крие сериозни здравни последици, особено за т.нар. “рискови популационни групи”, каквито са растящите деца и юноши. По тази причина регламентите при производството и предлагането на тези продукти е предмет на специални нормотворчески разпоредби, стриктен държавен контрол и здравна информираност.
Литература
1. Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, РБ, 03.10.1999, изм. и доп. ДВ. бр.84 от 12.10. 2018г.
2. Наредба №1 за условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж, храна и семена за посев с съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, за търговия и контрол, изд. от Министъра на земеделието, храните и горите, обн. ДВ, бр. 25/20.03.2018
3. Aizpurua-Olaizola, Oier; Soydaner, Umut; Öztürk, Ekin et al. Evolution of the Cannabinoid and Terpene Content during the Growth of Cannabis sativa Plants from Different Chemotypes. J. of Natural Products. 2016, 79 (2): 324–331.
4. Aizpurua-Olaizola, Oier; Omar, Jone; Navarro, Patricia et al. Identification and quantification of cannabinoids in Cannabis sativa L. plants by high performance liquid chromatography-mass spectrometry. Analytical and Bioanalytical Chemistry. 2014, 406 (29): 7549–7560.
5. Ethan B Russo; Virginia M Tyler. Handbook of Psychotropic Herbs: A Scientific Analysis of Herbal Remedies for Psychiatric Conditions. Routledge. 2015, pp. 233.
6. J.E. Joy; S. J. Watson, Jr.; J.A. Benson, Jr (1999). Marijuana and Medicine: Assessing The Science Base. Washington D.C: National Academy of Sciences Press.1999. ISBN 978-0-585-05800-9.
7. Marijuana Chemicals Cannabinoids, Terpenes, Flavonoids (THC and CBD). Howtogrowmarijuana.com.2015. Retrieved from http://howtogrowmarijuana.com/cannabinoids-terpenes-flavonoids-cbd-thc/.
8. Novak J, Zitterl-Eglseer K, Deans SG, Franz CM. Essential oils of different cultivars of Cannabis sativa L. and their antimicrobial activity. Flavour and Fragrance Journal. 2001, 16 (4): 259–262.
9. Piomelli, Daniele; Russo, Ethan B. (2016-01-14). The Cannabis sativa versus Cannabis indica Debate& An Interview with Ethan Russo, MD. Cannabis and Cannabinoid Research.2016, 1 (1): 44–46.
10. Puls.bg – https://www.puls.bg/aktsenti-c-16/marikhuana-kolko-vreme-sled-upotreba-ostava-v-tialoto-n-27520
11. Robert Clarke; Mark Merlin. Cannabis: Evaluation and Ethnobotany. University of California Press. 2013, pp. 16. ISBN 978-0-520-95457-1.
12. Suman Chandra; Hemant Lata; Mahmoud A. ElSohly. Cannabis sativa L. Botany and Biotechnoloy. Springer. 2017, pp. 54. ISBN 978-3-319-54564-6.
13. Rajesh Arora. Medicinal Plant Biotechnology.CABI. 2010, pp.103.ISBN 978-1-84593-692-1.
