Д-р П. Чипев
Клиника по белодробни болести, ВМА – София
Какво представлява обструктивната сънна апнея и
колко разпространен е този проблем?
Обструктивната сънна апнея (ОСА) е вид нарушение на дишането по време на сън и представлява интермитентна частична или пълна обструкция на горните дихателни пътища (ГДП) с продължителност 10 или повече секунди.1 ОСА е изключително разпространена в общата популация като данни от 2013 година показват, че във възрастта между 30 и 49 години 10% от мъжете и 3% от жените боледуват от това заболяване, а сред хората между 50 и 70 години заболеваемостта е дори по-висока – 17% от мъжете и 9% от жените.2
Как да познаем пациентите с ОСА?
Хетерогенна група симптоми и обективна находка формират синдрома на ОСА. Обективно пациентите често са с различна степен на затлъстяване, шийна обиколка >43 см, черепно-лицеви особености (ретрогнатия, макроглосия, тонзиларна хипертрофия и др.), промени в ГДП (назални полипи, девиация на назалния септум и др.) и високо кръвно налягане. Нощните симптоми на ОСА включват хъркане, наблюдавани от партньора в леглото апнеи, пробуждания с кашлица и чувство на задух, често нощно уриниране, неспокоен и неосвежаващ сън. През деня пациентите са с висока дневна сънливост, раздразнителност, прояви на депресия, нарушена концентрация и импотентност. 3 Удобен начин за оценка на риска и симптомите на ОСА са стандартизираните въпросници за себеоценка. Най-често използвани са Берлинския въпросник и скалата за оценка на сънливостта Epworth. 3
Как да докажем диагнозата?
Дори при хората с изразени симптоми на ОСА диагнозата не може да се постави без изследване на дишането по време на сън. “Златният стандарт” в диагностиката на това заболяване е полисомнографското изследване на целонощен сън в лабораторни условия. Диагностичният минимум може да се извърши и в амбулаторни условия.
ОСА – „слонът в сърдечно съдовата стая”.
В една своя статия Bakker et al. наричат ОСА „слонът в сърдечно-съдовата стая”, перифразирайки английския метафоричен идиом, използван за означаване на очевиден проблем, на който или никой не обръща внимание, или всички виждат, но не искат да разрешат.4
Последствия за сърдечно-съдовата система от коморбидността на ОСА.
А. Артериална хипертония (АХ) – ОСА дава три пъти по-висок риск за развитие на АХ, резистента на лечение на фона на комбинация от няколко антихипертензивни медикамента.5,6 Пациентите с ОСА, които имат повтарящи се епизоди на покачване на артериалното налягане по време на сън (във връзка с апноичните епизоди), т.нар. „non-dipper” тип болни, са с повишен риск за сърдечно-съдови заболявания.5
Б. Пулмонална артериална хипертония – интермитентната хипоксемия, дължаща се на повтарящите се апноични епизоди при ОСА води до развитие на пулмонална артериална хипертония.7
В. Исхемичната болест на сърцето и сърдечната недостатъчност – те са чести при болните с ОСА.5,8 Интермитентната хипоксия може да наруши сърдечния контрактилитет и да предизвика повишаване на кислородните нужди и миокардна исхемия.5
Г. Морфологични промени – ехокардиографски се установяват левокамерна хипертрофия, дилатация на предсърдията и деснокамерна хипертрофия с cor pulmonale.7,9,10,11
Д. Сърдечни аритмии – не е напълно изяснена връзката между ОСА и сърдечните аритмии. Много различни видове аритмии се свързват с това заболяване.5
Е. Хиперкоагулационен статус и тромбогенеза – пациентите с белодробна тромбоемболия или дълбока венозна тромбоза често имат и ОСА. 5,8
Как се лекува ОСА и как това благоприятства сърдечно-съдовата система?
“Златният стандарт” в лечението на ОСА е вентилацията с постоянно позитивно налягане в дихателните пътища (continuous positive airway pressure – CPAP) по време на сън. CPAP – лечението на ОСА има многопосочни благоприятни ефекти върху сърдечно-съдовата система.
Заключениe за практиката.
Нарастващата заболеваемост от ОСА в общата популация предполага, че процентното измерение на риска е високо (процентът на общия риск от сърдечно-съдови заболявания, дължащи се на ОСА), правейки това заболяване важен здравен проблем. Това е особено вярно като се вземе предвид, че става въпрос за коригируемо нарушение. Следователно стратегиите за намаляване на сърдечно-съдовия здравен риск трябва да включват диагностика и лечение на ОСА.7
Референции:
1. Peters RW Obstructive sleep apnea and cardiovascular disease. Chest. 2005; 127(1):1-3.
2. Peppard PE, Young T, Barnet JH et al. Increased Prevalence of Sleep-Disordered Breathing in Adults. Am J Epidemiol. 2013 Apr 14. [Epub ahead of print]
3. Tkacova R, Dorkova Z Clinical presentations of OSA in adults. Eur Respir Mon 2010. 50, 86–103.
4. Bakker JP, Sharma B, Malhotra A Obstructive sleep apnea: the elephant in the cardiovascular room. Chest. 2012; 141(3):580-581
5. Quan SF, Gersh BJ Cardiovascular consequences of sleep-disordered breathing: past, present and future. Report of a workshop from the national center on sleep disorders research and the national heart, lung, and blood Institute. Circulation. 2004;109:951-957
6. Feinsilver SH A sleeping giant: sleep-disordered breathing in the coronary care unit. Chest. 2005; 127(1):4-5
7. Altintaş N, Sariaydin M, Yaşayancan N et al. The right heart diaries in sleep disordered breathing. Eur J Gen Med 2011;8(4):323-329
8. Dorasamy P Obstructive sleep apnea and cardiovascular risk. Therapeutics and Clinical Risk Management 2007:3(6) 1105–1111
9. Guidry UC, Mendes LA, Evans JC et al. Echocardiographic features of the right heart in sleep-disordered breathing: the Framingham Heart Study. Am J Respir Crit Care Med Vol 164. pp 933–938, 2001
10. Cloward TV, Walker JM, Farney RJ et al. Left ventricular hypertrophy is a common echocardiographic abnormality in severe obstructive sleep apnea and reverses with nasal continuous positive airway pressure. Chest 2003; 124:594–601
11. Berman EJ, DiBenedetto RJ, Causey DE et al. Right ventricular hypertrophy detected by echocardiography in patients with newly diagnosed obstructive sleep apnea. Chest 1991; 100:347-50
