Брой 1/2000
Проф. д-р Илия Попилиев,
Д-р Искра Ангелова
Класификация, форми и лечение
Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром, който се явява при намалена систолна и диастолна функция на сърцето, при физически усилия или в покой. Когато протича предимно с намаляване на сърдечния дебит и с тъканна хипоперфузия, се нарича хиподебитна или сърдечна декомпенсация. Когато протича с повишено налягане на пълнене на камерите, се нарича застойна или компенсирана. Най-често има едновременни прояви на намален дебит и повишено налягане на пълнене.
Класификация
1. Сърдечната недостатъчност бива:
• Систолна
• Диастолна
• Смесена.
2. По засегнатата камера и сърдечна половина тя бива:
• Левокамерна (левостранна).
• Деснокамерна (десностранна).
• Тотална.
3. Според преобладаващото хемодинамично нарушение тя бива:
• С повишено налягане на пълнене (застойна).
• С намален сърдечен дебит (хиподебитна).
• Съчетание от двете.
• С повишен минутен обем.
4. По начин на протичане тя бива:
• Остра
• Подостра
• Хронична
Клинични форми:
• Кардиална астма
• Белодробен сток
• Кардиогенен шок
Първите две са израз предимно на застойна сърдечна недостатъчност, а третата хиподебитна.
Кардиална астма
Клиника. Тя протича с пристъпи на задух, обикновено нощем, с ускорено повърхностно дишане. При физикалното изследване се чуват дребни и средни влажни хрипове, понякога и сухи. Пристъпите продължават от няколко минути до няколко часа, могат да преминат без медикаментозно лечение, но могат да прогресират и до белодробен оток.
Белодробен оток
Клиника. Той протича с внезапен силен задух, шумно, клокочещо дишане, много ускорено, с принудително седящо положение, кашлица, пенести храчки. Чуват се разнокалибрени влажни хрипове, които бързо се увеличават. Артериалното налягане е нормално или повишено. Рентгенологично в белите дробове се виждат конфлуиращи сенки и неясни хилуси.
Остра десностранна сърдечна недостатъчност.
Тя се явява най-често при белодробен тромбоемболизъм, при засягане на над 50% от белодробното съдово русло. Може да се появи и при тежък астматичен пристъп или при инфаркт на дясната камера на сърцето.
Клиника. Клиничната картина включва: периферна венозна хипертония, артериална хипотония, тъ канна хипоперфузия, задух, цианоза, подуване на шийните вени, бързо увеличаване на черния дроб, който става силно болезнен, тахикардия, деснокамерен галоп, повишено централно венозно налягане.
ЛЕЧЕНИЕ НА ОСТРА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
Принципи на лечението. Те биват:
1. Отстраняване на етиологичните фактори (при възможност).
2. Отстраняване на предразполагащите фактори.
3. Отбременяване на сърцето намаляване на преднатоварването и следнатоварването.
4. Повишаване на миокардния контрактилитет.
5. Ранно лечение.
Лечебни мероприятия:
1. Режим на физически покой. При остра двустранна сърдечна недостатъчност полуседнало или седнало положение в леглото.
2. Инхалиране на кислород с маска, назален катетър, а при нарастване на хиперкапнията интубация и обдишване с интермитентно положително налягане.
3. Морфин хидрохлорид по 2-5 тд венозно. Да не се прави при тежки белодробни заболявания и дихателна недостатъчност. С по-слаб ефект е прилагането на фентанил също венозно no i-2ml (0,05-0,10 тд).
4. Бързо действащ диуретик фуроземид венозно. Ефектът върху диурезата настъпва след 15 мин. Дозира се според получения ефект от първата ампула и според състоянието на болния.
5. Нитропрепарати венозно в инфузия нитроглицерин, изосорбиддинитрат, изосорбидмононитрат. Дозира се според повлияването на сърдечната недостатъчност, но така, че систолното артериално налягане да не спада под 100 ттН д. Обичайни дози са 1-5-6 тд/ч, започва се с по-малка доза и постепенно се повишава до постигане на ефекта. При липса на възможност за венозно лечение може да се даде нитроглицерин сублингвално no I табл. през 5 мин. до 3-4 пъти, до постигане на ефект или до поява на хипотония и тахикардия.
Противопоказани са при хиподебитна сърдечна недостатъчност, хиповолемия, при сърдечна недостатъчност с механична пречка на пълненето на сърцето.
6. Дигиталис. Прилага се венозно с успех главно тогава, когато не е провеждано предшестващо лечение или за контрол и прекъсване на надкамерни тахикардии, предсърдно мъждене и трептене.
7. Еналаприл венозно, при спазване на показанията и противопоказанията и особено при липса на хипотония или механична пречка на пълненето.
8. Бързо прекъсване на тахикардни пристъпи с подходящ медикамент, а още по-добре със синхронизирано електокардиоверсио.
9. При тежък бронхоспазъм аминофилин 240 тд, разреден с глюкозен разтвор, инфузионно или бавно венозно.
10. При прояви на хиподебитна сърдечна недостатъчност без хипотония се започва лечение с добутамин в малки дози, като постепенно дозата може да се повиши до 10 pg/kg/min.
11. При резистентна на катехоламини хиподебитна сърдечна недостатъчност може да се опита лечение с амринон и в последваща инфузия.
12. При поява на артериална хипотония до 80 ттН д за систолното артериално налягане се прави инфузия с допамин в малки дози, които постепенно се повишават през 5-10 мин., докато артериалното систолно налягане достигне 100-110 ттН д. Ако артериалното налягане продължи да спада, дозата на допамина може да се увеличи до 15-20 pg/kg/min, а също така за кратко време може да се направи инфузия с норадреналин в доза 0,3-0,4 20 pg/kg/min. След като артериалното налягане достигне стойности около 90-100 ттН д, инфузията с норадреналин се спира и се преминава на инфузия с допамин, в средните дози около 10-15 20 pg/kg/min.
