Брой 6/2011
Генерал-майор проф. Стоян Тонев
Национален консултант по дерматология и венерология
В последно време в световен мащаб се увеличават алергичните заболявания, като се появяват и нови причинители
Генерал-майор проф. Стоян Тонев оглавява ВМА от септември 2002 г. Под негово ръководство от затворено и ограничено в издръжката и развитието си ведомствено заведение тя се превърна във водещо европейско звено, диктуващо световни стандарти. Въпреки широката си отвореност към цивилното население ВМА е определяна като най-конкурентната структура на отбраната и ключов елемент в националната сигурност, както и при управлението на кризи. Нейната конкурентоспособност е водеща както на регионално, така и на международно ниво, става ясно от редица анализи на авторитетни международни институции, които определят генерал-майор Тонев като един от най-успешните мениджъри не само в областта на медицината, но и на отбраната.
Стоян Тонев е роден на 3 декември 1953 г. в Кърджали. Завършва медицина във ВМИ – Пловдив (1979 г.). Работи като: началник на медицинска служба на авиополка в Чешнигирово (1979-1981 г.); началник на кабинет по кожни болести във Военна болница – Пловдив (1981-1984 г.); ординатор (1984-1985 г.), главен асистент (1985-1986 г.) и началник-отделение (1986-1989 г.) в Клиниката по кожни и венерически заболявания към ВВМИ; заместник-началник (1990-1992 г.) и началник на Клиниката по кожни и венерически болести при ВМА (1992-2002 г.). От 1 септември 2002 г. е началник на ВМА. Кандидат на медицинските науки (1991 г.), доцент (1991 г.) и професор (2010 г.). Специализирал е в САЩ (1990 г., 1994 г. и 1996 г.), във Франция (1992 г.) и в Чехия (1990 г.). Бригаден генерал от медицинската служба (2002 г.), генерал-майор (2007 г.). Има над 120 публикации, от които четири монографии и два наръчника. Национален консултант по дерматология и венерология. „Доктор хонорис кауза“ на Медицинския университет – Пловдив. Носител на орден „Стара планина“ – І ст. с мечове. Редовен член на: Европейската и Американската асоциация по кожни и венерически болести, на Асоциацията по сексуално-трансмисивни болести, както и на Комитета на началниците на медицинските служби на страните – членки на НАТО (COMEDS). Главен редактор на две и член на редакционните колегии на пет научни списания, заместник-председател на Българското дерматологично дружество. Национален консултант по дерматология и венерология.
Проф. Тонев, тазгодишното, трето издание на Лятната академия на ВМА по практична дерматология и естетична медицина отново се радва на много голям интерес от страна на медицинската общност. Какви са неговите основни акценти?
Богатата научна програма на форума протече в две насоки – с теоретични лекции преди обяд и с практически курсове следобед. Високоспециализираното обучение от водещи специалисти предостави уникална възможност за придобиване на знания и умения в областта на дерматологичната практика и естетична медицина. По време на форума бяха демонстрирани последните постижения на дерматологичната наука, тясно обединени с новостите в областта на диагностиката и лечението на тежки дерматологични заболявания и най-актуалното в областта на естетичната медицина.
За трети пореден път се проведоха над 20 практични курса, в които близо 400 български и чуждестранни дерматолози имаха възможност да разширят своите познания и да придобият практически умения. Те участваха в интерактивни сесии и демонстрации, водени от изтъкнати европейски специалисти с богат опит. За първи път в обучителната програма участваха и студенти по медицина. За всички проведени курсове се издадоха специализирани сертификати.
В тазгодишното си издание Лятната академия постави особен акцент върху курсовете в сферата на дерматологичната практика – дерматохистопатология, дерматоалергология и дерматохирургия, като специализираните курсове – дерматоскопия, криотерапия и фототерапия, се сертифицират допълнително по изискванията на НЗОК.
Кои са светилата в науката и практиката, с които нашите специалисти имаха шанса да се запознаят?
Като лектори на престижния форум бяха поканени над 30 водещи специалисти от българската, европейската и световната практика с богат опит в различни области на дерматологията. Сред тях са проф. Андреас Кацамбас – председател на Европейската академия по дерматология и венерология; проф. Едгар Бимер от Клиниката по пластична хирургия в Мюнхен, член на Кралската колегия на хирурзите в Единбург; проф. Клаус Фитц – зам.-председател на Европейската асоциация по лазерна дерматология (ESLD) и генерален секретар на Германската асоциация по дерматология; проф. Гюнтер Бург – делегат на Фондацията за модерно преподаване на медицина в Цюрих; проф. Джордж Щингъл от Медицинския факултет, Виена; проф. Ив де Прост – Франция; д-р Живко Камарашев от Университетската клиника в Цюрих и др.
В лекционната програма участваха и изтъкнати български дерматолози като чл.-кор. проф. д-р Николай Цанков – председател на Българското дерматологично дружество; доц. Мирослава Кадурина – началник на Клиниката по дерматология към ВМА; доц. д-р Жана Казанджиева; доц. д-р Румяна Янкова и др.
Кои са новостите, които споменатите лектори представиха пред аудиторията?
За новото поколение биологични медикаменти, които действат на субклетъчно ниво и помагат в лечението на тежки заболявания като псориазиса, лекция изнесе един от най-големите учени в областта на имунологията проф. Джордж Щингъл. Аудиторията бе запозната с най-новите диагностични възможности на дерматологията от проф. Гюнтер Бург, който е изтъкнат европейски специалист в областта на диагностиката и лечението на лимфомите. Проф. Ив де Прост, посветил научните си изследвания на атопичния дерматит, представи най-новото в диагностиката и лечението на коварното заболяване, засягащо предимно детската възраст. Проф. Мирослав Радман запозна участниците с най-новите изследвания и научни концепции в биологията на стареенето, а проф. Едгар Бимер обяви последните тенденции в пластичната хирургия. Проф. Николета Фраска от Италия представи едно ново направление в дерматологията – т. нар. физиорегулативна медицина, която набляга на биологичните методи в регенерацията на кожата. Проф. Пол Винер – един от пионерите в разработката и приложението на лазерните системи, представи най-новите методи в използването на този вид лечение.
Колко участници се записаха в теоретичните и практическите курсове?
За огромния интерес към най-мащабната и високоспециализирана дерматологична академия у нас говори и броят на записалите се за обучение над 400 медици от цялата страна, както и от Македония, Гърция, Румъния и Израел.
Митове и заблуди в дерматологията е интригуващото заглавие на вашето изложение при откриването на форума. Може ли да резюмирате тезата си за нашите читатели, които нямаха удоволствието да ви чуят на живо?
В моята презентация аз разгледах десетте чуми, описани в Библията, от които четири са кожни заболявания. Разглеждам както диагностиката, така и лечението им в библейско време. Представих и примерите на лекарска саможертва, при която десетки лекари откриватели изпитват първо върху себе си медикамента или причинителя на съответното заболяване. Голяма част от тях загиват, но доказват за науката и медицината своята теза.
Вие сте признат за един от най-добрите мениджъри в областта на медицината. Идеята за Лятната академия стартира и се развива в условията на световна криза, когато много добри начинания загинаха поради липса на финансиране. Под ваше ръководство в тези трудни години продължава да се развива и модернизира ВМА. Как го постигате?
Въпреки икономическата криза, макар и по-бавно, продължаваме да обновяваме клиниките си и да намираме спонсори и съмишленици, които да ни подпомагат в организирането на подобни мащабни научни форуми. Не бива финансовият недоимък и кризата да са причина за спирането на иновациите и изследванията в областта на медицината. Освен това идеята за Лятната академия се разви с времето и я превърна в уникално и единствено на Балканите средище на високата наука в областта на европейската дерматология. Интересът на специалистите е огромен и това ни задължава да продължим, и то с все по-широки темпове и на по-високо ниво.
Вие сте търсен и ценен от властимащите, ваши идеи за реформи в здравеопазването вече са в процес на реализация. Какво още трябва да се направи?
Първо – да се постигне по-малка зависимост на здравната каса от Министерството на финансите и строго определяне на основния пакет медицински услуги, поеман от нея. Второ – да се подпомогне развитието на доброволните застрахователни фондове и, трето – да се наложи професионалното здравно застраховане. Частните здравни фондове ги има и сега, но ресурсът им е малък – 30-40 млн. лв. при над 2 млрд. за здравеопазване. А могат да помогнат за доплащане на консумативите, които касата не покрива. Те са 1000-2000 лв. в ортопедията, но в неврохирургията стигат до 15 000 лв. Оперират здравноосигурен пациент и му казват, че трябва да доплати 10 хил. лв. А ако болният няма тази възможност?! Обикновено болницата поема тази сума, което е недоразумение, а пък и една от причините за задлъжняване на болниците.
Общопрактикуващите лекари са нашите основни читатели. Какво от опита в световната практика, която познавате добре, смятате, че може да се приложи и у нас за повишаване на ефективността на доболничната помощ?.
В световен мащаб се увеличават алергичните заболявания, появяват се и нови причинители на алергии, като в последно време например се обръща внимание на някои дезинфектанти или пък противовлажни (влагоабсорбиращи) препарати, които се използват в мебелната и обувната промишленост. Това всъщност са малките пликчета, които придружават стоките. На практика се оказа, че съществуват алергични реакции към тях, които са труднооткриваеми, и то поради факта, че дерматологът и алергологът не допускат, че точно те предизвикват оплакванията. В България има проблеми и с някои масови заболявания, като псориазис вулгарис например. При тях адекватното лечение с биологични продукти е много скъпо и все още НЗОК не реимбурсира достъчен брой пациенти.
В каква степен по ваши наблюдения ОПЛ са в състояние сами да се справят с дерматологичните заболявания? Допускат ли грешки, каква е причината?
Доболничната помощ не съществува сама за себе си, тя е част от общото медицинско осигуряване на населението. Само в пълна координация и в пряк контакт с болничната помощ и най-вече със спешната помощ може да се постигне добър резултат.
Разбира се, грешки непрекъснато съществуват, но по-важното е, че при масовите кожни заболявания във времето опитният личен лекар се ориентира бързо и е в добър контакт с дерматолога, което подобрява като цяло и дерматологичната помощ.
Въпросите зададе
Валя Колева
