Брой 11/2011
Проф. д-р Рашо Рашков,
национален консултант по ревматология
Визитка
Проф. д-р Рашо Рашков е роден през 1954 г. Завършва медицина в МУ – София през 1979 г. От 1982 г. е асистент в Клиниката по ревматология – София. Защитава докторска дисертация през 1989 г., а е избран за доцент през 1996 г. Специализирал е във Франция. През 2004 г. става доктор на медицинските науки, а през 2006 г. е избран за професор. От 2007 г. е началник на Клиниката по ревматология към МБАЛ „Св. Иван Рилски” – София.
Проф. Рашков е председател на Българското дружество по ревматология и е национален консултант по ревматология. През 1986 г. създава Диспансер по системни заболявания на съединителната тъкан, който завежда и в момента.
Проф. Рашков има над 180 научни публикации и е съавтор в учебници по вътрешни болести, ревматология и на 3 монографии.
Научните му интереси са в областта на: клинични параметри за активност и прогноза при системен лупус еритематозус, полимиозит, прогресивна системна склероза и васкулити; нови методи за ранна диагноза на ревматичните заболявания; нови методи на лечение на ревматичните заболявания; локална инжекционна терапия на ревматичните болести; RSD синдром – еволюция и лечение; фармакокинетика на медикаментите, използвани в ревматологията, и др.
Проф. Рашков, наскоро приключи Научната конференция по ревматология с международно участие, организирана по инициатива на Българското дружество по ревматология, на което сте председател. Какво от нея бихте споделили за общопрактикуващите лекари?
Това, което е важно за общопрактикуващите лекари са не толкова новостите, които бяха представени на конференцията. По отношение на тях трябва само да кажа, че в България се прави всичко, което се прави в Европа и в Америка. Работи се по стандартите на Европейската и Американската лига по ревматология и по всички техни препоръки. Това ниво на ревматологичната помощ у нас е достъпно и се практикува.
Интересно за общопрактикуващите лекари е, че на конференцията беше отчетено, че ревматолозите, които са отговорни за буквичката М в международната класификация на болестите (това са 99 болести), изтървават в посока на другите специалности огромно количество болни. От 1.8 млн. артрози голям процент се консултират от ортопеди. Те би трябвало да ги консултират само за операция, иначе това е ангажимент на ревматолог. Има 400 хил. остеопорози, 300 хил. остеопении – пак ревматолог трябва да ги консултира. Болката в гръбнака е проблем пак за ревматолог, не за травматолог. Общо взето, общопрактикуващите лекари не знаят това, не си поглеждат международната класификация на болестите. И като чуят за ставна болка, пращат пациентите на ортопеди, на невролози – като чуят за дискова херния, а за остеопороза – и на други специалности. А те са наши болести.
И в тази връзка аз съм изготвил едно писмо до д-р Нели Нешева, управител на НЗОК, в което предлагам консултацията на всички тези три групи болести да стават при нас. Диспансеризациите да са при общопрактикуващите лекари, които се грижат за тези хора, но лечението да го определят ревматолозите, както си е редно. Защото те разбират от тази материя и затова трябва да бъде вкарано в диспансеризацията – диспансеризация от общопрактикуващ, лечение след консулт не с ортопед, а с ревматолог. Не с ендокринолог, а с ревматолог, не с невролог, а с ревматолог. Това си е наша работа.
Пак повтарям – буквичка М от МКB – Международната класификация на болестите – 99 ревматологични болести – прочитат ги и научават какво е това ревматология.
Защо се е получило така?
В течение на годините. Нашата специалност е с по-малко хора – 120-150. Ортопедите са 1500, невролозите са 600-700, ендокринолозите – 400-500. И при това голямо количество на други лекари съвсем естествено и спонтанно, лека-полека се изземват функциите на ревматолозите.
А на вашето равнище ли са колегите? Успяват ли да се справят?
И те лекуват подобна патология. Но познанията им за тези болести са далеч по-малки, защото това не е предмет на тяхната дейност. Ортопедите оперират, когато има нещо счупено, невролозите се занимават с неврологични проблеми и т. н.
С какво най-често се сблъсквате и вие, и джипитата?
Най-често – с артрозната болест в нейните различни варианти и особено артрозата на носещите стави, коленни и тазобедрени. Тя може да се лекува успешно и може да се спре навреме. Ако не се обърне внимание, тогава се отива при ортопед за подмяна на става. В кръста – дископатиите и всички техни варианти, цялата гръбначна патология в кръста, която е около 30 болести и която е предмет на ревматологията – диагноза, диференциална диагноза и стратегия. Там най-често са дисковите патологии. В раменете най-чести са периартритите, които са част от мекотъканния ревматизъм, който също е наша патология. Това са най-честите болки, свързани с атрозната болест, с остеопорозата и мекотъканния ревматизъм.
За остеопорозата много се говори напоследък. Има мащабни кампании…
Много се говори, защото тя е тих убиец, консумира коста. Ние нея я работим заедно с ендокринолози, акушер-гинеколози, ортопеди и рентгенолози. Има национална програма за остеопороза, в рамките на която 58 центъра, които са одобрени от МЗ, работят по борбата с остеопорозата. Те разполагат и с уреди за измерване на костната плътност. Лечението на остеопорозата по българските критерии става от ревматолог и ендокринолог след измерване на апарат за цяло тяло.
То е скъпо и до живот…
Лечението наистина е до живот. То не е толкова скъпо и се реинбурсира от касата в различни проценти. Самото измерване на апарат се прави веднъж годишно. Когато реинбурсирането беше 50%, лекувахме 16 хил. човека, което е около 2-2.5% от болните от остеопороза. Сега при 25% реинбурсация се лекуват 11 хил. човека, което е 1% от болните. Много малко.
Има ли идеи нещо да се промени?
Идеи има, пари няма. Всички други губят костно вещество, рано или късно се случват гръбначните фрактури, човек става по-нисък, инвалидизира се. А когато се случи бедрена фрактура, смъртността в рамките на първата година е 30% .
Предполагам, че това е било коментирано на конференцията. Какви други проблеми бяха засегнати?
На конференцията се разгледаха и специфично ревматологични проблеми, свързани с възпалителните ставни заболявания, системни заболявания на съединителната тъкан. За първи път участваха доста имунолози от нашите най-добри колективи и екипи, които работят – проф. Алтънкова, проф. Балева, а също и колегите от имунологичната секция на БАН. Участваха също ортопедите от Пловдив, ИСУЛ и „Пирогов”, които са водещи в ортопедичната практика – доц. Кастелов, доц. Кинов, доц. Ставрев и чужденци. Стивън Гайд, който е дясната ръка на Алън Тиндел, свързан с лечението със стволови клетки. Проф. Браун от Германия, който има огромен опит в лечението с биологични средства, проф. Лацус от Гърция, който има огромен опит в дезиметрията, проф. Димич и Дамянов от Сърбия, които имат опит в ехографията, остеопорозата. Всички тези колеги участваха в заседанията, изнесоха своя дългогодишен опит и последни новости. Нашата клиника по ревматология също изнесе голям брой доклади. Всичките ревматологични центрове на България участваха с много доклади и постери. Колеги от Пловдив и Варна също се представиха добре. Водеща, разбира се, е нашата клиника на „Урвич”. Колегите от Пловдив и Варна също се представиха добре.
Ние се стремим всичко, което правим при нас, да го има и в другите клиники. Просто ние имаме най-голям опит в България и най-много хора, които подготвяме, и най-дълга традиция. Всичко това съвкупно се нарича школа по ревматология. Още от времето на проф. Кънев, проф. Шейтанов и от основаването на ревматологичната практика в България.
Върху какво бихте обърнали внимание на джипитата в тяхната практика?
Джипитата трябва да познават добре медикаментите за лечение на артрозна болест и на остеопороза. Появяват се нови средства, които фирмите представят, и е хубаво ОПЛ да ходят на такива презентации, защото това е основният контингент, за който ще се грижат. И познавайки тези медикаменти, те могат да преценят на кой болен какво му се случва, след като са назначени, и да реагират адекватно. Ние правим за общопрактикуващите лекари университети по ревматология. Фирмите също правят в различните градове университети по ревматология. Тези университети са много полезни. Всичко става с непрекъснато учене, учене за усъвършенстване на азбуката на ревматологията и усвояване на новостите. Общопрактикуващите лекари идват с желание, имам добри впечатления от работата – искат да се научат, работят, могат, пожелавам им успех.
Разговора води
Валя Колева
