Брой 1/2018
Доц. д-р Р. Гайдарова, д.м.
Психиатър, УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен
Самоубийството е съзнателно и предумишлено действие, чрез което човек причинява собствената си смърт. Това е морален акт, който е социално-психологически и философски.
Като екзистенциален проблем самоубийството е познато отдавна. То носи отпечатъка на епохата, в която се извършва и зачестява в условията на икономически, политически и духовни кризи, засягащи обществения живот на дадена страна. Мотивите за извършването му отразяват характера, интелекта, морала и нравствените качества на отделната личност.
Всяка година се самоубиват от 800 000 до 1000 000 души в света, като самоубийството се нарежда на 10-то място сред причините за смърт. Счита се, че годишно се извършват 20 000 000 опити без фатален край.
Сред европейските държави висок ръст на самоубийства има в Литва, Унгария и Финландия, а в източните страни – Япония. Броят им е нараснал с 60% от 70-те години. По пол мъжете се самоубиват 3-4 пъти повече в сравнение с жените, а честота на опитите е по-голяма при жените. У нас средно годишно се самоубиват около 1200 души.
Социалните кризи стават все по-значими. В наши дни това са безработицата, мизерията, гладът, които водят до отчаяние и безнадеждност при борбата за оцеляване.
Появата и развитието на мислите за самоубийство е продължителен процес. В началото те са неустойчиви и неясни, но постепенно добиват ясни очертания и макар, че често са свързани с противоречия и колебания, оформят суицидните намерения, които прерастват в конкретни решения. С течение на времето суицидната симптоматика може да се актуализира или да заглъхне, в зависимост от психичното състояние на човека. Такова е развитието на класическото състояние, но има случаи когато мислите за самоубийство са внезапни, не минават по този дълъг път на борба на мотиви и противо-мотиви и човек извършва самоубийството импулсивно, което остава загадка за околните.
Начините за извършване на суицидните действия са разнообразни, а често се използват и комбинирани методи.
„Твърди” методи с малка вероятност за спасение са обесването, скок от височина, прострелването и други, които не са толкова драстични като отравянето с лекарства, прерязването на вените, удавянето, прострелването. По–редки са хвърлянето пред транспортно средство, което може да се сгреши с пътен инцидент, самовзривяването и самозапалването.
По форма самоубийството може да бъде активно, когато чрез самоувреждащо действие човек прекъсва живота си, но може да бъде и пасивно, когато не се стига до автодеструкция,а по косвен начин – чрез бездействие, като отказ от храна, отказ от лечение и др.
В психиатрията е известно т.нар. разширено самоубийство при тежки депресивни състояния, когато болните убиват първо най-скъпите си същества – децата, а след това себе си.
Най-чести са самоубийствата при психичните заболявания – депресия и шизофрения. При депресия, поради пониженото настроение, мислите за безизходица и песимизъм болните слагат край на живота си, а при шизофрения суицидните действия се извършват под влияние на слухови халюцинации, които имат императивен характер и заповядват на болния да сложи край на живота си или под влияние на параноидни налудности – самоубиват се, за да се спасят от преследвачите. Затова при преглед тези пациенти трябва винаги да се питат за наличието на суицидни мисли и ако ги споделят, задължително трябва да бъдат настанени на стационарно лечение, където да бъдат под наблюдение на персонала. Оставени сами в дома си те извършват самоубийство.
Пример. Мъж на средна възраст има множество конфликти със своя началник в службата си, който го заплашва често с уволнение и повишава изискванията си към него, с които той не може да се справи. Изпада в криза, изгубва настроение и споделя с жена си: “Или трябва да се махна от службата – но къде да отида – или ще си сложа край на живота. Не издържам на този тормоз.“
Той предприема пътуване до София, където има дъщеря-студентка, вижда се с нея, но не казва за намеренията си. Сбогуват се и на връщане в Плевен се хвърля от влака и загива на място. Няколко дни след самоубийството дъщеря му намира оставено от него предсмъртно писмо, в което той описва мотивите за самоубийството си и обяснява, че е предприел пътуването до София, за да я види за последен път.
Суицидните действия се характеризират със своята повторяемост. Една личност може да извърши няколко опита, докато успее. Неправилни са схващанията, според които, ако някой е решил да си сложи край на живота, той ще направи опита, така че да успее. Това е невярно! На всеки неуспял опит трябва да се гледа с необходимата сериозност – всеки един от тях може да бъде успешен при дадени обстоятелства.
Понякога психичните заболявания остават недиагностицирани, трудно се разпознават, не достигат до специалиста, не се лекуват и появата им може да съвпадне в някои случаи с извършеното самоубийство. Страхът и колебанията на човек да се обърне към психиатър е причина да се извършват успешни самоубийства. От опит знам, че най–трудна е срещата между пациента и психиатъра първия път. Виждайки, че след прегледа той се чувства по-добре, сам пожелава втори и трети преглед. Установил веднъж тази връзка, при всяко обостряне на депресията или на шизофренията, той търси лекар и по този начин се предотвратяват самоубийства. Пациенти са казвали: „Докторе, идвам да ме вземете на лечение, защото мислите ми за самоубийство пак ми се появиха.”
Значение за допустимостта на суицидните действия има и ниската осведоменост на лекари и обикновени хора, които даже и да чуят, че даден човек желае да сложи край на живота си и го съобщава гласно, не вземат мерки да бъде насочен към психиатър.
Освен психичните заболявания, боледуващи от тежки телесни заболявания, свързани със страдание и болка, обмислят да сложат край на живота си, като спасение, когато той стане много труден.
Тези действия се срещат и при семейни кризи, свързани с ревност и изневяра. Понякога ревнивият съпруг вижда в постъпките на съпругата си, непрекъснато едни или други „доказателства” за нейната изневяра. Чувства се нещастен, унижен, пренебрегнат и слага край на живота си.
Профилактиката на самоубийствата трябва да бъде грижа на цялото общество. Необходимо е по-голяма обращаемост и по-голямо доверие към психиатрите, както и навременно лечение на психичните заболявания. Необходимо е да има горещи телефонни линии със специалист, които да се знаят и до които всеки, който се намира в криза или страда, да има достъп, да се обърне по всяко време на денонощието към тях и да сподели проблемите, страховете си, намеренията. Самотни хора, страдащи от безсъние, са споделяли:” Ако има някой през нощта към когото да се обърна и да споделя мрачните мисли, които изпълват главата ми, ще ми стане по-добре.”
Макар и нелека задача, профилактиката на тези състояния трябва да се провежда. След като в много страни самоубийствата са по-нисък процент от този у нас, има какво да се вземе и да се научи. С подобряване на благосъстоянието на хората, премахването на бедността, успешното лечение на нелечими соматични заболявания ще се подобри и борбата с това негативно социално явление.
