Удовлетворението от здравните системи в Европа спада за четвърта поредна година и вече достига тревожно ниски нива. То е намаляло от 74% през 2020 г. на 56% през 2024 г. Това показват данните от STADA Health Report 2024, представени миналата седмица в Рим, Италия. В проучването са участвали 46 000 респонденти над 18-годишна възраст от 23 европейски държави. За първи път в него е включена и България с 2000 респонденти, от които 48% мъже и 52% жени.
Резултатите от проучването показват, че най-драстично е намаляла удовлетвореността от здравните системи в Германия и Великобритания. За четири години удовлетворението от здравеопазването в Германия е намаляло от 80% през 2020 г. до 64% през 2024 г., а във Великобритания – от 85% (2020 г.) до 56% (2024 г.). Като причини за този рязък спад се посочват трудният достъп до медицински прегледи, качеството на здравните услуги, недостигът на персонал и общото недоверие към политиците в сектора на здравеопазването.
У нас едва 37% от хората са удовлетворени от здравната ни система. По този показател България се нарежда на 19-то място от 23-те европейски държави, участвали в проучването. За Zdrave.net генералният директор на STADA Питър Голдшмид каза, че една от причините за това е и в недостига на медицински кадри. „Краткото време за преглед и ставащите все по-труднодостъпни интервенции водят до неудовлетвореност у пациентите. Докато преди 30 години един преглед се провеждаше за половин час, сега максимумът е 5 минути“, каза той, като уточни, че тези причини са валидни и за голяма част от другите европейски държави.
Какво показват данните за България
Като причина за неудовлетвореност 66% от респондентите са посочили, че здравната ни система не е стабилна, при 39% средно в Европа, а 62% – че те лично или техен близък са получили некачествена грижа, при 47% от европейците.
46% от българите заявяват, че не вярват на здравната политика, провеждана от правителството, 44% твърдят, че достъпът им до медицински услуги е затруднен заради приватизацията на тези услуги, 34% посочват, че са срещали трудности да открият медицински персонал в болница, 29% не получават достъп до превенцията, от която се нуждаят и също толкова срещат проблеми да си запазят час за преглед. Цели 22% от анкетираните заявяват, че те или техни близки са имали трудности да бъдат хоспитализирани, 19% посочват като причина за неудовлетвореността си трудния достъп до лекарства, а 17% – до лекарствата, от които се нуждаят.
На този фон рязко изпъкват причините за удовлетвореност от системата. Цели 61% от българите заявяват, че получават добри съвети от личния си лекар срещу 56% средно за Европа. 49% са удовлетворени, защото могат да получат лекарства, когато са им нужни, а 35% – че могат да си ги позволят или са реимбурсирани до приемливи нива. 40% получават превантивни грижи, за 34% има място в болниците, а 31% не чакат, за да получат грижата, която се изисква в случая им. 22% твърдят, че те или техни близки са получили висококачествени медицински услуги, а 19% могат да си платят за такива. 14% смятат здравната индустрия за стабилна, но едва 11% имат доверие на политиката, провеждана от правителството.
По отношение на плащането за медицинска грижа 49% от българите заявяват, че биха плащали допълнително, докато 46% смятат, че здравните вноски трябва да покриват всичко. В Европа средно 42% са склонни да доплащат, а 53% казват, че плащат достатъчно.
Как може да се подобри здравната ни система
54% от българите смятат, че здравната ни система ще стане по-добра, ако се увеличи заплащането на лекарите и сестрите. За 50% здравната осигуровка трябва да покрива всички нужди, а според 43% ситуацията ще се подобри, ако нарасне производството на лекарства в страната, вместо да бъдат внасяни от чужбина. Според 38% трябва да нарасне обхватът на услугите, които се предлагат от фармацевтите, като мерене на кръвно, 33% смятат за най-важно продължаващото обучение за лекарите, а 13% смятат, че трябва да бъдат редуцирани изискванията при прием във висшите училища по медицина, за да се привлекат повече желаещи да учат.
