Сериозен ръст в разходите за лекарства в извънболничната помощ отчита НЗОК в годишния си доклад за 2016-та година, поради което препоръчва и няколко мерки в посока овладяването им. От него става ясно, че увеличението в харчовете на касата за лекарствени продукти в ИМП през 2016 г. спрямо предходната 2015 година е над 66 милиона лева. По това перо през 2016 г. са платени 692 520 127 на фона на 625 764 507 през предходната година.
Общият ръст на разходите на касата за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, през 2016 г. е 10,18% спрямо предходната година. Като обяснение от фонда посочват демографските промени, процесите на застаряване на населението и увеличаване продължителността на живот.
Други фактори са разширяване на достъпа на пациентите до иновативни лекарствени терапии с включването на нови медикаменти, заплащани от фонда. Разширяването на списъка на заболяванията също определя постоянното увеличаване на разходите за лекарствени продукти. Отпадането на продукти от Позитивния лекарствен списък в повечето случаи се дължи на изтегляне от пазара на по-евтини медикаменти, спрямо които се реферира цената на останалите и в резултат се стига до повишаване на разхода, се посочва още в доклада.
От НЗОК дават и данните за средната стойност на рецепта – през 2016 г. тя е била 27.04 лв. срещу 24.93 лв. през 2015 г.
От касата отбелязват, че в съществуващата нормативна рамка са дадени малко възможности в посока спазване на бюджетната дисциплина и оптимизиране на разходите, а именно създаване на критерии за предписване и отпускане на скъпоструващо лечение чрез „Изискванията за лечение в извънболничната помощ“. Но те не представляват механизъм за реално намаление на разходите, а са медицински поглед върху целесъобразното разходване на средствата, като трябва да се отбележи, че същите не съдържат ограничаващи параметри за обеми и стойности, посочват от НЗОК. Данните показват, че реимбурсната сума за лекарствени продукти, отпускани по протокол, представлява над половината от заплатената сума от НЗОК за лекарствена терапия. За 2016 г. разходите за тези лекарствени продукти са 58% от сумата, заплатена за лекарства, медицински изделия и диетични храни в извънболничната помощ. Разходите за лекарствени продукти, изписвани без протокол, нарастват само с 2% през 2016 г.
НЗОК отчита и тенденцията на увеличаване на разходите за скъпоструващо лечение, предписването и отпускането на което се извършва по критерии и изисква издаването на протокол. Разходите за тази група продукти възлизат на 22 333 137 лв., което представлява покачване с 23% спрямо разхода през 2015 г. и 3.39% от общия разход за лекарства, ДХСМЦ и медицински изделия. За разлика от предходните години, през които редките заболявания бележат най-висок ръст, през 2016 г. общите заболявания са с най-висок темп на нарастване (10,99%), посочват от касата, като обясняват, че това се дължи основно на приложението на новите молекули за лечение на вирусен хепатит С с безинтерферонова терапия. Ръстът в разходите за лечение на хепатит С през 2016 г. спрямо 2015 е. с над 100%, като според данните от доклада на касата за това са платени 32,9 млн. лв. на фона на малко над 16 млн. през предходната 2015 г. Сумата в доклада от 2016 г. е с около пет милиона по-малко от официално обявените днес от фонда над 38 млн., като разминаването най-вероятно се дължи на отложените плащания за лекарства, които са по линия на бюджета на фонда за тази година.
„Най-скъпата“ диагноза за касата през 2016 г. се явява диабетът, с разходи от над 127 615 365 лв. за лечение, следван от различните видове артрит, хипертония, ХОББ, множествена склероза и други.
От НЗОК излизат с извода, че направеният анализ на разходите за лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за 2016 г. доказва тенденция на непрекъснато нарастване и отбелязват, че това са проблеми, които не са могли да бъдат преодолени. Ето защо от фонда са на мнение, че са необходими мерки за ограничаване на медицински необосновано според тях назначаване на високи дози или некоректно регистриране на хронични заболявания от извъболничната помощ и пренасочване към новите по-скъпи лекарствени продукти – самостоятелни молекули, под въздействие на притежателите на разрешение за употреба и несъобразяване с бюджетната рамка.
В тази връзка от касата препоръчват създаване на специализиран фонд, който да подпомага финансирането на редките болести, както и избор на групи лекарствени продукти с едно и също международно непатентно наименование и лекарствена форма. Необходимо е стимулиране сред лекарите на генеричното предписване чрез образователни програми за предимствата на генеричната политика, препоръчват от там.
Предстои отчетът на касата да бъде разгледан на днешното заседание на здравната комисия.
